Определение № 247 от 04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. №4800 от 07.04.2022г. на В. А. Р., подадена чрез пълномощника адв.К. Н., против определение №247/02.02.2022г., постановено по ч.гр.д. №2126/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 269973/27.09.2021г. по гр.дело № 9917/2019г. на РС-Бургас за връщане на подадената от В. Р. въззивна жалба против първоинстанционното решение № 260273/12.02.2021г. на РС-Бургас. С обжалваното въззивно определение е прието, че жалбоподателят не е поправил в срок констатираните нередовности на въззивната си жалба-не е представил документ за платена държавна такса, поради което следва да търпи неблагоприятните последици от бездействието си. В частната касационна жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд-Бургас за администриране на подадената въззивна жалба. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, като прецени оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изложението на основанията по чл.284, ал.3 ГПК са посочени касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и е формулиран въпросът: следва ли въззивният съд да отхвърли като недопустима молба за възстановяване на срок, без да я разгледа по същество, защото делото е прекратено, или трябва първо да се произнесе по нея относно наличието на обективни причини за пропускането на срока и въз основа на това произнасяне да се произнесе по жалбата срещу прекратяването на производството. Съгласно разясненията дадени с т.1 на ТРОСГТК № 1/2009г., правният въпрос следва да бъде изведен от решаващите изводи на съда, обусловили постановения правен резултат. Така поставеният от частния касатор въпрос е неотносим и не може да обоснове допускане до касационен контрол на атакуваното определение. Въпросът е зададен в контекст, който не кореспондрира с установеното по делото и приетото от въззивния съд, че в предоставения срок не са изпълнени указанията за представяне на доказателства за платена държавна такса. В случая липсват данни да е подавана от жалбоподателя или процесуалния му представител молба за възстановяване на срок, съответно въззивният съд не се е произнасял в рамките на такова производство по реда на чл.66, ал.1 ГПК, поради което поставеният въпрос не покрива общото основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по чл. 280, ал.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение