Определение № 430 от 29.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1806/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Н. Ч. е подал касационна жалба срещу решение № 47 от 13.12.2012 г. по гр.д. № 20121200500881 от 2012 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5646 от 11.07.2012 г., постановено по гр.д. № 3776 от 2010 г. по описа на Районен съд, [населено място]. Прави се оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В представеното изложение Д. Н. Ч. отново навежда оплаквания за неправилност на решението, посочва, че то е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се поставят следните въпроси: Първият въпрос, който се поставя е: кои правила следва да се приложат за подобренията, извършени от С. Г.. Вторият въпрос е за разграничаване разходите за подобрения и увеличената стойност на имота; кога движимите вещи се превръщат в недвижими и подлежат ли на плащане незаконните строежи. Счита, че касационното обжалване е допустимо при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Подържа, че решението е постановено без да са съобразени указанията, дадени с Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. на Пленума на ВС. Представя се и решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д. № 382 от 1994 г. на ВС, І г.о. Ответника С. Н. Г. е представила отговор, в който изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Подчертава, че в изложението се инвокират оплаквания по чл.281, т.3 ГПК и излага становище в подкрепа на решението. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Н. Ч. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, макар да е цитирано Тълкувателно решение № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. на Пленума на ВС. Касираното решение е постановено във втората фаза на делбата като с него е разрешен въпроса за поделяемостта, стойността и възлагането при условията на чл.349, ал.2 ГПК на спорния имот: представляващ жилище, ситуирано в северния близнак от на масивната двуетажна сграда, изградена в имот пл. № 330, за който заедно с им. пл. №...е отреден УПИ..., кв.33 по плана на гр. “С.”,[жк]. С този акт са уважени претенциите по сметки по реда на чл.346 ГПК, включващи направените от ответницата подобрения за 3963,50 лв. и са отхвърлени до претендирания размер от 12 650 лв. На последно място на основание чл. 348 ГПК съдът е постановил изнасянето на публична продан на гараж с тоалетна и баня. Предмет на касационната жалба е възлагането на жилището на С. Г., уважаването на иска й за подобрения и отхвърлянето на претенцията по сметки на касатора. В частта от решението с което гаража, тоалетната и банята са изнесени на публична продан решението на делба е влязло в сила. По отношение на решението с което се възлага по реда на чл.349, ал.2 ГПК жилището на Г., касатора не е поставил никакви въпроси в предметното поле на чл.280, ал.1 ГПК поради което съдебният акт не следва да бъде допуснат до касационна проверка. По поставените въпроси по отношение на решението, с което частично са уважени исканията по сметки също не се налага да се допусне касационна проверка защото изложената аргументация съответства на практиката на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д. № 9 от 1974 г. на Пленума на ВС. Въззивният съд след подробен анализ на доказателствата е приел, че е доказано, че подобренията са извършени от С. Г. без противопоставянето, но и без изричното съгласие на съсобственика поради което следва да се съобразят с правилата на водене на чужда работа без пълномощия чл. 60 ЗЗД, в каквото е и тълкуването дадено в цитираното постановление. В тази насока изрично е посочено че “П., с оглед притежаваните от него 1/ 2 ид.ч. има право на половината от разходите за извършените работи, които увеличават стойността на имота и със спестяването на които другата страна се е обогатила”. В съответствие с практиката е и извода по вторият въпрос, че когато движимите вещи са трайно прикрепени към сградата и то по такъв начин, че след демонтажа им ще бъдат унищожени, те следва да се считат за части от недвижимия имот и да бъдат оценявани заедно с него. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такива правни въпроси, които да `са отнесени към хипотезата на приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което касационно обжалване на решението не следва да се допуска. Касатора дължи на ответника С. Н. Г. направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 21.02.2012 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,