Определение № 2 от 05.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3404/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Г. срещу въззивно решение № 260151 от 17.05.2021г., постановено по в.гр.д.№ 1155/2021г. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 260067 от 22.01.2021г. по гр.д.№ 2890/2020г. на Старозагорския районен съд и вместо него е отхвърлил предявения от касатора против П. Т. Г. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за признаване на установено, че касаторът е изключителен собственик поради пълна трансформация на лични средства на УПИ *, кв. 50, по плана на [населено място], [община], заедно с находящите се в него подобрения и трайни насаждения, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 72/2009г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, които са били в брак от 14.02.2007г. до 21.09.2019г. Бракът им е прекратен по взаимно съгласие с решение по гр.д.№ 3269/2019г. на Старозагорския районен съд, като в утвърденото от съда споразумение имуществените отношения между тях не са били уредени. На 05.06.2009 г. ищецът в първоинстанционното производство е закупил процесния имот на цена от 1820 лв., която сума е заплатена изцяло от купувача преди подписване на нотариалния акт. По време на покупката на имота съпрузите са работили и са разполагали със собствени средства и възможност да го закупят. Съдът е приел за недоказани доводите на ищеца, че имотът е закупен със средства, дарени от неговите родители, както и че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос не е оборена. В допълнение е посочено, че дори такива доказателства да бяха налице, то липсват данни дарственото намерение да е било изключително и само по отношение на него. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с константната практика на ВКС по отношение на това, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, както и че с него съдът се е произнесъл по въпроса за дарственото намерение на родител към дете, които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно. Ответната страна по жалбата П. Т. Г. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението или от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая формулираните от касатора свързани въпроси се отнасят до едно допълнително съображение на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение /основният мотив на съда за неоснователност на иска е, че по делото не е установено имотът да е закупен със средства, дарени от неговите родители/ и сами по себе си нямат обуславящо изхода на спора значение, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Не е налице и противоречие по тези въпроси със соченото от касатора ТР № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, което не се отнася до тях, нито са изложени доводи за наличието на визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. предпоставки относно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които липсват. По направените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, без да е формулиран конкретен правен въпрос, ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответната страна сторените от нея разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,