Определение № 279 от 05.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1656/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" срещу решение № 383/13.04.2021 г. по в.гр.д. № 2926/2020г. на Апелативен съд – София в частта, с която е уважен предявеният от Н. М. иск против сдружението за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на стойност още 30 000 лева, освен извънсъдебно платените му 100 000 лева, ведно със законна лихва от 28.03.2017г., както и съдебни разноски. Касаторът твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че е налице пропуск да се обсъдят част от доказателствата по делото и погрешен анализ на друга част от доказателствата съвкупно, които са довели до необоснован акт на въззивната инстанция. Съставът бил постановил решението си без да обсъди приетите в хода на първоинстанционното производство писмо от майор Ю. П., зам.-командир по техническата част на Военно формирование 22980, протокол за годишен профилактичен медицински преглед за 2017г., протокол за годишен профилактичен медицински преглед за 2018г. и експертно решение на годността за военна служба изх. N° 2-48/04.01.2018г. В тази връзка сочи, че от заявеното в писмото от майор Ю. П., Н. М. е установено приемането му на военна служба от 01.01.2005г., като до момента на предоставяне на справката - 21.08.2019г., той е заемал само длъжността „шофьор“, не е преназначаван на друга длъжност, която да изисква „по-лек режим", нито е освобождаван от длъжност, поради негодност. След претърпения инцидент през 2016г. пострадалият е бил насочен за освидетелстване пред Централна военномедицинска комисия, която се е произнесла с експертно решение № 12/03.01.2018г, че лицето е годно за военна служба и предвид претърпяната черепно-мозъчна травма следва да се освободи единствено от тежки физически натоварвания, психическо напрежение, физкултура за норматив, полеви занятия и нощен труд за срок от 6 месеца. От протоколите за годишни профилактични медицински прегледи и оценка на здравословното състояние № 57/21.11.2018г. и № 149/15.12.2017г. се установява в декларативната им част здравословното състояние на военнослужещия, в която Н. П. М. собственоръчно е попълнил и подписал, без закривявания в почерка, като е отбелязал с „не" всички посочени състояния, включително такива, които е заявил за налични пред вещите лица, изготвяли експертизи по настоящото дело, например „безсъние", „нервни или психични разстройства", „често главоболие", „световъртеж, „прималяване", „очни оплаквания", „ушни оплаквания", „оплаквания при пътуване в превозно средство" и т.н. Касаторът поддържа и че съдът не е обсъдил в цялост и заключението на вещото лице - невролог, в което е констатирано, че в периода между двата прегледа, които е провел на пострадалия на 15.06.2017г. и на 25.03.2019г., ищецът не е предприел никакви действия по отношение на здравословното си състояние. Единствената причина вещото лице да приема причинноследствена връзка между остатъчната неврологична симптоматика и процесния инцидент е, че липсват данни за друга, нетравматична причина за настъпилите увреждания, а за да се изготви пълноценно заключение в тази насока Н. М. следвало да извърши ново М. изследване на главен мозък, ЕЕГ изследване, преглед от психиатър, клинично обсъждане и уточняване на състоянието в неврологична клиника, каквито ищецът не е провел. При изслушване на съдебномедицинската експертиза в откритото съдебно заседание на 04.04.2019г д-р М. многократно е подчертал, че получената от ПТП увреда на горно дясно малкомозъчно краче не може да доведе до тази богата неврологична симптоматика, която впоследствие се констатира при пострадалия. Претендират се разноските, направени пред всички инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, Н. П. М., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 от ГПК, а по същество е неоснователна. Намира за неоснователни оплакванията на Сдружение „НББАЗ”, че съдът не е спазил изискването да не постанови решение въз основа на предположение или то да е необосновано, без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото. Счита, че решаващият състав не е допуснал твърдяното нарушение - да не обсъди приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, които според касатора разколебават заключението на СМЕ. Сочи, че е посещавал многократно болнични заведения, невролог, извършвал е контролни прегледи и е провеждал рехабилитация. В тази връзка в рамките на въззивното производство били представени и приети писмени доказателства, удостоверяващи извършване на прегледи и изследвания по повод остатъчните неврологични симптоми и явления, вкл. тремор на ръката и нарушен усет в крака. Излага съображения, че съгласно заключението на приетата в рамките на първоинстанционното производство съдебнопсихиатрична експертиза, същият е претърпял ретро- и антероградна амнезия - загуба на спомен за различен период преди и след загубата на съзнание вследствие получената ЧМТ. След идването му в съзнание, той е изпитал силен стрес при осъзнаването на случилото се и възможните последствие от травмата. Съгласно вещото лице, полученият от него дифузен психоорганичен синдром е възникнал веднага след травмата и впоследствие се е развивал, като са налице церебрастенни оплаквания, снижение на когнитивните процеси, депресивни симптоми и мисли за безперспективност след осъзнаване на получените увреждания и промяната в психичното му състояние. Този психоорганичен синдром бил налице и към настоящия момент, без да може да се направи точна прогноза за пълно оздравяване, както и че това състояние се дължи именно на претърпяната ЧМТ и последствията от нея след настъпилото ПТП. Счита, че съдът правилно е определил дължимия размер на застрахователно обезщетение, който отговаря на установените травматични увреждания, релевантната практика на съдилищата по сходни случаи, конкретните икономически условия, нивата на застрахователното покритие към момента на настъпване на произшествието, измененията в официалните данни на НСИ за размера на средната работна заплата, както и на ежегодното поскъпване на премията по застраховката „Гражданска отговорност”, вкл. и на цялостното поскъпване на живота. Претендира направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е приел за безспорно настъпването на ПТП на територията на Република България и вината на водача на товарния автомобил Ивеко - К. Сенкул, наличието на валидна негова застраховка „Гражданско отговорност“ с чуждестранен застраховател, както и че Н. М. е получил в причинна връзка с ПТП установените пред СГС травми. Определил е за спорен въпроса за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като в тази връзка е посочил за спорно, дали развитата от ищеца неврологична симптоматика е в причинна връзка с ПТП. Също така е определил за спорно, дали се дължи законна лихва за забава и от кой момент. Въз основа на заключението на СМЕ, изготвено от неврохирург, съдът е констатирал, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открита черепно-мозъчна травма, преценена във ВМА като „контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в челната област на главата, порезна рана в лява слепоочна област па главата, мозъчна контузия“. В началото черепно-мозъчната травма е протекла е умерено изразена общомозъчна симптоматика - липса на спомен за случилото се преди,. в момента и след травмата, главоболие без гадене и повръщане, дезориентираност, без установена огнищна мозъчна симптоматика и синдром на менинго-радикуларно дразнене, при нормална КТ мозъчна находка. В следващите дни се разгръща богата неврологична симптоматика - пирамидна, екстрапирамидна, дискоординационна, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреда на череппомозъчни нерви и др. Вещото лице е заявило, че установената увреда в областта на дясно горно малкомозъчпо краче с нетипична образна характеристика, не може самостоятелно да обясни цялата тази симптоматика. Болестната картина като цяло е крайно атипична и нехарактерна за черепномозъчна травма - мозъчна контузия. Можело да се дължи на дифузна аксонална увреда, за която обаче липсват белези от образните изследвания. На този етап, при липса на друга травматична причина за настъпилите увреждания, е прието наличие на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и получените увреждания. И понастоящем у ищеца е налице тежка остатъчна неврологична симптоматика - централна увреда на 7-ми ЧМН вляво, долна левостранна монопареза, частична моторна афазия, фокуси на сигнално усилване без ясно отграничими контури в областта на дясно горно малкомозъчно краче, която затруднява трудовата и социалната дейност на ищеца, той е практически неработоспособен. Прогнозата за пълно възстановяване на остатъчната неврологична симптоматика, която се задържа без промяна повече от две години, е крайно песимистична. Според вещото лице, абсолютно належащо е ново М. изследване на главен мозък, ЕЕГ изследване, преглед при психиатър, клинично обсъждане и уточняване на състоянието в неврологична клиника. Вещото лице е посочило, че в резултат на травматичните увреждания ищецът е претърпял интензивни болки към момента на увреждането, значителни по време на болничното лечение и продължаващи до момента. В съдебно заседание вещото лице - неврохирург е посочило, че неврологичната симптоматика на ищеца може да се дължи на дифузна аксионална увреда, където се засягат много структури на главния мозък. На скенер не се вижда, но на Я. изследване се виждат малки точковидни пръснати зони. Вещото лице е категорично, че това нещо се проявява при катастрофата и симптоматиката се развива след инцидента, но не може да обясни каква е причината за неврологичната симптоматика. Посочил, е че няма данни за заболявалия на ищеца преди инцидента. Пояснил е, че при ищеца има пирамидна симптоматика, екстрапирамидна симптоматика (двигателни нарушения, които засягат силата и обема на движенията), тремор, координационни нарушения, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреждане на черепно- мозъчни нерви. Няма жизнена мимика на лицето. Лицето му е масковидно. Има леко отпуснат ляв устен ъгъл. Има тремор при дясна ръка. Пише бавно и има ненормален почерк. При бързо писане то става „трагедия”. Кръгче рисува назъбено. По делото е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от вещо лице - психиатър. Въз основа на него е установено, че ищецът не е преживял остра стресова реакция, тъй като при него са налице ретро и антероградна амнезия. Стресът при ищеца е възникнал след идването му в съзнание, след като е осъзнал случилото се и възможните последствия от него. При него се установява „дифузен психоорганичен синдром с психогенни наслойки“, което състояние се дължи на органични мозъчни увреждания. Той е възникнал след травмата и се характеризира с церебрастенни оплаквания, снижение на когнитивните процеси, придружени с депресивни симптоми и мисли за безперспективпост. Този синдром е наличен и към настоящия момент. Посочено е, че няма клинично развитие в емоционалното състояние на пострадалия след травмата и към настоящия момент. Може да се прави прогноза за подобряване на психичното му състояние при благоприятни фактори, но не може да се направи прогноза за пълното му възстановяване. По делото е разпитана като свидетелка Г. В. Й. - съпруга на ищеца, чийто показания въззивният състав е възприе като достоверни, логични и безпротиворечиви, включително като непротиворечащи на другите събрани по делото доказателства. Същата е посочила, че когато видяла съпруга си в болница той бил неадекватен, говорел несвързано, твърдял, че е от К.. Бил в болницата в М., после във ВМА около 2 седмици. След като го изписали започнал да ходи на невролог, след това на рехабилитация в „О. купел“. След катастрофата бил дезориентиран, имал силни болки в главата и в тялото. Оказало се, че има разкъсване на ретината и му направили операция. Леки подобрения се наблюдавали след шест месеца. В продължение на два месеца свидетелката го хранела, къпела и обличала. Не можел да пази равновесие. Винаги търсел да се хване за нещо. След тези шест месеца дезориентацията леко отшумяла, бъркал места, които е посещавал, но преди това въобще не ги разпознавал. Когато детето го пощипвало по левия крак и ръка, той казвал, че болката е невероятна. Не можел да пише с дясната ръка, треперел. Не можел и да се храни с дясната ръка, хранел се с лявата. След като го изписали от ВМА можел само леко да седи. Непрекъснато се оплаквал от силно главоболие. Искал да му пазят тишина вкъщи. Не можел правилно да казва изреченията, говорел откъслечно до втория месец. После почнал да говори с кратки изречения, без много обяснения. Преди катастрофата бил коренно различен и нямал такива оплаквания. Сега работел, но ходел на работа колкото да се чувства добре. Командирите му са го освободили от натоварване. По принцип бил шофьор, но сега не можел да шофира. Извършвал общи дейности - изхвърлял хартия, кошче. В решението е обсъдено и Експертно решение на годността за военна служба от 21.08.2018г. за Н. П. М., според което същият е годен за военна служба, но следва да бъде освободен от тежки физически натоварвания, физическо натоварване, физкултура за норматив, полеви занятия и нощен труд за срок от 6 м. Посочено е, че е неподходящ за участие в мисии. Пред въззивната инстанция е представен и амбулаторен лист от лекарски преглед на ищеца, направен на 01.04.2021г., от който е установено, че на тази дата при ищеца се установява лек тремор на дясна ръка, лека нестабилност при Р., леко нарушен усет в ляв крак. Изпратен е на рентген на шийни прешлени. Апелативният състав въз основа на установените с писмени доказателства, свидетелски показания, СМЕ и СПЕ увреждания и последиците от тях и свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП - 34 г. - възраст, която се характеризира е много динамичен начин на живот; обстоятелството, че ежедневието на ищеца е било рязко променено; че е търпял силни болки след ПТП и значителни впоследствие, които продължават и досега; че около два месеца ищецът изцяло е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, включително хигиенни: че при него е развита обширна неврологична симптоматика, довела до невъзможност за стабилна походка, говорни и зрителни нарушения, тремор и нестабилност в дясната ръка, мисловни затруднения, които са с песимистична прогноза за възстановяване; че посочените последици са направили ищеца почти нетрудоспособен на съвсем млада възраст; че същият има депресивни настроения и чувство за безперспективност; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2016 г., е намерил, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 130 000 лева. Като е взел предвид, че НББАЗ вече е изплатило извънсъдебно на ищеца обезщетение от 100 000 лева, съдът е счел претенцията на ищеца за заплащане на още 30 000 лева за основателна. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?; Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт със следните решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 113/28.02.2011г на IV г.о. по гр.д № 1062/2010г; решение № 142/20.06.2017г. на IV г.о. по гр. д № 3673/2016г; решение № 163/03.02.2021г. на III г.о. по гр. д № 123/2020 г; решение № 100/08.07.2020г на IV г.о. по гр. д № 4564/2019г.; решение № 261/05.06.2015г на I т.о. по т.д № 2857/2013г; решение № 75/20.06.2016г на II т.о. по т.д № 1608/2015г. и решение № 160-А/16.12.2020г. на II т.о. по т.д № 2156/2019г.; 2/ Как се разпределя доказателствената тежест между насрещните страни по предявен пряк иск от пострадал срещу застрахователя, респективно срещу НББАЗ, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и кои са подлежащите на доказване от ищеца и ответника факти? /Въпрос относно приложението на чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД/; Твърди се противоречие на въззивния акт с решение № 147/19.06.2012 г на ВКС, IV г.о. по гр.д № 582/2011г. Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид възприетото и доколкото по настоящото дело е установил, че претенцията към НББАЗ е предявена на 28.03.2017 г., е заключил, че Бюрото е изпаднало в забава от тази дата насетне. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: По отношение на първи въпрос е налице, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като въпросът е обусловил изхода на спора, доколкото при постановяване на обжалваното решение въззивният състав, в противоречие на цитираната практика на ВКС, не е взел предвид посочените от касатора в отговора му на въззивната жалба доводи във връзка с протоколите за годишни профилактични медицински прегледи и оценка на здравословното състояние № 57/21.11.2018г. и № 149/15.12.2017г., като не е обсъдил посочените доказателства, съответно не е извършил съвкупна преценка на всички доказателства, относими към проявлението и обема на търпените от ПТП имуществените вреди, и е оставил без отговор възраженията на ответника по иска относно фактите, които се установяват въз основа на заключението на вещото лице – невролог. Спрямо втория процесуалноправен въпрос не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация по този въпрос, предвид на това, че съдът е прие л за доказана причинно - следствената връзка между травматичните и психологични изменения в състоянието на ищеца, поради което въпросът за разпределението на доказателствената тежест относно наличието на тази връзка не е обуславящ за изхода на делото. С оглед изложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: "Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения ? ”. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 600 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд