Определение № 105 от 03.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 303/2012 г.

Производство по реда на чл. 280, ал. 2 ГПК, във вр. с § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. ”С”, [населено място] срещу въззивно решение № 24/13.01.2012 г. по в. гр. д. № 776/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 126/16.06.2011 г. по гр. д. № 1215/2010 г. на Районен съд, [населено място]. С последното, съдът се е произнесъл по предявен от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 7 460 лв., дължимо по запис на заповед от 29.10.2007 г. Касационната жалба е процесуално недопустима, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. Сделката, от която произтича вземането, е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, което определя и характера на образуваното съдебно производство, в рамките на което е постановено въззивното решение по търговско дело по повод спор за парично вземане с цена на иска по-ниска от 10 000 лв. Съобразно изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ производството по тези дела е двуинстанционно предвид въведения нов обективен критерий за ограничаване на достъпа до касационно обжалване за търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила - 21.12.2010 г. В случая, касационната жалба е депозирана на 16.02.2012 г., и производството по нея не е било висящо към датата на влизане в сила на измененията на ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение