Определение № 707 от 29.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1330/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частни жалби на ответниците „Еко Ферма Дивля“ ЕООД и Н. А. срещу определение на Върховния касационен съд. Ищецът „Тилд“ ЕООД оспорва жалбите. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане като недопустими подадените от ответниците касационни жалби срещу въззивно решение на окръжен съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищеца сключен между ответниците договор за продажба на пет поземлени имота, заедно с намиращите се в тях сгради. Извода за недопустимост на жалбите съставът на ВКС е обосновал със съображенията, че предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 135 ЗЗД, всеки от които с цена под 20 000 лв., определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК въз основа на представените удостоверения за данъчните оценки на отделните имоти, поради което и предвид търговския характер на спора въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Неоснователно е оплакването, изложено в частната жалба на ответника „Еко Ферма Дивля“ ЕООД, че в случая спорът е гражданскоправен, а не търговски. Преобразуващото право на кредитора да иска обявяване на недействителността на сключена от длъжника сделка съгласно чл. 135 ЗЗД е производно на основното вземане на кредитора и поради това търговският характер на последното придава търговски характер и на правото по чл. 135 ЗЗД, независимо дали атакуваната с него сделка сама по себе си е търговска. В разглеждания случай ищецът е обосновал легитимацията си като кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД с наличието на неудовлетворено свое вземане за заплащане на възнаграждение по сключен с първия ответник (търговско дружество) договор за изработка на технически проекти за изграждане на животновъдна ферма. Като сключен между търговци и предвид отсъствието на твърдения и доказателства за липса на връзка с упражняваната от двете дружества търговска дейност, този договор се явява търговска сделка съгласно чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ, което обуславя и търговския характер на претендираното от ищеца право по чл. 135 ЗЗД. Независимо от това, също на основание чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ и с оглед търговското качество на продавача като търговска сделка следва да бъда квалифицирана и самата продажба, оспорена с предявените искове по чл. 135 ЗЗД. С оглед изложеното спорът се явява търговски по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което обжалваемостта на въззивното решение следва да се преценява съобразно установения в тази разпоредба праг за касационно обжалване от цена на иска над 20 000 лв. Във връзка с това неоснователно е и поддържаното от жалбоподателя, че исковете по 135 ЗЗД не се обхващат от кръга на търговските спорове, определени в чл. 365 ГПК, доколкото съобразно установената последователна практика на ВКС търговски спорове са не само тези по чл. 365 ГПК, но и всички други, произтичащи от или свързани с търговска сделка. Неоснователни са и поддържаните и в двете жалби оплаквания, че с оглед наличието на общ договор по един нотариален акт е предявен един иск по чл. 135 ЗЗД с обща цена, надхвърляща 20 000 лв., както и че с оглед последиците на решението искът по чл. 135 ЗЗД е вещноправен, поради което се обхваща от изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед продаваните обекти – десет самостоятелни недвижими имота – в процесния нотариален акт са материализирани самостоятелни договори за продажба на всеки от имотите, независимо от общо уговорената цена, и всеки от тях се явява обект на отделно право на кредитора по чл. 135 ЗЗД, оттук и наличието на обективно съединяване на предявените отделни искове. Неоснователен е и доводът за вещноправен характер на иска по чл. 135 ЗЗД, доколкото от тази категория са само исковете, които имат за предмет собственост и ограничени вещни права. Както е посочено и по-горе, искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет не вешно право върху обекта на атакуваната сделка, а облигационното по правната си природа преобразуващо право на кредитора да обяви сделката за относително недействителна спрямо себе си. По изложените съображения частните жалби са неоснователни и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът