Определение № 2087 от 10.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2151/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател ЗК „Прогрес“ чрез адв. Д. П. обжалва решение № 532 от 15.05.2024 г. по гр.д. 132/24 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260000/06.01.2023 г. по гр.д. 667/19 г. по описа на ДРС, с което са уважени предявените от М. М. П. и В. М. С. искове с правно основание чл. 58 от ЗК за отмяна на взетите решения на Общото събрание на ЗК „Прогрес“ на 21.04.2019 г., включително и в частта относно отмяна на определение № 260013/06.06.2023 г. по гр.д. 667/19 г. по описа на РС-Девня, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, за допълване на първоинстанционното решение.

Излага оплаквания за очевидна неправилност на решението на въззивния съд, в което била посочена невярна дата 01.12.2019 г., относно пропуснатия срок от ищците, некореспондираща с доказателствата по делото – молба вх. № 9469/05.12.2019 г. Срокът от жалбоподателите бил пропуснат и било налице съществено процесуално нарушение. Това нарушение довело и до възможността на ищците да извършат процесуални действия след съдебно определен от него срок. Нарушена била равнопоставеността на страните и състезателното начало в процеса. Ищците не били оспорили като доказателства по делото списъците на присъстващи на проведеното процесно ОС на ЗК „Прогрес“.

Представени били нотариално заверени декларации от лицата, чиито подписи били оспорени в списъци досежно свикано и проведено ОС на ЗК „Прогрес“. Част от тях били заверени от съответния кмет на населеното място, чиито удостоверителни функции били приравнени на функции на нотариус. Неспазването на срока по чл. 193, ал. 3 от ГПК от ищците следвало да се приеме и да се заличи допуснатата СГЕ. Излага подробни съображения за липса на точно поставена задача към тази експертиза с исковата молба. Счита, че са упражнени чужди права, което не можело да става в процеса с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Дадената възможност за формулиране на задача и след изтичане срока за това и след второто по ред открито съдебно заседание, било в нарушение на съдопроизводствените правила като срокът за формулиране на задача изтичал на 02.12.2020 г. Молбата за формулиране на задача била след срока и въпреки искането на касационния жалбоподател в качеството му на ответник, не било съобразено това обстоятелство. При така допуснатите нарушения, не следвало да се цени допуснатата СГЕ, следвало да се изключи от доказателствата по делото. Порокът бил толкова съществен, че решението било очевидно неправилно.

Основанието за изключване на член-кооператора ищец било нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗК – неизпълнение на решение на органите на кооперациите. Излага подробни съображения за допуснати процесуални нарушения и за наличие на предпоставките за изключване на двете ищци, член-кооператори в кооперацията.

В касационната жалба са изложени основания за неправилност на въззивното решение, в частта, с която са присъдени разноски за въззивното производство от по 450 лв. като са изложени доводи, че два броя договори не съдържат номер съгласно издаден кочан. Липсвал списък по чл. 80 от ГПК. Следвало да се представи списък на разноските. Счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Моли да се отмени решението.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси:

1. Има ли право съдът да цени изготвена, приета и оспорена съдебна експертиза, допусната и проведена при изтичане на процесуален срок? Не следва ли въззивният съд да не санира процесуалния пропуск на първоинстанционния съд и да не зачита тази експертиза, извършена след преклузивни срокове? Не сочи конкретна практика по посочения правен въпрос.

2. Допустимо ли е сам въззивният съд да приема невярна дата 01.12.2019 г, с което да се създаде фикция за „спазен срок при наличие на признание от ищеца и представен касов бон за удостоверена дата на изпращане 03.12.2019 г. за изпращане на молба със задачи на СГЕ? По този въпрос твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие с определение № 140 от 20.03.2018 г. ч.т.д. 726/18 г, 1 ТО, определение № 127 от 16.03.2018 г. по ч.гр.д. 866/18 г., 4 ГО на ВКС.

