Определение № 305 от 11.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1705/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 55/15.03.2017г., постановено по в.т.д.№ 619/16г. от Варненския апелативен съд, в частта, с което е отменено решение № 584/14.07.2016г. по т.д.№ 1724/15г. на Варненския окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора против В. Н. Кокоров, [населено място] за заплащане на сумата над 8492 лв. до сумата от 26801,92 лв., представляваща част (остатък) от разликата между отчетената от продажба на МПС в дружеството [фирма] сума от 41000 лв. без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 на О. от 06.08.2010г. в размер на 92901,92 лв. без ДДС на основание чл.145 ТЗ. В останалата част за отхвърляне на иска до предявения размер от 45382,32 лв. без ДДС, (съответстващи с оглед размера на целия иск на разликата над 51901,92 лв. без ДДС до 70482,32 лв. без ДДС), първоинстанционното решение е влязло в сила. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./. Ответникът В. Н. Кокоров, [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по т.д.№ 1464/13г. на Варненския окръжен съд е уважен частичен иск между същите страни на същото основание, като ответникът В. Кокоров е осъден да заплати на [фирма] сумата от 25100 лв. – частична претенция от 70482,32 лв. без ДДС, представляваща разлика между отчетената от продажба на МПС в дружеството [фирма] сума от 41000 лв. без ДДС и минималната стойност за продажба на собствените на дружеството МПС, уговорена с решение № 5 на О. от 06.08.2010г. в размер на 111482,31 лв. без ДДС на основание чл.145 ТЗ. Производството по настоящото дело е образувано по иск за присъждане на разликата от 45382,32 лв. без ДДС. Съставът на апелативния съд е счел, че с влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите отговорността на ответника факти: качеството му на управител на дружеството, съдържанието на решение № 5/2010г. на ОС на съдружниците (към този момент дружеството е било О.), продажбата на МПС под тази стойност и наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.145 ТЗ. Във висящото производството въззивният съд се е произнесъл само по размера на действително претърпените вреди от действията на ответника. Решаващият състав е констатирал, че според взетото решение от съдружниците продажната цена на МПС следвало да е размер на 92901,92 лв. без ДДС, докато ответникът е продал същите на цена от 41000 лв. без ДДС. Изложени са съображения, че вредата за дружеството би следвало да се определи според числовото изражение на разликата между взетите с решението на О. цени и действително получените цени от продажбата на МПС, но само при положение, че уговорената с решението цена не се отклонява или е близка по стойност с действителната /пазарната/ цена и действително договорената цена на МПС. Основавайки се на заключението на техническата експертиза въззивният съд е възприел за действителна пазарна стойност на МПС сумата от 74592 лв. без ДДС, представляваща цената, която е могла да се получи от реализацията на МПС. Вредата е определена в размер на 33592 лв. (разлика между пазарната и договорената цена) и след приспадане на сумата от 25100 лв., присъдена с решението по т.д.№ 1464/13г. на В., е уважил претенцията в размер на 8492 лв. и е отхвърлил иска за разликата. Касаторът въвежда доводи, че с влязлото в сила решение по частичния иск са били обсъдени всички факти и доказателства, имащи значение за това, че е ответникът не се е съобразил с решението на О., както и че определената от съдружниците цена е близка до действителната стойност на МПС, като формирания извод е, че вредата за дружеството е разликата между цената, по който е извършена продажбата, и определените от О. минимални цени на МПС. Поставеният въпрос е: „Следва ли, след като една част от вземането на ищеца вече е била предмет на съдебен процес по частичен иск, при който основанието и размера на цялото вземане са били установени, а претендираната част от вземането вече е била и присъдена, да се преразглежда и намалява размерът на вземането от въззивната инстанция?”. Настоящият състав на ВКС констатира, че така поставеният въпрос, който е значение за решаването на спора по същество, е предмет на образуваното тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, като по решение на ОСГТК от 28.09.2017г. въпросът е прередактиран в следния смисъл: „Ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо, относно правопораждащите факти на спорното право, при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?“. Отговорът на поставения по тълкувателното дело въпрос би имал значение за отговора на въведения от касатора правен въпрос и за преценката на състава на ВКС за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което производството по настоящото дело следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд