Определение № 5291 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3435/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба от К. Б.-ищец в производството, чрез пълномощник адвокат Д. П. от АК – В., против решение № 80/15.03.2023 г. по въззивно гр. дело № 21/2023 г. на ОС – Добрич, постановено по предявени искове по чл.23, ал.1 и ал.2 СК.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, и необоснованост, основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Приложено е и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на исковете или връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба и по исковете-Л. А. К., чрез пълномощник адвокат М. К. от ДАК, с писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане касационно обжалване, и по същество оспорва касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима и редовна.

Въззивният съд, сезиран с въззивна жалба от ответницата, е отменил първоинстанционното решение, с което на основание чл.23, ал.1 СК е било признато за установено по отношение на Л. А. К., че К. Б. притежава правото на собственост върху магазин № 2, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет. 0, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ от 15,40 кв.м., с брой нива на обекта: едно, ведно с прилежащи части: 2,91 кв.м. ид. части от общите части на сградата и съответните ид. части от отстъпеното право на строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор *, в който е разположена сградата с идентификатор **, която сграда е с предназначение – апартаментен хотел и в която се намира самостоятелния обект – магазин №2, ВМЕСТО КОЕТО Е ОТХВЪРЛЕН предявения от К. Б. срещу Л. А. К. иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е изключителен собственик, поради пълна трансформация на лични средства на процесния имот, ОТХВЪРЛЕН е и предявения в условията на евентуалност иск по чл.23, ал.2 СК от К. Б. срещу Л. А. К. за признаване на установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на 9/10 ид. части от процесния имот, поради частична трансформация на лични средства, И Е ОСЪДЕН К. Б. да заплати на Л. А. К. направените от нея разноски пред двете инстанции общо в размер на 1 111,51 лв.

Въззивният съд, при преценка на събраните по делото доказателства, е изложил свои фактически и правни изводи по спора. Установено е от удостоверение за вписване на брак № 31/27.11.2014 г., че К. Б. и Л. А. К. са били съпрузи. Бракът им е прекратен с развод по силата на окончателно решение от 26.08.2020 г., постановено по дело № ZZ20D21298 на Семейния съд, заседаващ в Центъра на Съдебната и арбитражна служба на Нейно Величество Кралицата на Великобритания и Северна Ирландия. По време на брака на страните, е придобита собствеността върху процесния имот, по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43, том II, рег. № 891, дело № 184 от 22.05.2017 г. на нотариус с рег. № * и район на действие при РС – Каварна, страни по която сделка са „Калиакра пропърти“ ЕООД – продавач и Л. А. К. – купувач. Именно по тази сделка ищецът твърди, че цялата парична сума, вложена за закупуване на имота, в размер на 8 000 евро, е негова лична собственост, поради което претендира пълна, евентуално частична, трансформация на имущество. От Информация за сметка № 70001522861148 собственост на К. Б., е установено, че на 22.05.2017 г. /датата на сключване на сделката/ е извършен банков превод за сумата от 15 903 лв. /равностойност на 6 985,29 британски паунда/ по сметката на продавача по договора „Калиакра пропърти“ ЕООД. На същата дата на каса ищецът е изтеглил и сума в размер на 6 010 лв. /равностойност на 2 696,28 британски паунда/. Произходът на притежаваните средства К. Б. обосновава с извършена през 2005 г. продажба на недвижим имот, находящ се във Великобритания.

От показания на разпитаните по делото свидетели - И. Г. /свидетел на ищеца/, И. Д. и Т. К. /свидетели на ответницата/, е установено следното: Първият от тях познава страните, като познанството му с К. Б. датира от повече от 10 години, по повод упражняваната от Г. професия – адвокат. Свидетелят си спомня, че е разговарял с ищеца във връзка с факта, че в нотариалният акт фигурира само името на ответницата, като му обяснил, че имотът ще е СИО без оглед факта дали двамата съпрузи или само един от тях ще фигурира в договора за покупко-продажба. Свидетелят разбрал от ищеца, че същият не фигурира в нотариалния акт, тъй като в нотариалната кантора няма преводач от английски на български език, името му няма да е посочено като купувач по сделката. Свидетелят е категоричен, че по време на брака между страните ответницата никога не е работила и изцяло е разчитала на издръжката на своя съпруг. Свидетелят Д. в показанията си заявява, че не познава страните, а е бил ангажиран от Л. К. да монтира бойлер в процесния имот. Последната от свидетелите, в качеството си на съсед на страните, посочва че е виждала ищеца два пъти в двора на сградата, а от ответницата получила ключ, за да наглежда имота, докато те отсъстват.

С оглед така изяснената фактическа обстановка, и позовавайки се на цитирани решения на ВКС, разрешенията по които е споделил, решаващият въззивен съд е формирал правните си изводи по спора, а именно, че когато се придобива на името на единия съпруг, както е в настоящия случай, може да възникне СИО /поддържаното от ответницата/ или трансформация за придобиващия съпруг, като е без значение с какво намерение друг е платил цената. Ако платилият е имал намерение да надари придобиващия, то придобиващият съпруг става собственик по дарение, ако е платил цената с намерение да го кредитира, то придобиващият съпруг дължи връщане на цената. В такава хипотеза плащането на цената от съпруга-неучаствал като страна по сделката, дори и да е доказано, няма значение, респ. няма значение и произходът на средствата за заплащането на цената. Правната норма на чл.23, ал.1 и ал.2 СК, уреждаща преобразуването на лично имущество изцяло или частично, се отнася само до съпруга, който участва като страна-приобретател във възмездна сделка за придобиване на вещни права, придобиването на имот на името на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия, само участник в придобивната сделка може да опровергава презумпцията за съвместен принос. Разрешението по т.4 от ТР № 5/25.12.2014 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и 2 СК, се отнася до хипотеза, различна от настоящата - придобиване чрез покупко-продажба на името на двамата съпрузи, която в случая не е налице.

Съотнасяйки това принципно разбиране кому принадлежи правото да се позовава на трансформация на лично имущество при сделка с участието само на единия съпруг, въззивният съд е формирал решаващ извод по настоящия спор, че съпругът К. Б., който не е страна-приобретател по покупката на процесиня имот с нотар. акт № 43/22.05.2017 г., не може да претендира преобразуване на негово лично имущество, тъй като разпоредбата на чл.23, ал.1 СК, уреждаща подобно преобразуване, се отнася само до съпругата Л. К., която е участвала като страна-приобретател във възмездната сделка за придобиване на процесния имот, също така само тя може да опровергава презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК. Доколкото произходът на средствата за заплащане на цената няма значение според горепосоченото, въззивният съд е приел, че дори да се приеме за доказано, че сумата за покупката на имота е заплатена изцяло само от неучаствалия по сделката съпруг, това няма значение за придобиването на правото на собственост, имотът е придобит при условията на СИО, а ищецът може да има срещу бившата си съпруга облигационни претенции, но не и претенция за трансформация на лично имущество. Поради този мотив въззивният съд е отказал да обсъжда, като безпредметно, свидетелските показания по въпроса за произхода на средствата, с които е заплатен имота.

В обобщение е направен извод за неоснователност на главния иск по чл.23, ал.1 СК за пълна трансформация, налагащо отмяна на първоинстанционното решение по него, с което този иск е бил уважен, което е обусловило произнасяне от въззивния съд и по възобновената висящност на делото по евентуално предявеният, и неразгледан от първата инстанция, иск по чл.23, ал.2 СК за частична трансформация. Тъй като изложените вече от съда съображения за неоснователност на главния иск –обобщени до изключване трансформацията на лично имущество за съпруга, който не е участвал като страна в придобивната сделка, в пълнота е счетено да се отнасят и по отношение на евентуалния иск, то и по евентуалния иск е формиран решаващ извод за неговото отхвърляне. Като последица от различното произнасяне по спора, въззивният съд е възложил на ищеца на основание чл.78, ал.3 ГПК заплащане направените от отвтетницата разноски за двете инстанции, общо 1 111,51 лв.

Искането на касатора за допускане касационно обжалване на възивното решение се основава на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.

Като обосноваващи допускането на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси, които се твърди да са решени с въззивното решение в противоречие с практиката на ВКС/ВС конкретно посочена - основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че същите въпроси са и такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Придобиването на имот на името само на единия съпруг, при избран режим на общност, изключва ли трансформация на лично имущество за другия съпруг, при действието на СК от 2009 г.?

2. Има ли право неучаствалия в сделката съпруг при покупка на имот по време на брака, сключен при действието на СК от 2009 г. и при избран режим на общност, да претендира изключителна собственост върху имота поради трансформация на негово лично имущество, когато имотът е закупен изцяло със средства от негов личен паричен влог с набрани средства отпреди сключването на брака?

По отношение на тези два правни въпроса, по селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, се твърди противоречие с т.4 от ТР № 5/25.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 428/11.04.2016г. по гр.д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение № 86/14.07.2016 г. по гр.д. № 914/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 86/04.07.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г. на ВКС, II г.о.

3. Следва ли да се приема за безспорно доказано между страните по иск по чл.23, ал.1 СК, че неучаствалия в придобивна сделка съпруг, който е платил цената на имота изцяло с лични негови средства, е искал да облагодетелства участвалия в сделката съпруг на някакво основание /дарение, заем или др./, щом последния не е въвел изрично в своя защита такива твърдения и/или възражения, и липсват доказателства в тази посока?

4. При хипотезата на предходния въпрос, длъжен ли е съдът да изследва наличието или липсата на облигационни отношения между съпрузите и ако е – да разпредели доказателствената тежест между страните, или е допустимо по презумпция да приема, че неучаствалия съпруг на някакво облигационно правно основание е предоставил средства на участвалия съпруг, което изключва трансформирането на лично имущество за неучаствалия съпруг?

По тези два процесуалноправни въпрос, по селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, се твърди противоречие с решение № 20/26.02.2021 г. по гр.д. № 1409/2020 г. на ВКС, I г.о. и решение № 5/03.11.2017 г. по гр.д. №4 360/2016 г. на ВКС, II г.о.

С изложението се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение-основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, поради нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на принципа за недопускане неоснователно обогатяване, засягащ търсената от ищеца защита и съдействие, респ. неправилно определяне на предмета на доказване – такава за признаване на липса на принос или на по-голям принос по чл.21,ал.3 и ал.4 СК с цел оборване презумпцията по чл.21, ал.1 СК при което произходът на средствата е без значение, какъвто иск не е бил предявен, вместо за доказване от позоваващия се на чл.23 СК, че при възмездно придобиване на имот по време на брака са вложени негови лични средства което изключва възникване на съпружеска имуществена общност.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:

Формулираните първи и втори въпрос се припокриват и обобщено се свеждат до въпроса Придобиването на имот на името само на единия съпруг, при действието на СК от 2009 г. и при режим на общност, изключва ли трансформация на лично имущество за другия съпруг, който твърди имотът да е заплатен изцяло с негови лични средства по паричен влог, с извънбрачен произход ? Макар въпросът да е обуславящ, доколкото решаващият мотив на въззивния съд се основава на изключване на трансформацията за неучаствалия в такава придобивна сделка съпруг, то по него не е налице специфичната предпоствака по чл.280, ал.1, т.1 ГПК-противоречие с посочена от касатора практика на ВКС. Същата се явява неотносима към въпроса. С решението по т.4 на ТР №5/29.12.2014 г. по тълк.д. №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се дава отговор на различен въпрос, а именно за възможността да се установява трансформация на лично имущество при придобиване през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, т.е. хипотеза различна от настоящата. Аналогично и решение № 428/11.04.2016 г. по гр.д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV г.о., отново се произнася по същия въпрос, като този предмет на т.4 от горепосоченото тълкувателно решение относно допустимостта да се установява трансформация на лично имущество по чл.23, ал.1 и ал.2 СК при придобиването на имущество на името и на двамата съпрузи, поради което е неотносимо към настоящия случай. Другите две решения на ВКС- решение № 86/14.07.2016 г. по гр.д. № 914/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 86/04.07.2018 г. по гр.д. № 2862/2017 г. на ВКС, II г.о., макар и да са по дела по иск по чл.23 СК, дават отговори на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, по които е било допуснато касационното обжалване по тях, които въпроси са различни от тези по обобщения въпрос, посочен по-горе (такива за характера на личния влог на единия съпруг конкретно когато той упражнява професия на ЧСИ, за предназначението на закупения имот, за задължението на въззивния съд да установи верността на фактите, на които основава решението си, за начина на установяване, че заплатената цена и начина на плащането й е различна от посоченото в нотар. акт за придобиването и установяването на тези обстоятелства съставлява ли оспорване на верността на нотариалното удостоверяване), поради което тези решения не могат да послужат за релевантна практика на ВКС, по която да се преценява противоречие с обжалваното въззивно решение.