3. Следва ли да се цени при формиране на вътрешно убеждение на съда, доказателство по делото: достигането на поканата с подробно разписан дневен ред и Уведомленията с № 5 и 6 с посочване на основанията за изключването им, като редовни и водещи до спазване на ЗК и Устава на кооперация „Прогрес“, за да се приеме, че същата не е непълна, нередовна и затрудняваща страните да защитят успешно правата си? решение № 139 от 11.11.2013 г. по т.д. № 301/2012г. на ВКС, I т.о.; определение №168 от 27.02.2013 г. по т.д. № 301/2012 г. на ВКС; I т.о.; решение№ 83 от 24.07.2015г. по т.д. № 924/2014г. на ВКС, I т.о.; определение № 50 от 05.02.2018 по т.д. №1563/2017 г. на ВКС, I т.о.; решение № 186 от 17.10.2018 г. по т.д. №1563/2017г. на ВКС, I т.о.; Решение №.. от 07.03.2019 г. по гр.д. №2013/2018 г. на РС-Велико Търново; определение № 638 от 07.12.2022г. по к.т.д № 2333/2022г. на ВКС, I т.о.; определение № 637 от 07.12.2022 г. по к.т.д №2340/2022 г. на ВКС, I т.о.; определение №468 от 10.07.2020 г. по т.д. № 2710/2019 г. на ВКС, II т.о.; определение №127 от 16.03. 2018 г.по к.ч.гр.д. № 866/2018 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 140 от 20.03.2018 г. по к.ч.т.д. № 726/ 2018 г. на ВКС, IV гр.о.

4. Може ли да се сформира правилно вътрешно убеждение у съда по косвен път, без да се ценят в съвкупност и обсъдят всички доказателства?

5. .Задължен ли е въззивният съд да излага мотиви относно решаващите изводи, в случай че не е спазил нормата на чл. 272 ГПК, тоест да не мотивира в цялост своето решение, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд, както и да не се произнесе по всички заявени кумулативни искове - противоречие с определение 841/21.09.2011г. по гр.д. 1299/2010г.

6. .Може ли въззивен съд да се произнася с решение, като изменя фактите и събраните по делото доказателства, както и да се произнася по несъществуваща молба по 248 от ГПК от касаторката М. М. П.? – противоречие с: определение № 89/22.01,2010 г. по ч.т.д. № 752/2009 г. на ВКС I т.о.; определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г, на ВКС IV гр.о.; определение № 429/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на ВКС, II гр.о.

7. .Извършил ли е въззивният съд служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното пьрвоинстанционно решение, както и да определи вярната правна квалификация на предявения иск, включително приложимия закон? Решението на първоинстанционния съд, което е постановено от въззивния съд, постановено ли е по редовна искова молба? Твърди противоречие с решение по гр.д. № 3224/2017 на ВКС.

8. .Следва ли да се присъдят разноски при непредставен Списък по чл.80 от ГПК? – противоречие с: определение № 89/22.01.2010 г. по ч.т.д. № 752/2009 г. на ВКС, I т.о.; определение № 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на ВКС, IV гр.о.; определение № 429/02.11.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г. на ВКС, II гр.о.

Ответниците по касационната жалба В. М. С. и М. М. П., чрез адвокат А. Н., оспорват подадената касационна жалба. Излагат подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

Съдът е приел, че към момента на провеждане на процесното ОС от 21.04.2019 г. двете ищци са били членове на кооперацията. За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отмяна на всички решения, взети на проведено на 21.04.2019 г. Общо събрание на ЗК „Прогрес“, [населено място], обл. В., по предявените от В. М. С. и М. М. П., искове с правно основание чл. 58, ал. 1 от ЗК, въззивният съд е приел, че на 09.03.2019 г. е проведено заседание на Управителния съвет на кооперацията. Ищцата В. С. е била член на УС. На това заседание било взето решение за свикване на редовно годишно отчетно-изборно общо събрание и за изключване на двете ищци като член-кооператори.

Прието е, че съгласно действащия Устав на кооперацията - чл. 16, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, Общото събрание е следвало да бъде свикано с писмена покана, съдържаща дневния ред, денят, часът и мястото на провеждане, която е следвало да бъде разгласена до 14 дни преди определената дата чрез писма с обратна разписка или лично връчване от определен от УС член-кооператор срещу подпис на адресата. Съдът е установил, че е налице списък с положен подпис или с посочено писмо с обратна разписка до всеки адресат, за общо събрание на 21.04.2019 г., ведно с приложени писма, връчени с обратни разписки. Срещу всеки адресат било отразено получаване на писмо или положен подпис за лично връчване преди 06.04.2019 г.

Прието е, че с оглед направеното оспорване на подписите за получаване на поканата, с оглед заключението на графологичната експертиза - подписите на И. И., И. И., К. К., П. П. и С. З. не били положени от тях. Прието е, че липсват основания да се приеме, че не е надлежно назначена експертизата. Същата била поискана с исковата молба, с протоколно определение от 08.10.2019 г. било допуснато изслушване на експертиза, като били дадени указания за уточняване на задачите. С последващо протоколно определение от 26.11.2019 г. при неявяване на страната и депозиране от нея молба, отново бил даден срок, което било изпълнено на 01.12.2019 г. с молба вх. № 9469/05.12.2019 г. Дадената последна възможност от съда не можело да се счете за допускане на събиране на доказателства след настъпила преклузия спрямо доказателствените искания. Искането било направено в срок, а отстраняването на нередовностите, в допълнително дадените срокове, направено след като съдът бил съобразил, че доказателствената обезпеченост налага това. Не можело да се обоснове и друг извод от представените нотариално заверени декларации от лицата, чийто подписи се оспорват в списъците досежно свиканото и проведено общо събрание, както и декларация от Р. Л.. Това представлявали свидетелски показания в писмена форма, които не следвало да бъдат ценени, тъй като не били събрани по предвидения в ГПК ред.

Изложени са съображения за опорочаване свикването на Общото събрание, конкретно неизпълнение на императивните изисквания, въведени с чл. 16 от ЗК. Не било изпълнено изискването за информиране на всеки член-кооператор за общото събрание. С оглед установения факт, че съответните петима член-кооператори не били положили лично подпис, като получатели на отправената покана, бил обусловен извод за допуснато от ответника неизпълнение на определената в устава процедура по свикване на насроченото общо събрание, с което било опорочено провеждането му. Последното било самостоятелно основание за отмяна на взетите решения, тъй като редовното свикване било част от условието за валидност на приетите от него решения.

По отношение възможността да се уведомят и чрез писмо с обратна разписка за поканата на Общото събрание, въззивният съд е приел, че не е отправяна по този начин покана до лицата, за които е установено, че не са положили подпис.

Въззивният съд е изложил допълнително мотиви и относно твърдението на ищеца, че поканата не съдържа коректно формулиран дневен ред. В дневния ред не били посочени нито кои лица ще бъдат предложени, нито кои ще бъдат изключени или освободени и на какво основание. Безпротиворечива била и съдебната практика, че в съдържанието на поканата за свиване на ОС на кооперацията при включено в дневния ред предложение за изключване на член-кооператор, следвало да се посочат конкретните действия или бездействия на кооператора, респ. такива, извършени съвместно с други кооператори, които представляват несъответствие с конкретните разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Даденото разрешение било аргументирано със съображения, че предоставеното от чл. 13, ал. 1 от ЗК право на предложен за изключване член-кооператор да даде обяснения пред общото събрание, предполагало възможността кооператорът да се запознае с твърденията за извършени нарушения, които представляват основание за изключването му. Прието е, че е следвало да има такива, както и че липсват данни, от които да се направи извод, че са индивидуализирани нарушенията на изключените кооператори. Изложени са мотиви, че за да е законосъобразно решението на ОС за изключване на член-кооператор, трябва да съдържа ясно и точно посочване на конкретните действия и/или бездействия, с които предложеният за изключване, е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията, и заради които спрямо него е предприето налагане на най-тежката санкция – изключване от кооперацията. За целта не е достатъчно само посочване на нарушена законова разпоредба или разпоредба от устава. Нарушението следва да е конкретизирано чрез всички субективни и обективни елементи за това, конкретните действия, респ. бездействия. Това изискване гарантирало правото на защита на член-кооператорите в производството по чл. 58 от ЗК. Този порок не се санирал и от уведомленията до кооператорите.

Въззивният съд е изложил мотиви, че твърдението на кооперацията за това, че е утвърдено решение на управителния съвет от 01.03.2019 г. на кооперацията за изключване, с което двете лица били запознати, също не може да обуслови извод за конкретизация на нарушенията. В двете уведомления за решението на управителния съвет било посочено само бланкетно неспазване на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗК, без да е ясно какво точно се визира, кои са решенията на кооперацията, които не са изпълнени. Сочените обстоятелства за претенции за наследствения дял на наследодателя на ищците М. М., не можел да се тълкува във вреда на ищците. Завеждането на искови производства за присъждане на сумите не можело да се приеме за неизпълнение на членствени задължения. Това поведение също не представлявало манифестиране на желания за прекратяване на членствено правоотношение и съответно процесното решение на Общото събрание да е свързано с него. Ищците притежавали и други дялове, освен тези притежавани от техния наследодател. Евентуалното получаване на равностойността на дяловете, притежавани от наследодателя М., щяло да има за последица намаляване на дяловото участие в кооперацията. Изложеното за нарушение на членствените задължения, съдът не приема, че е основателен аргумент за изключването им. Това е обусловило извод за незаконосъобразност на взетото решение от общото събрание на 21.04.2019 г. Неизпълнението на решенията, обективирани в Протокол 3, взети на заседание на УС, също не можело да бъде вменено в нарушение на ищците, тъй като били за други лица.

С оглед изхода на делото пред въззивния съд са присъдени разноски от 450 лв., заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от въззиваемите.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

С оглед изложените доводи за недопустимост на съдебното решение в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, както и при извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание да се приеме, че въззивният съд не е преценил правилно редовността на исковата молба, с оглед обстоятелствата, на които са основани исковете и формулирания петитум. Ясно е посочено, че се търси отмяна на решения на Общото събрание на ответната кооперация от 21.04.2019 г., поради това, че не са спазени процесуалните правила за свикване на общото събрание, предвидени в закона и устава, и по отношение на решението за изключване на ищците, поради това, че не са уведомени надлежно за нарушенията, които са извършили. В тази връзка касаторът е формулирал и седмия правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че исковите молби на двете ищци съдържат точно позоваване на обстоятелствата и ясен и свързан с тези обстоятелства петитум, в съответствие с изискванията на чл. 127, т. 4 и т. 5 от ГПК. Исковете са предявени в преклузивния срок, предвиден в чл. 58, ал. 3 от ЗК, установен при спазване изискванията на чл. 62, ал. 2 от ГПК. При тези данни не може да се приеме, че са налице основания, обуславящи извод за необходимост за допускане на решението до касационно обжалване за проверка евентуална допустимост на съдебното решение.

По отношение соченото основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение. В случая не може да се приеме, че са налице особено тежки пороци, така както са предвидени в закона. Изложените доводи са свързани с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, обсъждане на доказателства и допускане на експертиза, след изтичане на срокове за уточняване на същата, както и за необоснованост, обсъждане на доказателства, от които според касатора следват други изводи относно уведомяване на всички член-кооператори за процесното общо събрание на кооперацията. Посочените нарушения не водят до извод за очевидна неправилност на решението, евентуално следва да се извърши проверка относно начало и край на срок за извършване на процесуални действия, за да може да се установи наличието на сочените основания за неправилност на въззивното съдебно решение, което от своя страна изисква обсъждане на доказателства. Твърденията не се установяват от мотивите на обжалвания акт.

Поставените правни въпроси 1 и 2, от изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК, са свързани с твърденията на касатора, че несвоевременно е формулирана задачата към графологичната експертиза, поради неспазване на дадения от съда срок. Този въпрос е свързан с твърденията за допуснати процесуални нарушения, обосноваващи неправилност на съдебното решение. В случая не става въпрос за неспазване на срока за ангажиране на доказателства, става въпрос за допълнително дадена възможност на ищците да доуточнят вече поставените задачи по поисканата от тях експертиза. С този въпрос касаторът инвокира конкретни основания за допуснати съществени процесуални нарушения, като точни дати на постъпване на искания, проверка на спазване на срока, даден от съда, за уточняване на въпроси към експертиза. Тези твърдения не могат да бъдат разгледани в производството по чл. 288 от ГПК. Те засягат конкретната правилност на решението, която не може да бъде преценявана в производството по селекция на касационната жалба.

Поставеният 3 правен въпрос, с оглед правомощията на ВКС да уточни същия следва да се приеме, че е въпроса установяване необходимото съдържание на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията и конкретно – следва ли в същата да е посочено нарушението на член-кооператора, заради което е направено предложение за изключването му и за начина на доказване. Така поставеният правен въпрос е свързан с анализ на доказателства за установяване редовност на свикване на общото събрание и на спазване на изискванията за вземане на решение от общото събрание за изключване на член-кооператор. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, са посочени обстоятелства, че наред с поканата за общото събрание, до ищците са изпратени уведомления под № 5 и 6, като счита, че с тях е изяснено включването в дневния ред на решение за изключването им, със законовоизискуемото съдържание. Въззивният съд е обсъдил подробно оплакванията във въззивната жалба, относно уведомяване за нарушенията, които са основание за изключване на ищците, и е приел, че посоченото изискване на закона е, както по отношение на член-кооператорите, чието изключване се иска, така и по отношение на съда, за да може да установи сочените от кооперацията факти, обосноваващи извод за нарушение. Липсата на конкретни факти, както и липсата на посочването на тези факти в поканата за общото събрание, са обусловили извод, че не са спазени изискванията на закона, така както е тълкуван в практиката на ВКС – решение 83 от 24.07.2015 г. по търг.д. 301/12 г. по описа на ВКС. Изрично е подчертано, че посочените уведомления № 5 и 6, отправени до ищците, също не могат да санират липсата, защото също са неконкретни. Подробно са разяснени изискванията на закона за индивидуализиране на нарушенията и е отхвърлено наличието на такава индивидуализация, както с връчване на уведомления за решението на Управителния съвет, така и самото решение на Управителния съвет. Съответно и в решението на общо събрание. Въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и въз основа на логическите правила е изградил заключението си относно приетите за настъпили факти и тяхното правно значение. Въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС по приложение на чл. 12 и чл. 236 от ГПК. Едновременно с това липсва отклонение и от трайната практика по поставения правен въпрос, сочена от касатора. Поради това липсва основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.

Поставеният 4 правен въпрос е релевантен, като при разрешаването му въззивният съд не се е отклонил от трайната практика на ВКС по тълкуване и приложение на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Въззивният съд е разгледал изложените основания във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба. Подробно е мотивирал фактическите си констатации и е определил правните последици. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие на решението по посочения правен въпрос със задължителната практика на ВКС - Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС. С оглед същността на въззивното производство, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и е извършил техния анализ, като е разрешил спора между страните.

Поставеният 5 правен въпрос относно приложението на чл. 272 от ГПК, не е разрешен от въззивния съд в посочения от касатора смисъл. Действително изводите на двете инстанции съвпадат, но липсва препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК, без извършване на самостоятелна дейност за разрешаване на спора между страните. Въззивният съд е изпълнил задължението си, както бе посочено и при разглеждане на 4 поставен въпрос, като съд по същество да разреши спора между страните, обсъждайки доказателствата и установявайки релевантните факти. Поради това поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд в посочения смисъл и с него касаторът не обосновава общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на 6 и 8 правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, не кореспондира с предмета на обжалване. В частта, с която е отменено определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и е оставено без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта за разноските, касаторът няма правен интерес от жалба, което сам е посочил в касационната жалба. Поради това поставените правни въпроси не са свързани с предмета на делото. По отношение на въпроса относно присъждане на разноски, без да е представен списък, следва да се посочи, че липсва развито производство по чл. 248 от ГПК, пред въззивния съд.

По отношение на 7 правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с оглед изложените мотиви по-горе, е посочил, че липсва основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на частта от поставения правен въпрос относно правилността на въззивното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че следва да се посочи, че правният въпрос за правната квалификация на предявените искове, е свързан с правилността на съдебното решение и с оглед тълкуването на чл. 280 от ГПК, изразено в посоченото тълкувателно решение, не може да се приеме, че обосновава извод за допускане на решението до касационно обжалване.

ашПо изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба претендира разноски за производството по настоящето дело, но липсват доказателства за същите. Поради това не следва да се присъждат.

Така мотивиран Върховният касационен съд