Определение № 58 от 23.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2011 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 188 от 04.04.2011 г. по гр. д. № 482/2010 г. Софийският окръжен съд потвърдил решението от 18.12.2009 г. по гр. д. № 117/2008 г. на Етрополския районен съд в частта, с която е допусната делба на залесена горска територия, съставляваща имот № 000923 по картата на възстановената собственост на [населено място], с площ 6.532 дка в м. „Т.”, при посочени граници, между съделители и дялове: 20/72 ид. ч. за Д. Д. Ч., по 10/72 ид. ч. за М. Ц. Д., Д. Ц. К., Г. Х. К., М. Х. Д. и по 6/72 ид. ч. за П. Ц. П. и А. Ц. Боева. Със същото въззивно решение първоинстанционното решение е отменено частично и вместо това са отхвърлени предявените от Д. Д. Ч. и от П. Ц. П. искове за делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. В частта, с която предявеният иск от П. Цв. П. е отхвърлен срещу Р. Х. Ж. и В. А. Ц., въззивният съд приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от П. М. В. - една от наследниците по закон на М. Ц. Д. /починал на 17.02.2011 г., след приключване на устните състезания пред въззивния съд/, от Г. Х. К. и М. Х. Д.. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответниците по касация, включително и наследниците на М. Ц. Д., които не са обжалвали въззивното решение - Р. П. Д. и В. М. А., не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., взе предвид следното: Въззивното решение има за предмет делба на недвижими имоти, произхождащи от Г. И. П., починала през 1959 г., находящи се в землището на [населено място], [община]. Земеделските земи са възстановени с решение № 1754* от 18.06.2002 г. на поземлената комисия [населено място], а залесената горска територия - с решение № 02 от 12.06.2001 г. на общинската служба по земеделие и гори с. гр. Съделителите М. Ц. Д. /починал в хода на делото/, Д. Ц. К., Г. Хр. К., М. Хр. Д. и Д. Д. Ч. са наследници по закон на наследодателката. Съделителите П. Цв. П. и А. Цв. Боева се позовават на саморъчни универсални завещателни разпореждания в тяхна полза, извършени на 31.08.1998 г. от И. М. Д. /един от наследниците по закон на наследодателката/, починал през 1999 г., и от А. А. Д. - негова съпруга, починала на 11.02.2006 г., като за наследници по закон съпрузите са оставили такива по съребрена линия. За да допусне делба на възстановения по реда на ЗВСГЗГФ недвижим имот, въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 90а ЗН е обявена за противоконституционна в частта за имотите по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, а залесената горска територия е възстановена по ЗВСГЗГФ, поради което и универсалното завещание от И. М. Д. в полза на П. Цв. П. и А. Цв. Боева няма действие за този имот. Наследници на завещателя са съпругата му А. А. Д. и децата на починалите братя и сестри на завещателя, при което преживялата съпруга получава 2/3 от наследството на своя съпруг, а останалите наследници - общо 1/3 ид. ч. Предвид универсалното завещателно разпореждане от А. А. Д. в полза на П. Цв. П. и А. Цв. Боева, делбата на възстановената горска територия е допусната и с участието на ползуващите се от завещанието лица. Въззивният съд приел, че исковете за делба на земеделските земи са неоснователни, тъй като решението на поземлената комисия не съдържа изискуемата от закона индивидуализация, като описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, както и не са приложени скици към него. Затова и не може да се приеме, че производството по възстановяване е завършило, решението е породило правното си действие и с него е възстановена собствеността именно върху делбените имоти. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение относно делбата на земеделските земи по поставения в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: дали решението на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/ поражда правно действие, ако липсва скица, индивидуализираща признатия за възстановяване имот, и завършена ли е при това положение процедурата по възстановяване в случаите, когато имотът се намира в строителните граници на населеното място /границите на урбанизираните територии/. Предвид твърдяното от касаторите противоречие с решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1134/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено в производство по чл. 290 и сл. ГПК, касационното обжалване следва да се допусне на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне, основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и по втория поставен въпрос /уточнен от настоящия състав на Върховния касационен съд с оглед правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за приложението на чл. 90а ЗН по отношение на имотите, подлежащи на възстановяване /възстановени/ по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.