Определение № 2053 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3151/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. А., със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат И. М., против въззивно решение № 649 от 02.12.2022 г. по в.гр.д. № 683/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 906631 от 13.06.2022 г. на Районен съд – Дупница по гр.д. № 115/2021 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Д. И. А. осъдителен иск за сумата 22 000 лв., представляваща второ плащане по договор № 10/112/01608 от 29.07.2009 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г., сключен между ищцата и Държавен фонд „Земеделие“. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили договор № 10/112/01608/29.07.2009 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Предмет на договора е предоставяне от Фонда на Ползвателя на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892, 00 лева за изпълнение на всички инвестиции, основните дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 10/112/01608 и включени в Приложение № 1. Установено е, че фондът се е задължил да изплаща помощта по т. 1. от договора при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основните дейности и цели по одобрения проект съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Съгласно чл. 2. 2. - 2. 4 помощта се изплаща на два етапа - първо плащане в размер на 24 446, 00 лева и второ плащане на същата сума при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици. Ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана до годината на проверка и предмета на договора в срок до 29.07.2012 г. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателката не е подала в срок заявка за второ плащане, като такава не е подадена дори след изтичане на договорения и нормативно установен срок. Доколкото второто плащане е обвързано от подаване на заявка в определен срок и последваща проверка от Фонда, а ищцата не е изпълнила това свое задължение, съдът е направил извод, че тя сама е възпрепятствала финализиране на процедурата по получаване на второ плащане по договора. В заключение е посочено, че ищцата не е доказала при условията на пълно главно доказване, че е изпълнила задълженията си по договора, за да претендира изпълнение от страна на ответника по договора. Като неоснователни са отхвърлени и твърденията ѝ, че не ѝ е оказано съдействие от органа, водещо до „освобождаването“ на ищцата от забавата, тъй като органът няма задължение да попълва служебно заявките за плащане. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Съдържат се и твърдения за очевидна неправилност, но без конкретно позоваване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Не са налице нито общото, нито специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация, независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В представеното изложение на основанията за касационно обжалване се съдържат твърдения за колизия между приложимия правен ред – граждаскоправен или административноправен – в отношения между страните, но няма формулиран конкретен правен въпрос, който да бъде разглеждан с оглед основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателката навежда общи оплаквания, които не са относими към допустимостта на касационното обжалване. Като краен извод, следва да се приеме, че изложението не съдържа правен въпрос, обуславящ изхода на делото, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. При отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне и по специфичната такава. Решението не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквито твърдения са наведени в изложението. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд