Определение № 60480 от 21.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2218/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалба против решение №11620 от 21.07.2020г. по гр. д. № 1298/2019г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №7406 от 27.11.2018г. по гр.д. № 1800/2017г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.535 ТЗ, вр. чл.483 ТЗ, че ответниците С. Х. Г. и М. Ч. Р., дължат солидарно със „Спиралико“ ЕООД на ищеца „Каскада“ ООД, сумата 200 000 лева, представляваща част от задължение в общ размер от 409 768 лева, произтичаща от запис на заповед от 20.02.2015г., издаден от „Спиралико“ ЕООД, който ответниците са подписали като поръчители, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2016г. Касаторът М. Р. намира, че въззивното решението е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствeнrте правила, както и необосновано. Твърди, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, както и при тяхното превратно тълкуване. Счита, че е налице пълна необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата и на първоинстанционното, и на въззивното решение по делото, като в тази връзка въззивният съд незаконосъобразно и напълно необосновано, е отказал събирането на нови и нововъзникнали доказателства по смисъла на чл. 260 от ГПК. Моли да се отмени решението и да бъдат изцяло отхвърлени исковите претенции срещу него. Претендира разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 и ал.2, пр.3ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът - кредитор, доказал ли е вземането си, основано на менителничния ефект? Съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ ли е на изпълнение?; 2/ Доказано ли е от доверителя ми - недобросъвестно предприетите от страна на приносителя на записа на заповед фактически и правни действия, създаващи реална възможност за получаване на недължимо, или двойно плащане -Недобросъвестност или злоупотреба с право от страна на приносителя, разбирани като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение?“ – сочи противоречие с решение по т.д. № 148/2011 г. на 1т.о. на ВКС, решение по т. д. № 1036/2013 г. на 2т.о. на ВКС и решение № 194/1.02.2018 г. по т.д. № 84/2017 г. на 2 т.о. на ВКС.; „3/ Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.271, чл.272 вр. с чл.236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните?“ –сочи противоречие с решение №283/14.11.2014г. по гр.д. №1609/2014г. на IV г.о. на ВКС и решение №40/4.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на IV г.о. на ВКС; „4/ Може ли въз основа на ангажираните по делото доказателства да се счете, че са налице предпоставките и фактическият състав за ангажиране на отговорността на доверителя ми по процесния запис на заповед, съответно записът на заповед от 20.02.2015г. подлежащ на изпълнение ли е?; 5/ За отказа на съда за събиране на относими, допустими и необходими доказателства по смисъла на чл. 260 от ГПК/ новооткрити и ново настъпили факти/?“ –сочи противоречие с решение №55/22.02.2018г. по гр. д. №984/2017 г. на IV г.о. на ВКС. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата и ищец по делото „Каскада“ ООД –с.Царацово, оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Касаторката С. Г. твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Прави искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд със задължителни указания по спазването на материалния и процесуалния закон и за събиране на неоснователно отказани да бъдат събрани поискани от ищеца относими доказателства по спора. Евентуално, въззивното решение да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано и да бъде постановено решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани в съдебното производство. Поддържа, че по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на сключени сделки за търговска продажба по отношение на процесните стоки, описани в двете споразумения, нито предаване на стоката на „Спиралико“ ЕООД. Претендира направените съдебни разноски в трите съдебни инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл и по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени и обсъди всички относими доказателства и въведените от страните доводи и възражения и следва ли фактическите и правни изводи на въззивния съд по спорния предмет и по доводите и възраженията на страните да бъдат отразени в мотивите на въззивното решение?“ –сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №28/06.03.2019г. по т.д. №205/2018г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, решение №202/21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на І т.о. на ВКС, решение №37/30.03.2020г. по т.д. №2206/2018г. на ІІ т.о. на ВКС; „2/ Следва ли въззивният съд да допусне събиране на нови доказателства, когато те са относими за спора и са възникнали след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване от първоинстаниионния съд?“- сочи противоречие с решение №280/20.07.2011г. по гр.д. № 888/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №153/01.08.2011г. по гр.д. №39/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №20/09.03.2011г. по т.д. № 311/2010г. на ІІ т.о. на ВКС. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „Каскада“ ООД –с.Царацово, оспорва касационната жалба в законоустановения срок. Излага подробни доводи както за липсата на основания за допускане до касационен контрол на въззивното решение, така и за правилността му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими – подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд споделя и препраща към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав приема за установено, че ищецът и „Спиралико“ ЕООД са субекти на материално правоотношение, подчинено на правилата на договора за продажба. Посочва, че на 20.02.2015г. ищецът и „Спиралико“ ЕООД, чрез неговия управител С. Х. Г. са подписали споразумение, с което „Спиралико“ ЕООД признава, че има неплатено задължение на стойност 409 768.14 лева. За обезпечение на задължението на 20.02.2015г. „Спиралико“ ЕООД, чрез неговия управител С. Х. Г. издава Запис на заповед за сумата от 409 768 лева, платима на 30.09.2015г. на ищцовото дружество. Управителят С. Х. Г. и М. Ч. Р. са подписали записа на заповед като поръчители. Въззивният съд намира, с оглед приетото в първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че неплатените от „Спиралико“ ЕООД доставки, извършени от ищеца, са в размера, посочен в Споразумението от 20.02.2015г. Съдът излага съображения, че в настоящото производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, снабдил се със заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед, е длъжен да докаже вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като на основание чл.485, ал.2 ТЗ задължението на поръчителя по записа на заповед е действително и когато задължението, за което е дадено е недействително, по каквато и да е била причина, освен поради недостатък във формата. Приема, че издателят не е страна по настоящото дело, респ. не е оспорил съществуването на каузалното правоотношение или пълното изпълнение на възникналите за него задължения от това правоотношение, а ответниците- поръчители по записа на заповед не могат да противопоставят на ищеца /приносител/ възражения, които са основани на личните им отношения с издателя, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Решаващият съдебен състав стига до краен извод, че ответниците, чиято е тежестта на доказване, не са доказали възражението си, че ищецът като приносител на записа на заповед е недобросъвестен или злоупотребява с право, целейки да получи двойно или недължимо плащане. Като обосновава извод, че записът на заповед е редовен от външна страна, въззивният съд намира, че главният иск е основателен в пълния му предявен размер, като ответниците дължат и законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 02.06.2016г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, като няма основание да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. По касационната жалба от М. Р.: Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените от касатора правни въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По начина, по който са формулирани от касатора, тези въпроси изискват анализ и преценка на доказателствата по делото, обсъждане на доводите и възраженията на страните и отговор дали изводите на въззивния съд са правилни и обосновани. Въпросите- дали ищецът е доказал определени факти и обстоятелства; дали ответникът е доказал своите възражения; дали е налице пълна необоснованост на фактическите констатации на съда; дали решаващият съдебен състав е допуснал конкретно процесуално нарушение в производството, изискват касационния съд да даде отговор дали са допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на решаващите правни изводи, т.е. дали оспореното въззивно решение е правилно, което изключва определянето им като правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. По касационната жалба от С. Г.: По отношение на поставения процесуалноправен въпрос относно задълженията на въззивния съд да се произнесе по наведените от страните релевантни доводи и възражения не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е постановил решението в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР №1/2013г., т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е споделил като свои, но е изложил и собствени мотиви, като се е произнесъл по правния спор, обсъждайки релевантните факти и обстоятелства. Въззивният съдебен състав е изложил мотиви,че доколкото издателят не е страна по настоящото дело, респ. не е оспорил съществуването на каузалното правоотношение или пълното изпълнение на възникналите за него задължения от това правоотношение, ответниците- поръчители по записа на заповед не могат да противопоставят на ищеца /приносител/ възражения, които са основани на личните им отношения с издателя, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата. Решаващият съдебен състав е обосновал извод, че ответниците, чиято е тежестта на доказване, не са доказали възражението си, че ищецът като приносител на записа на заповед е недобросъвестен или злоупотребява с право, целейки да получи двойно или недължимо плащане. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон, които не са предмет на изследване в настоящия етап на касационното производство. Настоящият състав на ВКС намира, че по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задълженията на съда по чл.266 ГПК, не е налице общата предпоставка за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът съдържа в себе си защитната теза на ответницата, че не са събрани допустими и относими доказателства, поискани своевременно от другия ответник. Следва да се отбележи, че въззивният съд е оставил без уважение искането по чл.190 ГПК, като е приел, че исканите документи /за образувана данъчна порверка на „Спиралико“ ООД/ от третото неучастващо по делото лице /НАП/, са неотносими към спора. По начина, по който е формулиран въпросът се изисква преценка на извършените по делото процесуални действия, респ. извод дали е допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което изключва определянето му като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд