Определение № 1990 от 05.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2556/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 2736/02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 647/2023 г., с което Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба на М. П. К. срещу определение № 27614/19.10.2022 г. за прекратяване на основание чл. 232, ал. 1 ГПК на производството по гр.д. № 42921/2022 г. на Софийски районен съд. Определението се обжалва от М. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните процесуално-правни въпроси: 1. Допустимо ли е оттегляне на иска във фазата на дадени съдебни указания и срок за поправяне на нередовности на исковата молба (чл. 129, ал. 2 ГПК)? и 2. Грешката във волята за оттегляне на иска има ли значение за правилността на определението за прекратяване на производството по чл. 232, ал. 1 ГПК ? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК), и твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Касаторът се оплаква, че определението е неправилно поради нарушение по чл. 232 ГПК. Ответникът Г. М. М., ответник и по частната касационна жалба, възразява, че е неоснователна. Претендира разноски. Не са постъпили отговори от останалите ответници Д. Г. З. и Г. Г. З., ответници и по частната жалба. Настоящият състав я намира с допустим предмет. Определението е на въззивен съд и с него се прекратява дело по неоценяем иск за факт, предвиден в чл. 270, ал. 2 ГПК. Осъществени са изискванията по чл. 274, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ГПК. Касатор е ищецът. Той притежава надлежна процесуална легитимация. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че е допустимо искът да бъде оттеглен във фазата по чл. 129, ал. 2 ГПК. В тази фаза е постъпила молба от ищеца, в която е посочен номерът на образуваното гражданско дело, а изявлението за оттегляне на иска съдържа детайлно описание на петитума на исковата молба. При тази ясно изразена воля на основание чл. 232 ГПК първоинстанционният съд е бил длъжен да прекрати производството без съгласие на ответниците. При тези мотиви на въззивния съд първият от повдигнатите въпроси обуславя определението в смисъла по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен с т. 1 от ТР № 1/09.10.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Производството е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК във фаза на указания и срок за поправяне нередовности на обстоятелствената част на исковата молба (чл. 129, ал. 2 ГПК). Съгласно чл. 125 ГПК, искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Не е разграничена хипотезата на предявяване с редовна искова молба (отговарящата на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК) от хипотезата на предявяване с нередовна искова молба (неотговаряща на изискванията). Във втория случай се поражда задължението на първостепенния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК да даде указания и срок за поправяне на нередовностите. Съгласно чл. 232, изр. 1 ГПК, ищецът може да оттегли исковата молба без съгласие на ответника до приключване на първото заседание по делото. Съдебната практика еднозначно приема, че това е първото открито съдебно заседание, в което се осъществяват действията по чл. 143 – 148 ГПК. Тези разпоредби ясно и еднозначно допускат ищецът да оттегли без съгласието на ответника иска, предявен с нередовна искова молба, включително във фазата по чл. 129, ал. 2 ГПК, която предхожда първото открито заседание по чл. 143 – чл. 148 ГПК. По първия въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол в смисъла, изяснен с т. 3 от ТР № 1/09.10.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Положителният му отговор произтича от обсъдените разпоредби, които се прилагат еднозначно в практиката. Вторият повдигнат въпрос не е обуславящ. Правилата на логиката изключват всяка възможност за допусната грешка в молба от ищеца до съд, пред когото е образувано делото, при посочване на номера на делото и с изявление за оттегляне на иска, съдържащо детайлно описание на петитума на исковата молба. При този изход на делото и на основание чл. 74, ал. 4 ГПК в тежест на касатора (на ищеца) следва да се поставят направените от ответника Г. М. разноски в касационното производство. Те се изразяват в уговореното и платено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът