Определение № 3728 от 18.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4504/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. №8406/09.06.2025г. на Х. В., чрез адв. Г. за изменение на определение №2659/27.05.2025г., постановеното по настоящето дело в частта за разноските. Молителят счита, че разноските в размер на 2000лв., които е осъден да заплати на ответника по касация са прекомерни и следва да се намалят. Моли същите да бъдат редуцирани на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, след като съдът съобрази, че производството по делото е приключило във фазата на селекция на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание, както и обема на извършената от адвоката работа, изразяваща се единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба. Чрез депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор, ответникът по молбата- И. В., чрез адв. М., изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно, а справедливо и съответно на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената от него работа по изготвяне и подаване на писмен отговор на касационната жалба. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Допустимо е и направеното с молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на сторените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото се касае за определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността да се заяви за първи път възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е именно по реда на чл. 248 ГПК- чрез искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Производството по гр.д. №4504/2024г. е образувано по касационна жалба на Х. В. срещу решение №469/25.07.2024г. по в. гр. д. №87/2023г. на Окръжен съд – Враца, с което първоинстанционното решение е отменено, и вместо него е постановено друго, с което е уважен изцяло предявеният иск от И. В. иск по чл. 124 ГПК. Ответникът по касация –И. В., чрез адв. М. М., е подал писмен отговор вх. №8340/12.11.2024г., с който е оспорил основателността на касационната жалба и наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, и е направил и искане за присъждане на разноските по спора, като е приложил пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък за разноски в размер на 2000.00 лв. - заплатена адвокатски хонорар. Производството по делото е приключило с определение №2659/27.05.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, и с което Х. И. В. е осъден да заплати на И. И. В. сумата 2000.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че релевираното възражение за прекомерност, при съобразяване на конкретните данни по делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, е основателно. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.10.2024г., е видно, че ответникът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение 2000 лв. за изготвянето на отговор на касационната жалба по в. гр. дело №87/2023г. и за процесуално представителство в касационното производство. Като съобрази, че настоящото касационно производство се е развило и приключило в своята селективна фаза с постановяване на определение по чл. 288 ГПК, фактическата и правна сложност на делото и осъществената от пълномощника на ответника по касация дейност, изразяваща се единствено в изготвяне на писмен отговор на подадената касационна жалба, и предвид своевременно направеното от молителя възражение, настоящият състав на I г.о. на ВКС намира, че размерът на присъденото в полза на ответника по касационната жалба възнаграждение следва да се намали от 2000.00 лв. на 1000.00 лв. Воден от изложеното и на осн. чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение