Определение № 65 от 28.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 475/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2-ро ГПК. Образувано по частна жалба на [фирма] -гр.П., срещу Определение № 511/30.10.2013 г. постановено по ч.гр.д. № 6527/2013г. на ВКС, І г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на страната срещу Определение № 914/ 15.07.2013 г. по гр. д. № 2793/2013 г. на ВКС, IV г. о., в частта, с която на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 318/21.02.2013 г. по възз.гр. д. № 3798/2012 г. на Окръжен съд– Пловдив. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС, І г.о., е оставил без разглеждане подадената от [фирма] частна жалба срещу определението на ВКС, ІV г.о., с което на основание чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Изложени са съображения, че определението по чл. 288 ГПК не е от кръга на посочените в чл. 274 ал. 1 ГПК определения и не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 274 ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законът е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл. 288 ГПК не е от тази категория определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С новия ГПК (ДВ, бр. 50/2007 г.) исковото производство отново е уредено като триинстанционно. К. контрол на въззивните решения обаче, макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т. нар. предварителна селекция на касационните жалби, по реда на чл. 288 ГПК, в което се проверява наличието на условията по чл. 280 ГПК. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя основания за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно Р. № 4/16.06.2009 г. Изводът за необжалваемост на определението по чл. 288 ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл. 296 ГПК, визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т. 2 и т. 3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение - когато срещу него е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено; и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване (от влизането му в сила) в първата хипотеза, докато при втората - недопускането до разглеждане, като основание за влизане в сила на въззивното решение, е равнопоставено и съизмеримо с неуважаването на касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение