Определение № 60842 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2505/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. А. Ч. срещу решение № 12171 от 22.10.2020г. по в. гр. д. № 332/2020г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 7531 от 6.11.2019г. по гр. д. № 15 874/2017г. на Софийски градски съд (СГС), І-18 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу "Софийска вода" АД иск с правно основание чл. 21, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от невъзможност да бъде използван имот с идентификатор 68134.2816.238.1.4 поради преустановено водоподаване. Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост и моли то да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен като основателен. Твърди, че е налице противоправно поведение на ответника, довело до невъзможност да се ползва процесния имот за жилищни нужди както от наемодателя – праводател на ищеца, така и от наемателя, а двете съдебни инстанции не са съобразили и не са обсъдили приетите по делото доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест, при което са достигнали до неправилния извод, че преустановяването на водоподаването към имота, продължаващо до днес, се дължи на поведението на трети за спора лица. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, ищецът навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол по следните въпроси: 1. „Нужно ли е при иск по чл. 21, ал. 2 ЗЗД да се докаже предвидимост на вредите, относно обстоятелството дали имотът е можел реално да се отдава под наем, наличието на сключени такива договори в тази насока, преговори за такива и др.?; 2. Могат ли да се считат за приети от собственика и ползвателя одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, без сключване на формален договор за предоставянето им?; 3. „Могат ли да се приемат одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги чрез сключване на формален договор?“; 4. „Налице ли е облигационно правоотношение между собственика на имот и оператор на ВиК услуга без да има открита партида за жилището на ищеца и при фактически установено разрушено водопроводно отклонение от общия водопровод на етажната собственост?; 5. „Длъжен ли е собственикът или ползвателят на имота да представя доказателства за разход, свързан с наем на друг имот, за да докаже невъзможността за ползване на имота по предназначение?“; 6. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички приети доказателства, твърдения и възражения на страните, от значение за изхода на спора, в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях?“ и 7. „Счита ли се за годен за ползване по предназначение апартамент за жилищно ползване без свързване с водопровод за питейна вода, в сграда, в която всички останали обекти са свързани и имат доставка на питейна вода?“, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 1/13.07.1953г. и в решения по гр.д. № 4265/2014г. на Пето г.о., по гр.д. № 1975/2010г. на Четвърто г.о., по т.д. № 805/2011г. на Второ т.о., по т.д. № 1106/2010г. на Второ т.о., по гр.д. № 6832/2014г. на Четвърто г.о. и по т.д. № 34/2013г. на Второ т.о.. Релевира и основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност в контекста на зададените въпроси, в частност относно доказването на предвидимост на вредите по иск по чл. 21, ал. 2 ЗЗД и относно несъобразяването от въззивния съд на всички приети доказателства и надлежно включени в предмета на спора твърдения и възражения. Ответникът по касационната жалба - "Софийска вода" АД не е подал писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по гражданскоправен спор с цена на иска над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 21, ал. 2 ЗЗД, според който трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договор, дължат обезщетение. В исковата молба и уточненията към нея ищецът е поддържал, че има сключен договор за наем и договор за учредено право на ползване на част от апартамент, собственост на дъщеря му, и че ответното дружество не е изпълнило клаузи от Общите условия по договор за предоставяне на водопроводни и канални услуги, сключен с Т. Ч. – собственичка на имота, праводателка и дъщеря на ищеца. Неизпълнението от страна на ответника, според ищеца, се свежда до неоткриване на партида и до липса на водоподаване в обекта. Поради това той претендира от ответното дружеството обезщетение за търпените от него имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на възможност за получаване на наем, респективно в невъзможност сам да ползва имота. За да бъде осъществен фактическият състав на правото по чл. 21, ал. 2 ЗЗД, САС е посочил, че следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. деяние на третото лице (ответното дружество); 2. недобросъвестност (знание, че ще увреди интересите на страна по договора, т. е. умисъл, който не се предполага); 3. попречване на изпълнението и вреди; 4. противоправност и 5. причинна връзка, в който смисъл са цитираните: решение № 35 от 22.08.2014г. по т. д. № 1916/2013г. на І т.о. на ВКС и решение № 126 от 18.06.2015г. по т. д. № 3223/2013г. на І т.о. на ВКС. Посочил е, че макар първоинстанционният съд да е приел друга правна квалификация на предявения иск, той е дал указания по чл. 146 ГПК, касаещи горепосочените предпоставки, визирани и в доклада на съда, поради което въззивната инстанция не дължи извършването на нов доклад по разпределяне на доказателствената тежест, а и първоинстанционното решението не подлежи на обезсилване като недопустимо. Въззивният съд, съобразявайки наведеното от ищеца противоправно поведение на ответника, от което първият е претърпял имуществени вреди, свързано с неизпълнение на негови задължения по договор за комунална услуга, довело до неподаване на вода към обекта, и с неоткриване на съответна индивидуална партида при подадено заявление от страна на собственика (Т. Ч.), е приел за доказано от събраните доказателства, че липсата на вода в процесния имот не е пряк резултат от поведение на ответното дружество. Посочил е, че от гласните доказателства по делото се установява, че от 2013г. до 2017г. имотът не е бил водоснабден, защото водоподаването е било преустановено към друг имот на втория етаж от същата сграда. Същевременно от представен протокол, съдържащ подписите и на ищеца, и на дъщеря му (писмено извънсъдебно признание на неизгоден факт), е удостоверено обстоятелството, че праводателите на други етажни собственици са разрушили водопроводно отклонение от общия водопровод - етажна собственост, чрез който е подавана вода за процесния апартамент, намиращ се на третия тавански етаж. При така установените правнорелевантни факти по пътя на пълното и главно доказване е счел, че недоставянето на питейна вода до процесния имот не е причинено от поведение на ответното дружество. Напротив от доказателствата е установено, че процесният тавански апартамент е с разрушени връзки към канализационната система поради действия на трети лица, нямащи връзка с ответното дружество. Заключил е, че дори ответникът да е предприел всички надлежни действия по подаване на вода, то същата по обективни причини не би достигнала до процесния имот, ползван от ищеца, поради което да се претендира обезщетение за вреди от водоснабдителното дружество при такава хипотеза е неоснователно. Поради липсата на причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на ответника и претендираните вреди, е счел иска с правно основание чл. 21, ал. 2 ЗЗД за неоснователен. В допълнение на решаващите си изводи за неосъществен фактически състав на субективното право на обезщетение по чл. 21, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че за уважаване на иска не е необходимо да се доказва предвидимост на вредите (т. е. не е необходимо да се установява, че имотът е можел реално да бъде отдаван под наем, че е имало сключени договори за това, че са водени преговори и пр.). За относима в случая е приел практиката на ВКС, обективирана в решение № 550 от 12.02.2010г. по гр. д. № 3387/2008г. на ВКС, ІІ г.о., според която при деликтната отговорност, разновидност, на която е отговорността по чл. 21, ал. 2 ЗЗД, и конкретно при пропуснатите ползи няма законово изискване вредите да са предвидими. Целта на деликтната защита е друга - обезщетяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пропуснатите ползи следва да са последица от непозволеното увреждане като реална и сигурна възможност от него, но няма изискване те да са предвидими от деликвента. САС е обсъдил довода на ищеца за противорпавност на отказа да бъде открита индивидуална партида на собственик или ползвател на водоснабден имот, като е счел, че неоткриването на индивидуална партида, респективно немонтирането на индивидуален измервателен уред по никакъв начин не е свързано с ограничаването на възможността даден имот да бъде ползван по предназначение, вкл. като водоснабден обект, поради което не е в пряка причинна връзка с неизползването на жилището (последното не е било снабдено с вода не поради липса на партида, а с оглед действия на трети лица, разрушили водопроводно отклонение). Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Всички поставени от касатора въпроси, с изключение на шестия въпрос, нямат обуславящо значение за решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, които са за липсата на причинно – следствена връзка между твърдяното поведение на ответното водоснабдително дружество и оставането на процесния апартамент неводоснабден, доколкото е безспорно установено по делото, че водоподаването е било преустановено поради поведение на трети лица - праводателите на други етажни собственици от същата етажна собственост, които са разрушили водопроводно отклонение от общия водопровод - етажна собственост, чрез който е подавана вода и за процесния апартамент. Поради това не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване в гореизложения смисъл, което е достатъчно обстоятелство за да не бъде допускан искания касационен контрол. Шестият въпрос на жалбоподателя винаги е годен да изпълни изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване според чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото обаче въззивният съд е извършил съвкупен анализ на всички приети по делото доказателства, ценени в тяхната взаимовръзка, след което е обсъдил всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. излагайки допълнителни мотиви, извън решаващите за доказаността на претендираните вреди, за техния вид и проявлението им в сферата на деликтната отговорност, не е налице посоченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Не е налице и релевираната от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, която касае само квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, които не са осъществени по делото. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение