Определение № 42 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 622/2012 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№110002/01.12.2011 г., подадена от адвокати Й. Г. и В. М., процесуални представителна ищеца И. М. М. от [населено място], и касационна жалба, вх.№111407/05.12.2011 г., подадена от адв. Т. Д., процесуален представител на третото лице – помагач [фирма] –, против въззивно решение №5369/18.11.2011 г. по гр.д.№9894/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което е оставено в сила решение по гр.д.№1167/2005 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 44 състав, с което са отхвърлени предявените от И. М. М. от [населено място], против Г. С. Ц. от [населено място], И. С. Ц. от [населено място], Р. Г. С. от [населено място], [населено място], Столична община, А. Б. П. от [населено място], Б. Б. Ц. от [населено място], [населено място], С. о., и А. Г. Ц. от [населено място], обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК, намира за установено следното: Обстоятелствата по делото са следните: Ищецът И. М. М. е предявил срещу горепосочените ответници обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за 10 имота, подробно описани в исковата молба и обстоятелствената част на първоинстанционното решение. Видно от представените с исковата молба данъчни оценки на всеки от процесните имоти и с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, във връзка с точка 2 ГПК, цената на всеки от имотите съобразно изброяването им в предварителния договор е: 226,60 лева, 2861,30 лева, 2782,50 лева, 1944,70 лева 3004,90 лева, 3906,30 лева, 4576,50 лева, 834,50 лева, 1603,70 лева 1948,70 лева. От данните по делото е видно, че ответниците са собственици общо на 14/56 идеални части от всеки от тези имоти, поради което дори да се вземат предвид данъчните оценки от 14.02.200* г., а именно: 933,30 лева, 9002,20 лева, 7038,30 лева, 5734 лева, 10016,10 лева, 8801,50 лева, 9319,80 лева, 2471,30 лева, 5156,50 лева, 5216 лева, е налице обективно и субективно съединени искове, цената на всеки от които е до 5000 лева. К. жалби са подадени на 01.12.2011 г. и на 05.12.2011 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане. Водим от изложените съображения. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,