По обобщения въпрос, изведен от първите два въпроса на касатора, не е налице и специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, защото по него е формирана практика на ВКС, посочена и от въззивния съд в решението, на която решаващият извод на въззивния съд съответства. По отношение на тази практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, не се установява необходимост да бъде ревизирана, в каквато насока е обосновката на касатора. Решение № 88/24.07.2015 г. по гр.д.№ 1112/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., е постановено по спор за придобиване на имот при действието на СК от 2009 г., даденият отговор на същия въпрос с решение № 172/07.11.2019 г. по гр.д.№ 71/2019 г. на ВКС, І г.о. е посочен като относим както при действието на СК от 1985 г. /отм./ така и по действащия СК от 2009 г.

Поставените трети и четвърти въпрос също са необуславящи, защото въззивният съд не е формирал решаващи мотиви по тях, поради което те не представляват общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е излагал фактически и правни изводи по конкретния спор дали между бившите съпрузи е имало някакво облигационно отношение и какъв е неговия характер, по повод твърдението на ищеца, че е платил покупната цена с лични средства, защото е приел, че в хипотеза като настоящата, ищецът като неучаствал в придобивната сделка съпруг, не е материално правно легитимиран да се позовава на трансформация на лични средства по смисъла на чл.23 СК, поради което произходът на средствата за заплащане на цената и отношенията между съпрузите по този повод, е без значение. Липсата на относим правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК препятства преценката дали по него е налице някое от сочените от касатора специфично основание/предпоставка/ по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, защото допускането на касационното обжалване е обусловено от кумулативното наличие както на общото, така и на специалното основание за селекция по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.

Доводи за вероятна нищожност или недопустимост на въззивния акт не са заявени, в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци по чл.280, ал.2 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по твърдението на касатора за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се констатира наличието на такъв порок, който да е установим от съдържанието на самия акт, без да са необходими допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. Липсва видимо тежко нарушение на закона (законът не е приложен в неговия обратен смисъл, не е приложена несъществуваща или отменена правна норма), нито съдебният акт има белези на явна необоснованост вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или правни принципи или на правилата на формалната логика. Приложението на материалният закон е в неговия действителен смисъл, като е съобразена от решаващият съд и съществуващата практика на ВКС. Оплакването на касатора отразява несъгласието му с формираният от съда решаващ извод за неоснователността на исковете. Решаващ за изхода на спора е мотивът на въззивния съд по приложението на чл.23 СК, че само участвалия в сделката съпруг може да се позовава на трансформация на лично имущество, поради което изложеното съображение, че само този съпруг може и да оборва презумпцията за съвместен принос с такъв иск, макар и некоректно да смесва предмета на иска по чл.21, ал.4 СК с този по чл.23 СК, се явява допълнителен мотив с несамостоятелно значение, защото въззивният съд въобще не е формирал фактически или правни изводи по въпроси, относими към произхода на средствата за плащане по процесната сделка, нито такива по наличие или липса на принос от съпрузите-страни по делото.

При този изход на спора, касаторът следва да заплати на ответната страна съгласно чл.78, ал.3 ГПК, направените от последната разноски в настоящето производство в размер на 1 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2023 г. /приложен към отговора на касационната жалба/.

Ето защо Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК