Определение № 1854 от 23.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 952/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от К. Н. Ж. срещу решение № 218/10.12.2025г. по в. гр. дело № 447/2025г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №153/02.06.2025 г. по гр.д. №47/2023 г. на Окръжен съд-Хасково е постановено друго за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на сумата над 60 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от К. Н. Ж. неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на дъщеря му Г. К. Ж., починала при ПТП, настъпило на 25.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 11.02. 2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта на разноските. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като въззивният съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл по невъведено във въззивното производство оплакване за неправилност на първоинстанционното решение за отхвърляне от ХОС на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от дъщерята на ищеца, тъй като е пътувала в ремарке. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд за констатиране на нарушение на чл.134 ЗДвП от страна на малолетното дете, доколкото счита, че нормата създава задължение за водача на превозното средство, не и за детето-пътник. Касторът оспорва и извода на ПАС относно нарушаване на изискванията по чл.125, ал.3 СК от лице, което не е родител на детето – неговият дядо, който се явява водач на превозното средство, превозващо детето. Счита, че е бил определен необосновано висок процент на съпричиняване. Иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска в пълен размер. В изложението към касационната жалба се поддържа становище за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с присъда № 30 от 30.10.2024 г. по НОХД № 510/2024 г. С. В. Б. е признат за виновен в това, че на 25.07.2021 г. на път „ Ш-554“ на 48 км.+ 200 м., в землището на [населено място], [община], при управление на лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Н. Ж. К., Г. Т. Н. и Г. К. Ж., и на основание чл. 343, ал.3, б."б“, предл.първо, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от пет години. Присъдата е влязла в сила на 15.11.2024 г. Г. К. Ж. е дъщеря на касатора и към момента на ПТП е била малолетна. По спорния въпрос за съпричиняване на вредоносния резултат, съдът е счел, че за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо. Същата е винаги конкретна, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. ПАС е отчел направените от застрахователя многобройни възражения за съпричиняване. Приел е, че подлежат на преценка възраженията, които са свързани с поведението на починалата малолетна Г. Ж., а именно че същата е пребивавала в ремаркето на мотофрезата, което е предназначено за товари, а не за хора, като също така е била без предпазен колан и светлоотразителна жилетка. За релевантно е счетено и възражението на застрахователя, че е налице съпричиняване на вредите поради неположена родителска грижа и надзор върху починалото дете от родителите й и от нейния дядо Н. К.. Застъпил е позиция, че принципно чл.125, ал.3 от СК постановява, че родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Според съда е налице константна съдебна практика на ВКС във връзка с приемането на правилото, че приносът за съпричиняване на вредите се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетния (неспособния) надзор от дееспособните му родители, като вината на упражняващите надзора е без значение. ПАС е намерил, че в случая е налице съпричиняване на вредите от страна на упражняващия надзор върху малолетното дете. За доказано е счел преимущественото упражняване на родителския надзор от бащата на починалата Г., като бащата и детето са живяли при родителите на касатора. Посочил е, че задължението на родителите да упражняват постоянен надзор, вменено от чл.125 от СК, не следва да бъде възприемано буквално. В тази връзка е намерил за достатъчно проявена грижа и надзор, когато родителят делегира упражняването на тези задължения върху малолетния на друго пълнолетно лице, поради което е счел, че от значение е поведението на това трето лице. В случая според съда това е бил дядото на починалата Г. Ж., който към момента на настъпване на ПТП е упражнявал задълженията по надзор върху детето вместо родителите. По делото въззивната инстанция е установила, че упражняващият правата и задълженията на родителите дядо е поставил със своето поведение детето в опасност и е заключил, че е налице обективно съпричиняване на вредите при поставянето на починалата в необезопасено ремарке, в което е забранено по закон да се превозват хора. На следващо място ПАС е приел, че когато едно малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на вредоносния резултат, съобразно с обстоятелствата на конкретната хипотеза, следва да намери приложение нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като за приложението й е без правно значение дали увреденият е могъл или не да действа виновно. Споделил е теорията за достатъчност на причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат /т.н. теория на достатъчния каузалитет/, при което първото задължително условие за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия увреждащ резултат. Разяснил е, че всяка една проявна форма на поведение на пострадалия, независимо в какво отношение е с резултата - като създаваща предпоставка, улеснение или като активно действие или бездействие, след като допринася за настъпване на резултата е в каузалитет спрямо него и следователно е налице причинна връзка. Така според съда в т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като решаващият състав следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос. В този аспект е заключил, че е налице съпричиняване на вредите от страна на починалата, тъй като същата е пребивавала в необезапасено и непригодено за превоз на хора ремарке на мотокултиватор, като е нарушила изричната законова забрана за превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети. /чл.134 от ЗДвП/. Поради което ПАС е намерил за основателно възражението на застрахователя за съпричиняване. При определяне степента на съпричиняването съдът е подложил на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Апелативният съд е изследвал правилата, които всеки участник в движението е бил длъжен да съблюдава и поведението му спрямо тях, за да прецени конкретно реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Достигнал е до извод, че и двамата участника в движението - починалата и водача С. Б., са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Водачът на автомобила е нарушил правилата за движение съобразно съдържанието на акта на наказателния съд. От друга страна, при движението на Г. Ж. са нарушени правилата по чл.134 от ЗДвП и чл.125, ал.3 от СК. Изложил е съображения, че в случая са били налице две успоредно действащи причини довели до пътния инцидент. От една страна е посочил, че вещото лице по изслушаната САТЕ е констатирало, като причина за настъпване на катастрофата от техническа гледна точка, движението на малогабаритна техника - мотокултиватор в дясна лента за движение, при нощни условия, без налични светлини или светлоотразителни елементи. От друга страна нарушение на правилата за движение от водача на автомобила е била установена от съда в аспекта, че скоростта от този водач не е била подбрана с оглед конкретните условия за видимост и т.н., както е било и посочено в акта на наказателния съд. ПАС е намерил, че участието на осъдения за ПТП водач в инцидента е с по-малка тежест. Посочил е, че присъствието на пострадалата в ремаркето на мотофрезата в по-голяма степен, следва да се отчете, като фактор за съпричиняване на вредите с оглед на констатираната фактическа обстановка от вещото лице по назначената САТЕ. Поради което е определил съпричиняване в размер на 70 % от пострадалата. По отношение на размера на обезщетението ПАС е преценил, че ищецът е баща на починалото малолетно дете Г., че той се е грижил изцяло за своето дете заедно с баща си и неговата съжителка, като всички заедно са имали нормални семейни взаимоотношения и си помагали взаимно. След внезапната смърт на детето ищецът веднага се завърнал от чужбина, известно време не е могъл да живее в къщата си, заедно със сина му спели в къщата на свидетеля Христозова. Променил се коренно. Тъгувал за детето си, а заедно с това и за баща си и съжителката му, които загинали заедно от катастрофата. Така установените обстоятелства, преценени заедно с фактите относно момента на възникване на произшествието и неговия механизъм, тежкото погребение с три наредени ковчега един до друг, с обществено икономическите условия и лимитите на застрахователните обезщетения в страната към момента на пътното произшествие, са обусловили извод, че справеделивият размер на застрахователното обезщетение е сумата от 200 000 лв. за понесените неимуществени вреди - болки и страдания. От тази сума /200 000 лв./ е приспаднал определения процент на съпричиняване - 70% /140 000 лв./, като разликата – сумата от 30 677,51 евро /равностойни на 60 000 лв./ въззивният съд е присъдил на касатора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Какъв е обхватът на въззивната проверка и може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност, в това число и по неподдържано конкретно възражение за съпричиняване, извън посочените във въззивната жалба?; 2/Чия е отговорността за спазване на изискването по чл. 134, ал.1 от ЗДвП да не бъдат превозвани пътници в посочените туристически ремаркета, товарни ремаркета и др. и може ли да се приеме, че малолетното дете е имало посочените законови задължения - да не бъде превозвано в такива ремаркета или това са задължения, които могат да бъдат вменени единствено на водача на ППС?; 3/Може ли да се отчете съпричиняване от самия пострадал - малолетно дете, поради виновно неизпълнение от водача на процесното ППС, на забраната за превозване на пътници по чл. 134, ал.1 от ЗДвП?; 4/Каква е връзката между действията на водача на ППС и поведението на пострадалия малолетен, пътувал в необезопасено и непригодено за превоз на пътници ремарке, при преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите?; 5/Следва ли съдът да извърши преценка на поведението на всеки от участниците в пътно-транспортното произшествие и в частност на водача на ППС (в което е пътувало пострадалото лице) и на самото пострадало лице, при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат?; 6/Следва ли да е налице собствено поведение на пострадалото лице, което да е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД?; 7/Допустимо ли е въззивната инстанция да тълкува разширително императивна правна норма, в която изчерпателно са изброени субектите, за които същата се отнася, като прилага същата и по отношение на непосочени в разпоредбата субекти?; 8/При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му?; 9/При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента/ делинквентите и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?; 10/Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други? Касаторът въвежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като твърди противоречие на въззивното решение, както следва: По първи въпрос със задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС по решение № 84/28.02.2012г. по гр.д. № 1430/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 176/08.06.2011г. по гр.д. № 1281/2010г. на ВКС, III г.о., решение № 665/01.11.2010г. по гр.д. № 242/2009г. на ВКС, IV г.о. на ВКС и решение № 503/ 05.01.2012г. по гр.д. № 77/ 2011г. на ВКС, IV г.о. По въпроси № 2-5 касаторът намира, че е налице противоречие с решение № 19/08.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 44/20.06.2020г на ВКС по т.д. № 1879/2019г. на ВКС, I т.о., решение № 75/ 04.07.2022г. на ВКС по т.д. № 972/2021г. на ВКС, I т.о. и решение № 6/18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2722/2019 г. на ВКС, II т.о. По шести и седми въпрос касаторът посочва противоречие с т.7 в ППВС № 17 от 18.XI.1963 г., ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС; решение № 69/31.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1093/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 92/18.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 645/2009 г на ВКС, II т. о. По осми и девети въпрос счита, че разрешенията на въззивния съд противоречат с решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. ВКС, II т. о., решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 50123/ 20.10.2022 г. по т. д. № 1387/2021 г. на ВКС, I т. о. По въпрос № 10 се твърди противоречие с решение № 3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 548/06.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о. и др. Съставът на ВКС намира, че първият въпрос, поставен в контекста на оплакване за обсъждане на възражение, което не е било направено с въззивната жалба, не съответства на констатациите на ПАС. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е приел, че въззивникът–застраховател е навел оплакване във връзка с неправилно произнасяне на ХОС по възражението му за наличие на съпричиняване предвид поведението на починалата Г. Ж., а именно че същата е пребивавала на ремаркето на мотофрезата. Тази констатация съответства на съдържанието на въззивната жалба, в което са обективирани доводи за релевантността на поведението на самото малолетно дете, изразяващо се в пътуване в превозно средство, което не е предназначено за транспорт на пътници. Поради което не се установява твърдяното противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС във връзка с приложението на чл.269 ГПК. Въпроси от № 2 до № 7 вкл. са свързани и се отнасят до обобщения от състава на ВКС въпрос за връзката между действията на водача на пътно превозно средство и поведението на пострадалия малолетен, пътувал в товарно ремарке, при преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД при ПТП, причинено виновно от водач на друго превозно средство. Същият въпрос е обусловил крайните правни изводи на ПАС по спора. Поради което за проверка съответствието на произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение по така посочения въпрос с практиката на ВКС по решение № 19/08.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 50177/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 44/20.06.2020г на ВКС по т.д. № 1879/2019г. на ВКС, I т.о., решение № 75/ 04.07.2022г. на ВКС по т.д. № 972/2021г. на ВКС, I т.о. и решение № 6/18.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2722/2019 г. на ВКС, II т.о. /отнасяща се до необезопасяване на малолетно дете в МПС, управлявано от делинквента/ и служебно известното на съда решение №50016/20.07.2023 г. по т.д. № 2637/2021 г. на ВКС, I т.о. /разглеждащо хипотеза на необезопасяване на дете в МПС, управлявано от родител, като виновен за ПТП е водач на друг автомобил/ следва да се допусне касационно обжалване, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите правни въпроси в изложението към касационната жалба са обусловени от произнасянето по посочения обобщен въпрос. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК за разглеждане на касационната жалба. Поради изложеното, ВКС, състав на Първо т.о.