Определение № 1869 от 12.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 945/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца К. П. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, с която предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили при пътно-транспортно произшествие, е отхвърлен за разликата над 30 400 лв. до предявения размер от 45 000 лв.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с константната практика на касационната инстанция по въпросите:

• може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269-271 ГПК, след като съответната страна-въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК;

• следва ли при постановяване на решението САС да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи;

• при постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо.

Поставените въпроси не удовлетворяват общото изискване за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Съгласно последното правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В разглеждания случай формулираните въпроси са общи, без в изложението по чл. 280 ГПК, нито в самата касационна жалба, да са изложени конкретни аргументи за обосноваване на значението им за конкретното дело. Така по първия въпрос не е конкретизирано кои решаващи съображения на въззивния съд излизат извън предмета на въззивното производство, определен съгласно чл. 269 ГПК; по втория въпрос не е посочено кои са конкретните правни изводи на съда, останали неаргументирани чрез посочване на конкретно приложими материалноправни разпоредби; по третия въпрос не е конкретизирано кои доказателства са останали извън преценката на въззивния съд. С оглед на това и предвид отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 2050 лв.

С тези мотиви съдът