Определение № 50605 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 100/2022 г.
ВКСI търговско отделение17.11.2022 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №452 от 13.07.2021г. по т.д. №2511/20г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Техномаркет България“ЕАД, [населено място], против решение №452 от 13.07.2021г. по т.д. №2511/20г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „Дженерали застраховане „АД, [населено място], чрез пълномощника си - юрк. Вл. Т. е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощникът си – юрк. Д. М. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Страната е поставила девет въпроса, за които е поддържала, че са свързани с приетото от САС, че не е настъпило застрахователното събитие, тъй като последващото преместване на стоката от складовете, според Аварийния секретар няма характеристиките на събитие, създаващо опасност от загуба или повреда на стоките, не са били установени да са предприети мерки от застрахования за опазване на товарите в периода след разтоварването им до м. 09. 2014г., не е установено настъпване на застрахователно събитие, и застрахования не е уведомил в срок застрахователя. Спрямо тези изброени в четири пункта мотиви на въззивния съд са поставени и въпросите, свързани с доказване на претенциите. Под надслов „ изводите на въззивния съд са неправилни“,са изложени подробни оплаквания за неправилност на акта, така квалифицирани изрично и от страната. В заключение на така изложените доводи, в контекста на защитната теза на страната е посочено, че разглеждането на тези въпроси „при всяко положение е от значение за развитие на правото, тъй като по тях не съществува съдебна практика на ВКС“. Страната е поддържала и основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, като е заявила че с оглед посочените вече оплаквания САС бил решил спора и в противоречие с изброена от него съдебна практика, поради което било налице и това основание. Касаторът е посочил и основанието по чл.280, ал.2 ГПК като отново е препратил към оплакванията си аз неправилност, считайки, че същите удовлетворяват и изискването за наличие на очевидна неправилност на решението, мотивирано с това, че изводите на състава са „ грешни изводи, които не следва да бъдат преповтаряни“. Развити са и кратки съображения, че дружеството било изправна страна по договора, като след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят не бил изпълнил задълженията си и след като е постановил решение в обратния смисъл, според касатора, съдът бил постановил очевидно неправилно решение. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки че същите са свързани не с решаващите изводи на съда, а със защитната теза на касатора и съдържателно са по скоро фактически отколкото правни, то страната би установила единствено общо основание. Касаторът не установява наличие на допълнителен критерий. По отношение на така поставените въпроси, той е подържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По това основание, същият, обаче, не е съобразил изрично приетата с т.4 ТРОСГТК № 1 / 09 дефинитивност, като липсват каквито и да било доводи по очертаните със задължителната тълкувателна практика хипотези. Общото и лаконично твърдение, че липсва съдебна практика по поставените въпроси, е опровергано от самият касатор, който счита, че е налице и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК чрез изброяване именно на практика на ВКС, сочена от него като относима към случая. Оплакванията за неправилност на акта са ирелевантни към тази фаза на касационното производство и не установяват поддържаното основание. Не се установява и вторият поддържан допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по който касаторът се е задоволил единствено с това да изброи съдебни актове, без да посочи кой от множеството фактически въпроси, респективно с тези, свързани със задълженията на въззивният съд да възприеме определено от касатора процесуално поведение е влязъл в противоречие с разрешение на същия въпрос, разглеждан в изброените съдебни актове. Липсват и каквито и да било доводи на относимост на тези актове към разглеждания случай. При служебна проверка се установява, че същите третират различна фактическа обстановка, с различно проведено доказване, поради което и са неотносими към случая. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез бланкет към оплакванията за неправилност както в изложението, така и в касационната жалба и чрез лаконичното твърдение, че бил изправна страна. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, се налага извод че не са очертани хипотези на очевидна неправилност, които следва да са обосновани като относими към случая и не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него, като оплакванията обосновани като неправилност на акта са ирелеватни за тази фаза на касационното производство. Следователно, с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение