Определение № 50110 от 21.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 931/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „К.Х.-Металкомерс”ЕООД, [населено място] срещу решение № 89 от 29.11.2021г. по в.гр.д.№ 401/2021г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 812/2019г. на ОС Пловдив за уважаване на предявения от Е. Д. И. иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД и е обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 20.01.2011г., с който дружеството продава на Е. И. двуетажна монолитна сграда с подробно описан актуален кадастрален статут (самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1061.1.1. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1061.1.3.), със съответните идеални части от правото върху терена, отстъпено върху общинско място, съставляващо парцел І - Градина, кв.25 по застроителния и регулационен план на[жк], [населено място] при граници [улица], [улица], при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението купувачът заплати на продавача сумата 500 000лв. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва правилността на извода, че имотът, описан в предварителния договор, е идентичен с имота, описан в исковата молба въз основа на схеми №№ 15-314209/09.04.2019г. и 15-314210/09.04.2019г. на Службата по геодезия, картография и кадастър, [населено място]. Искането е за отмяна на решението и постановяване отхвърлянето на предявения иск със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Идентифицирането на имота в предварителния договор по начин, който да изразява волята на страните за разпореждане с него, нужно ли е с оглед преобразуващото действие на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че този въпрос е от значение за изхода на делото, тъй като ако се приеме, че претендираният с исковата молба недвижим имот не е идентичен с този, предмет на процесния предварителен договор, искът не е доказан и следва да бъде отхвърлен. Позовава се на противоречие на приетото от апелативния съд с практиката на ВКС - решението по т.д.№ 645/2008г. на І т.о., по гр.д.№ 771/2008г. на ІІ г.о. и по гр.д.№ 3568/2019г. на ІV г.о. Поддържа, че неправилно апелативният съд е дал пълна вяра на заключението на приетата пред окръжния съд техническа експертиза. 2/ Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. 3/ Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и обсъди направените във въззивната жалба доводи и оплаквания. Твърдението е, че липсват мотиви по направеното с въззивната жалба възражение, че претендираните с исковата молба недвижим имот не е идентичен с този по предварителния договор. Позовава се на несъобразяване от въззивния съд на практиката, обективирана в решението по гр.д.№ 1694/2018г. на ІІІ г.о., в решението по гр.д.№ 5310/2014г. на ІІІ г.о. и цитираните в тях актове. По всички въпроси, освен противоречие с практиката на състави на ВКС се поддържа, че те са от значение за точното прилагане на закона, а оттук и за правилното решаване на делото. В писмен отговор ищецът Е. Д. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. Акцентира на обстоятелството, че ответникът не е подал отговор на исковата молба без този пропуск да се дължи на непредвидени обстоятелства, поради което всички негови възражения срещу предявения иск са преклудирани; преклудирано е и възражението, заявено от процесуалния представител на ответника в първото по делото заседание, че имотът по исковата молба не е идентичен на притежавания от дружеството. Акцентира се и на безспорния факт, че различията в описанието на имота по договор № 44/1996г., с който дружеството-продавач се легитимира като собственик на имота, идентично на описанието на имота в предварителния договор и описанието на имота в схемите на Служба геодезия, картография и кадастър [населено място], се дължи на начина, по който, след приемането на ЗКИР се описват недвижимите имоти - чрез идентификаторите им в кадастъра. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: На единствения спорен въпрос, въведен с въззивната жалба на ответника срещу решението за уважаване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД - за отсъствие на идентичност на имота по исковата молба и описания в предварителния договор, въззивната инстанция е се е произнесла, обсъждайки поддържаната от ответника теза - че предмет на предварителния договор е един, а не два отделни имота, а дори да се приеме че това несъответствие се дължи на новото заснемане на сградата като два самостоятелни обекта, то са налице значителни разлики в квадратурата: единият самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.530.1061.1.1. е 398 кв.м., а другият с идентификатор 56784.530.1061.1.3. - 150 кв.м., или общо 548 кв.м., а в договора № 44/1996г., легитимиращ въззивника като собственик, както и в предварителния договор, посочената площ на двуетажната сграда от 511 кв.м., като разликата от 37 кв.м. е съществена. Съставът на апелативният съд е дал отговор, мотивирайки неоснователността на възражението: Счел е, че заключението на техническата експертиза и представените схеми от Агенция по геодезия, картография и кадастър - Служба [населено място] ГКК установяват при условие на пълно и главно доказване идентичността на процесните самостоятелни обекти с идентификатори 56784.530.1061.1.1. и 56784.530.1061.1.3 с двуетажната сграда по предварителния договор, построена в парцел I - Градина в кв. 25 по застроителния и регулационния план на кв. Въстанически, [населено място], а квадратурата не е определящ признак за идентичност, още повече че разликата в случая - противно на твърдяното от въззивника, не е съществена. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Първият въпрос е формулиран по начин, който не съответства на твърдението на ищеца, поддържано в касационната жалба - на твърдението, че имотът е индивидуализиран в исковата молба по начин, който не съответства на описанието му, дадено в предварителния договор. Касаторът не е заявил твърдение в касационната жалба, че предметът на предварителния договор не е достатъчно индивидуализиран. Тезата му в касационното производство съответства на поддържаната във въззивната жалба, че ищецът не е доказал идентичността на имота, описан в исковата молба, съответно и посочен в първоинстанционното решение и имота, предмет на предварителния договор, т.е. твърденията са, че искът по чл.19,ал.3 ЗЗД е по отношение на имот, несъответстващ на описания в предварителния договор. Същевременно въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор на въпроса за необходимостта идентифицирането на имота в предварителния договор да изразява ясно и недвусмислено волята на страните за разпореждане с него; не е дала отрицателен отговор на въпроса дали предметът на предварителния договор следва да е уточнен, нито пък е приела, че потестативното право по чл.19,ал.3 ЗЗД може да бъде успешно упражнено ако предварителният договор не съдържа уговорки относно съществените условия на обещания окончателен договор. Поради това въпросът е изцяло хипотетичен и несъответен на правните аргументи, изложени в обжалвания акт. Отсъства и противоречие на становището на въззивния съд по въпроса за идентичността на имотите с цитираната от касатора практика на ВКС. Напротив, обжалваното решение и синхрон с разрешенията, дадени в актовете на ВКС, на които касаторът се позовава - решенията по гр.д.№ 645/2008г. на І т.о., по гр.д.№ 3568/2019г. на ІV г.о., и по гр.д.№ 771/2008г. на ІІ г.о. - индивидуализацията на недвижим имот следва да съдържа достатъчно белези, които да позволяват отграничаването му от другите подобни обекти на вещни права и може да се извърши и чрез посочване само на границите му, когато същите са трайни и съществуващи на терена. Вторият и третият въпрос са в явно несъответствие с възпроизведените по горе правни аргументи на въззивната инстанция, която е изложила собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, мотивирала е решението си и е обсъдила наведените във въззивната жалба доводи и оплаквания. Чрез тези въпроси касаторът влиза в противоречие със собствените си твърдения, че по основния спорен въпрос въззивната инстанция се е основала и изцяло се е доверила (според него неправилно) на приетата по делото техническа експертиза. При формулирането на въпросите касаторът не държи сметка, че изводите на приетата съдебно-техническа експертиза са категорични - описанието на имота в предварителния договор съответства на договора, с който ответното дружество се легитимира като собственик - Договор № 44/1996г. за продажба на обособена част от общинско предприятие чрез търг с явно наддаване, вписан в СВ Пловдив под № 181, том 9, рег. № 1167 от 29.07.1997г.; Имотът, предмет на предварителния договор от 20.01.2011г. е идентичен с описания в исковата молба въз основа на приложените схеми на СГКК Пловдив. Заключението на експерта е обсъждано в съдебно заседание в присъствие на представител на касатора, който е заявил становище за приемането му без да постави въпроси и без да изрази несъгласие. И по последните два въпроса не е налице противоречие на мотивировъчната част на обжалвания акт с цитираната практика на ВКС, а предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК няма надлежно въведена (от значение за точното прилагане на закона, а оттук и за правилното решаване на делото не изпълва хипотезиса на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, чието приложно поле следва и да бъде надлежно обосновано). В обобщение, при отсъствието на правен въпрос с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК и надлежно въведена към него допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1-3 ГПК е невъзможно осъществяването на факултативния касационен контрол. Формулирането на такъв въпрос е задължение на касатора и е извън правомощията на настоящата инстанция, а несъгласието на касатора с изводите в обжалвания акт не е основание за допускане на касационното обжалване. Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като такова искане в отговора на касационната жалба не се съдържа. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.