Определение № 382 от 08.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1632/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД, [населено място] срещу определение № 124 от 09.07.2020 г. по т. д. № 518/2020г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба против решение № 122 от 04.11.2019 г. по т. д. № 248/2019 г. на Бургаски апелативен съд. В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Според частния жалбоподател, изложените в акта съображения, че за него липсва правен интерес от депозираната касационна жалба, обосновават извод за недопустимост и на самото въззивно решение, тъй като за въззивника „Синеморец Парадайз“ ЕООД също не е налице правен интерес да обжалва първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „Синеморец Сънрайз“ ООД. Поради това и позовавайки се на указанията в Тълкувателно решение № 1/2009 г., според които ВКС е длъжен да следи служебно за допустимостта и валидността на въззивното решение, частният жалбоподател счита, че подадената от него касационна жалба е допустима. Ответниците по частната жалба – „Синеморец Парадайз“ ЕООД и „Синеморец Сънрайз“ ООД – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. При постановяване на обжалваното определение първият тричленен състав е взел предвид, че: Молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Синеморец Сънрайз“ ООД, по която е образувано делото пред Бургаски окръжен съд, е подадена от „Синеморец Парадайз“ ЕООД; Настоящият частен жалбоподател „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД е конституиран като присъединен кредитор в това производство по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ; С постановеното от Бургаски окръжен съд решение е отхвърлена молбата на първоначалния кредитор „Синеморец Парадайз“ ЕООД поради липса на материалноправна легитимация на същия като носител на твърдяното вземане, но е уважена молбата на присъединения кредитор „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ; Първоинстанционното решение е обжалвано от първоначалния кредитор в частта, с която е отхвърлена молбата му, както и досежно определената начална дата на неплатежоспособността; С въззивното решение Бургаски апелативен съд е приел за основателно първото оплакване на въззивника „Синеморец Парадайз“ ЕООД, като е счел, че същият е кредитор на „Синеморец Сънрайз“ ООД и поради това е отменил решението за отхвърляне на молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на посоченото дружество, но не е уважил жалбата досежно определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособността. При тези факти първият тричленен състав е преценил, че правният интерес на присъединения кредитор „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД е да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника „Синеморец Сънрайз“ ООД и че този интерес е удовлетворен с постановяване на положително решение по чл. 630 ТЗ. Приел е, че доколкото посоченото решение се ползва със сила на пресъдено нещо само по отношение състоянието на неплатежоспособност и относно началната дата на неплатежоспособността, но не и по отношение наличието на вземане на иницииралите производството кредитори, то за касатора липсва правен интерес да обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена молбата на първоначалния кредитор. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Изцяло следва да бъде споделен изводът за липса на правен интерес за касатора да атакува въззивното решение. Поради обстоятелството, че с този акт не е променена определената от първоинстанционния съд дата на неплатежоспособността на длъжника „Синеморец Сънрайз“ ООД, а единствено е счетена за основателна молбата на иницииралия производството кредитор „Синеморец Парадайз“ ЕООД, т. е. прието е, че същият е материалноправно легитимиран по подадената молба, правилно предходният състав на ВКС е преценил, че доколкото решението по чл. 630 ТЗ не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на вземанията на участващите в това производство кредитори, интересът на „Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД, като присъединен по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитор, е удовлетворен и същият не разполага с правото да атакува въззивното решение. Въпросът за това, дали вземането на „Синеморец Парадайз“ ЕООД действително съществува, ще се реши окончателно в един по-късен момент, а именно – във фазата по предявяване и приемане на вземанията, респ. при обжалване на списъка на приетите/неприетите вземания и в производството по чл. 694 ТЗ. Що се отнася до довода на частния жалбоподател, че правният му интерес произтича от недопустимостта на въззивния акт, същият е неоснователен. Като един от възможните пороци на съдебното решение, недопустимостта е основание за обжалването му. Само по себе си, обаче, твърдението за наличието на такъв порок не може да обоснове правен интерес от обжалването на акта, щом с него страната е получила търсената правна защита. Този извод не се променя от вмененото на касационната инстанция задължение да следи за допустимостта и нищожността на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Посоченото задължение възниква само по отношение на допустимите касационни жалби, каквато настоящата касационна жалба не е. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК