Определение № 849 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2142/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура, както и по касационна жалба на М. И. Д. ,чрез пълномощник от адв. дружество„ Я. и съдружници”, срещу решение №424 от 20.02.2016г по в. гр.дело № 3148/2018г. на Софийски апелативен съд. Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта ,с която е потвърдено решение №16 от 02.04.2018г на Окръжен съд – Видин ,по присъденото на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в размер на 15 000лева, претендирани от М. И. Д. след оправдаването му с влязла в сила присъда по повдигнато обвинение в тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.2, изр. второ ,прел.3 НК ,вр чл.354а, ал.1 и чл. 20, ал.2 НК.Ищецът обжалва решението както в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е намалил обезщетението, като е отхвърлил иска за разликата над 15 000 лева до размера на присъдените от ОС- Видин 20 000лв, така и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска до пълния предявен размер от 150 000 лева. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата на РБ се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос, свързан с прилагане критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, в противоречие с практиката на ВКС за задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на неимуществените вреди.Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията по т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г, по т.11 от ТР №3/22.04.2005г на ОСГК, тъй като част от претендираните неимуществени вреди не били пряка и непосредствена последица от увреждането и липсвали мотиви за причинно- следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Като основание са посочен критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и по въпроса как се прилага критерият за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, като се твърди противоречие на въззивното решение с приложените решение №11/2014г по гр.д №3684/2013 ІІІ г.о,решение № 414/2013г по гр.д №458/2012г ІІІ г.о ,решение № 391/2012г на ВКС ІІІг.о ,реш. №466/2016г на ІV го на ВКС. Постъпил е отговор ,в който съображенията за допускане до касационно обжалване се оспорват,предвид неоснователното оплакване за завишен размер на обезщетението. Към касационната жалба на М. И. Д. е приложено изложение с множество формулирани въпроси, по които общо е изтъкнато основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК: как се прилага обществения критерии за справедливост, какво е съдържанието на понятието „справедливост”, какви са елементите на критерия; задължен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства които обуславят неимуществените вреди; какви стъпки включва процесът на оценяването им ;обремененото съдебно минало има ли отношение към справедливия размер на обезщетение ;следва съдът да отчете размера на обезщетенията определяни в сходни случаи ,да съобразява обществено- икономическите условия в страната, които въпроси се свеждат до въпроса за прилагане на чл. 52 ЗЗД в материалноправен и процесуалноправен аспект Изтъкват се ППВС №4/1968г и ТР №3/2005г ОСГК, както и реш. №176/2016г ІV г.о ,реш. №200/2016г ІV г.о, реш. № 63/2016г ІІІ г.о, реш.№123/2013г ІІІ г.о с довод за противоречие на въззивното решение с установената практика на ВКС по този въпрос, както и реш. №138/2013г по гр.д №647/2012г ,ІV г.о и реш. № 112/2011г, ІV г.о на ВКС, по въпроса обремененото съдебно минало има ли отношение към справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по общо формулирания в изложенията и да двете страни правен въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД ,във връзка с изискванията към решаващата дейност на съда и нейното обективиране в мотивите на решението. По този въпрос са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и отговор в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о,реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш.№150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, решение №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о, реш. №344/2014г 2378/2014г ІVг.о. на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията ,приложени от Прокуратурата на РБ, както и решенията изтъкнати от защитата на касатора М. Д.. Обжалваното въззивно решение не противоречи на цитираната практика на ВКС по поставените въпроси. Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие ,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението .Тази преценка, съответно мотивирана, не липсва в обжалвания акт. Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в конкретния случай ,посочил е защо не приема доводите на Прокуратурата за определяне на обезщетение в размер, по- нисък от определения, защо не приема заявения с иска размер, както и защо намира ,че обезщетението следва да се намали спрямо присъденото на първа инстанция с 5 000 лева, като обезщетение от 15 000 лева в случая е справедливо и достатъчно .Това са тежестта на повдигнатото обвинение ,в случая контрабандана наркотици (хероин)в съучастие с други лица,в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на ОС- Видин потвърдена от по- горните инстанции. Наказателното преследване е продължило 3 години, което в случая съдът е преценил като ненадвишаващо разумния срок Виновните лица са осъдени, ищецът е признат за невинен поради „посредствено извършителство” на деянието от негова страна. За престъплението в което ищецът е бил обвинен се предвижда тежко наказание лишаване от свобода до 20 години,обвинението е поддържано от прокуратурата, била е упражнената най-тежка мярка за процесуална принуда „задържане под стража”спрямо него за периода на наказателно преследване до постановяване на оправдателната присъда на първа инстанция, или 1 година ,3 месеца и 26 дни, което освен че е дълъг период от време,през което ищецът е търпял накърняване на основни човешки права и свободи, е довело до психическа травма с установени клинични признаци от приета по делото СПЕ, довело е до психологически дисбаланс, които признаци според заключението на вещото лице са във фаза на отзвучаване и не са във форма, налагаща медикаментозно лечение.Отчетено е обремененото съдебно минало на ищеца, осъждан многократно (с осем отделни присъди за различни тежки престъпления срещу личността собствеността) както и че два пъти ефективно е изтърпял наказание „лишаване от свобода”, именно във връзка с интензитета на увреждането при задържането под стража и с оглед конкретното обвинение, конкретно установените отрицателни последици за ищеца в личностно, емоционално и психическо отношение, включително отчетени са обстоятелствата, при които обвинението е повдигнато Неоснователно е изтъкването на противоречие на решението със задължителното указание да се формира мотивиран извод за наличие или липса на причинна връзка от страна на Прокуратурата, предвид установените по делото обстоятелства и обсъдените доказателства,които обуславят направените изводи за наличие на основание за отговорност по ЗОДОВ и връзката с причинените вреди. Съдът е оценил предишни осъждания и изтърпяване на наказания по присъди от ищеца при обстоятелства,напълно различни от преценяваните по същество в решение № 138/2013г на ІV г.о и в решение № 112/2011г на ІV г.о на ВКС„ други водени наказателни производства” или принос на пострадалия по смисъла на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ в спор по чл.2 ЗОДОВ, като в тези решения, изтъквани от защитата на касатора Д. е даван отговор на правни въпроси, който нямат връзка формулирания в т.3 изложението въпрос има ли отношение обременителното съдебно минало към размера на обезщетението Този въпрос не е разрешен от въззивния съд като морално-правна оценка на личността,пряко обуславяща намаляване размера на дължимото по справедливост обезщетение предвид предишни осъждания, а е разрешен съгласно трайно установената практика на ВКС,като съдебното минало е отчетено при интензитета на вредата, конкретно посочена за обезщетяване с оглед нейното естество, за да се определи реално претърпяната вреда (реш. №106/2016г по гр.д №4898/2015г ІV г.о, реш. № 16/2017г по гр.д № 2686/2016г ІІІ г.о и др). Вредите са от различно естество и не при всички съдебното минало има решаващо значение. При вреди от засягане на основни човешки права.В резултата на упражнено задържане под стража обаче, интензитетитът на негативните преживявания и вредоносните последици за личността може да бъдат различни в конкретните случаи. Липсва сходство между обсъжданите по настоящето дело обстоятелства и обстоятелствата по останалите приложени решения на ВКС, изтъкнати от страните без обосновка къде е противоречието с тях по правен въпрос.Съдебни решения по уважени искове на същото или друго основание, при които размерът на обезщетението за неимуществени вреди е различен предвид различните обстоятелства, които съдът задължително взема предвид, поначало не обосновават противоречие по правен въпрос, ако такъв не е изрично привързан към определени указани предпоставки на преценката съгласно установената вече практика. Разяснение кога има противоречие съгласно чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,ако при пълно сходство или сходство в основните факти са определени различни по размер обезщетения на основание чл. 2 ал.1 т.2 (понастоящем чл. 2 ал.1 т.3) ЗОДОВ е дадено в реш. №830 от 20.12.2010г по гр.д № 1898/2009 ІV г.о на ВКС и др. по реда на чл. 290 ГПК. В случая няма сходство с обстоятелствата, преценявани от състави на ВКС в приложените решения. Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,