Определение № 386 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по жалба на М. М. М. срещу решение № Р-2 от 11.10.2022 г. по в.гр.д.№ 861 от 2018 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлена молба на М. М. за тълкуване по реда на чл.251 ГПК на постановеното по същото дело основно решение № 89 от 11.03.2019 г. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.2 ГПК- вероятна нищожност, недопустимост и неправилност на решението. Прави се искане ВКС да се произнесе и по нищожността на решение № 89 от 11.03.2019 г. по в.гр.№ 861 от 2018 г. на Великотърновския окръжен съд. Ответниците по жалбата „Е.“ Е. и М. И. М. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото и молител по чл.251 ГПК/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /жалбоподателят е била уведомен за обжалваното решение на 17.10.2022 г., а жалбата е подадена на 17.11.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по чл.251 ГПК, което съгласно чл.251, ал.5 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и решението, чието тълкуване се иска /тоест, в едномесечен срок пред ВКС, но само в случай, че са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване/. В случая обаче, не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: С обжалваното решение от 11.10.2022 г. съставът на Великотърновския окръжен съд е отхвърлил молбата на М. М. за тълкуване на постановеното по делото основно решение № 89 от 11.03.2019 г., с което е бил уважен предявеният от „Е.“ Е. срещу М. М. М. и М. И. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху подробно описан в решението имот /селскостопанска сграда с площ от 220 кв.м., представляваща обект с идентификатор ....... по кадастралната карта на [населено място] от 2018 г./ и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на М. М. констативен нотариален акт № .... от 06.02.2014 г., касаещ същата сграда. За да постанови решението си от 11.10.2022 г., съдът е приел, че решение № 89 от 11.03.2019 г. е ясно и не се нуждае от тълкуване. Диспозитивът на това решение съответствал на мотивите на съда. Описанието на имота в диспозитива на решението съответствало на описанието му в съответните документи и било съобразено с приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи за идентичност между описаната в документа за собственост на ответника сграда и сградата, описана във възлагателното постановление на публичния съдебен изпълнител. Според съда, не съществува никакво съмнение, че се касае за една и съща сграда, въпреки измерените от различните вещи лица различни площи на тази сграда. Това решение не е нито нищожно, нито недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна молба по чл.251 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази молба. Решението на Великотърновския окръжен съд от 11.10.2022 г. не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2 предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради гореизложеното касационното обжалване на решение № Р-2 от 11.10.2022 г. на Великотърновския окръжен съд не следва да се допуска. Съдържащото се в жалбата искане на М. М. настоящият състав на ВКС да се произнесе по нищожността на решение № 89 от 11.03.2022 г. на Великотърновския окръжен съд следва да се остави без уважение, поради следното: Решение № 89 от 11.03.2022 г. по в.гр.д.№ 861 от 2018 г. на Великотърновския окръжен съд не е предмет на обжалване по настоящото дело, поради което настоящият състав на ВКС не е компетентен да се произнася нито по валидността, респективно по нищожността на това решение, нито по неговата допустимост и правилност. При положение, че решение № 89 от 11.03.2022 г. по гр.д.№ 861 от 2018 г. на Великотърновския окръжен съд вече е влязло в сила /с определение № 48 от 04.02.2020 г. по гр.д.№ 2899 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о. това решение не е допуснато до касационно обжалване/, компетентен да се произнесе по валидността, респективно нищожността на това решение би могъл да бъде само районният съд, ако пред него е предявен отделен иск за прогласяване на тази нищожност. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение