Определение № 208 от 06.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв.С. С. срещу определение № 905 от 12.11.2021 г, постановено по гр.дело № 642/21 г на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено определение № 261 413/15.4.21 г по гр.дело № 04543/19 г на Районен съд-Перник, с което е върнат предявеният от С. А. Д. срещу К. Н. Д. насрещен иск, поради неотстранени в срок нередовности и в тази част производството по делото е прекратено. В частната касационната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с процесуалния закон. Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и връщане на делото на РС-Перник за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационната жалба К. Н. Д. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от процесуалния му представител адв.И. В. от АК-П..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, поради липса на формулиран въпрос.Претендира разноски, сторени в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв. Частната касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: К. Н. Д. е предявил срещу С. А. Д. и М. А. Ж.-С. обективно и субективно съединени искове по чл.135 ЗЗД за признаване за недействително спрямо него извършеното с нотариален акт № 94, т.1, рег.№ 1817,н.д.88/2019 г от 15.7.2019 г разпореждане, с което първата ответница, съзнавайки, че има неудовлетворено парично задължение спрямо кредитора, след образуване на изпълнителното дело срещу нея е дарила на втората - нейна дъщеря, описания недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], на [улица][жилищен адрес] тъй като го уврежда.С влязло в сила решение ответницата Д. е осъдена да заплати на ищеца сумата 10 966, 76 лв, заедно със законната лихва, считано от 6.12.2014 г до окончателното плащане. Д. се е снабдил с изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 55/15 г по описа на ЧСИ Д..След образуване на същото ищцата се е разпоредила с жилището в полза на дъщеря си. На 26.6.20 г. Д. е предявила срещу Д. насрещен иск, който е квалифицирала по чл.55 ЗЗД. В исковата молба е посочила, че сумата, която следва да заплати по изпълнителното дело, е определена при пълно информационно затъмнение и не се дължи, а заплащането й би представлявало единствено неоснователно обогатяване на ответника по насрещния иск. С разпореждане № 268589/22.12.20 г на Районен съд-Перник, ГО, 8 състав, подаденият от Д. насрещен иск е оставен без движение със задължение до страната в едноседмичен срок за уточни ясно основанието му като фактически изложи твърдения за обстоятелствата, от които извежда претенцията си. В случай, че ответникът й дължи определена парична сума - да посочи точния й размер, откъде произтича вземането й, а в случай, че има друго притезание - да посочи какво е и обстоятелствата, от които произтича, да формулира ясен петитум като уточни какво иска за постанови съдът - да осъди ответника за определено задължение или да установи едно правоотношение. Разпореждането е редовно връчено на страната на адреса, посочен от нея в молба, при условията на чл.41 ал.2 ГПК. В предоставения срок не са изпълнени указанията на съда, поради което производството в частта относно насрещния иск е прекратено, а насрещната искова молба е върната поради неотстранени в срок нередовности. С обжалваното въззивно определение е прието, че първоинстанционното определение е правилно и законосъобразно. Ищцата по насрещния иск не е предоставила в дадения й от съда срок уточняваща молба и не е отстранила нередовностите на предявения иск. Разпореждането за дадените от съда указания й е редовно връчено на последния предоставен от нея адрес, на който тя не оспорва, че живее, а единствено подържа, че е отсъствала от него поради заболяване. Не сочи доказателства в този смисъл. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; че по всеки от тези въпроси, въззивният съд се е произнесъл, същите са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда; че същите са от значение за формиране на решаващата му воля. Посочено е също, че липсата на възможност за прякото прилагане на Конституцията на РБ, при наличие на закон, правят необходимо изясняването на въпроса относно установяването на противоконституционност. Касаторът сочи също, „че е установено задължение по чл.15 ЗСВ да уведоми ВКС, но не е ясно как се процедира в съдопроизводството“, ако съдът откаже да приложи една правна норма и как това рефлектира върху един постановен съдебен акт. Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т.д.1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/ определение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не може сам да формулира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Такъв е разглежданият случай. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос по който да се произнесе ВКС, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице. Видно от съдържанието на изложението, касаторът не е направил дори опит да формулира правен въпрос, който евентуално съдът да уточни и конкретизира и съдът е в невъзможност да извлече нито един материално правен или процесуално правен въпрос, който да е годен да отговори на изискванията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допускано поради липса на основание за това. На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 лв. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение