Определение № 55 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 475/2020 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователна компания „Надежда“ АД, [населено място], представлявано от квестора Р. Г. – С., срещу решение № 2766 от 12.12.2019г. по ч. гр. дело № 4934/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, с което е потвърдено разпореждане № 8883 от 16.07.2019г. по т. дело № 1287/2019г. на Софийски градски съд, TO, VI–18 състав за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 20, параграф 1, ал. 2 от Регламент № 805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, в полза на [община], Република Италия, на основание чл. 624а ГПК въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане срещу Застрахователна компания „Надежда“ АД за сумата от 92 500 евро, дължима по заповед № 1099/2018г. от 04.05.2018г., издадена от съдия Масимилиано Радичи, Съд на Бусто Арсицио, за което вземане е издадено Приложение I – Удостоверение /сертификат/ за европейско изпълнително основание от 14.03.2019г. от Съда на Бусто Арсицио, и Застрахователна компания „Надежда“ АД е осъдена на основание чл. 78 ГПК да заплати на [община] сумата от 55 лв. – разноски за производството.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че заповедта и удостоверението за европейско изпълнително основание /УЕИО/ не отговарят на изискванията на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. за доказателствената сила. Твърди, че удостоверението не съответства по форма на тази, установена в Регламента, не отговаря по съдържание на приложената към него заповед, не е попълнено изцяло и противоречи на чл. 6, параграф 1, б. А от Регламента. Счита, че не са налице предпоставките за определяне на вземането като безспорно. Твърди, че връчването на документите на квестора е нередовно, тъй като не е представен превод на български език. Излага съображения за неправилност на извода, че ЗК „Надежда“ АД, предвид оторизирането й да оперира на италианския пазар, не може да се позовава формално на непознаване на италианския език с цел да избегне плащането, за което е осъдена. Поддържа, че към момента на постановяване на Заповед № 1099/04.05.2018г. и издаване на удостоверението за европейско изпълнително основание /УЕИО/ от 14.03.2-19г. ЗК „Надежда“ АД е била с отнет лиценз за извършване на застрахователна дейност и поставена под специален ограничителен режим и назначеният от КФН квестор не е длъжен да знае италиански език, поради което се е позовал на правото, уредено в чл. 8, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяната на Регламент /ЕО/ № 1348/2000 на Съвета. Касаторът прави оплакване, че производството по чл. 624а ГПК е проведено при грубо нарушение на материалния закон, на целите на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. и на съдопроизводствените правила.

В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 136 от 10.11.2011г. по т. дело № 867/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.:

1. Какъв е обхватът на проверката на представените документи съгласно чл. 20 от Регламент № 805/2004г. и включва ли тя установяване на надлежното уведомяване на длъжника?

2. Какво е приложението и обхвата на служебното начало в производство по чл. 624, ал. 2 ГПК при установяване на предпоставките по чл. 20, параграф 2 от Регламент № 805/2004г.?

3. При непълно и неточно попълване на УЕИО, както и при наличието на несъответствия между оригинала и превода на документа, допустимо ли е да бъде издаден изпълнителен лист?

4. При непълно и неточно попълване на УЕИО и при наличието на ненадлежно уведомяване на длъжника за чуждестранния съдебен акт, както и за издаването на УЕИО, следва ли съдът по изпълнение на чуждестранното съдебно решение да откаже издаване на изпълнителен лист?

Касаторът поддържа също, че обжалваното решение е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация [община], Република Италия чрез процесуалния си представител адв. Емилия П. оспорва касационната жалба. Поддържа становище за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Счита, че не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е формулиран конкретен правен въпрос, който да е в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като липсват доводи за нарушения на основаните начала на гражданския процес. Излага и евентуални съображения за правилност на решението.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, като се е позовал на разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 805/2004г., е приел, че съдът, сезиран с искане за издаване на изпълнителен лист на държавата – членка по изпълнението, може да провери формалните изисквания с оглед изискуемите доказателства по чл. 21, параграф 1 от Регламента: дали издаденото удостоверение за европейско изпълнително основание /УЕИО/ съответства на всички изисквания за попълване на формуляра от съответното приложение, неговата автентичност и тази на решението, както и дали удостоверява приложеното решение. Приел е още, че решаващо значение за прилагането на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. има безспорността на вземането – същото следва да е признато с акт, представляващ изпълнително основание по националното законодателство на държавата – членка, което не се оспорва от длъжника изрично и с оглед на процесуалното му поведение и въведените минимални стандарти по глава III от Регламента. Въззивният съд е констатирал, че в представената от молителя [община] № 1099/2018г. от 04.05.2018г., издадена от съдия Масимилиано Радичи, съд на Бусто Арсицио – Италия, изрично е посочено, че подлежи на условно изпълнение и че страната, която трябва да я изпълни, има правото да обжалва решението в срок от четиридесет дни от получаването му, в противен случай нареждането се счита за окончателно. Като се е позовал на представеното от молителя удостоверение за връчване или невръчване на документи по Регламент /ЕО/ № 1393/2007г., съдебният състав е констатирал също, че на 24.07.2018г. е удостоверен отказ на адресата да приеме документа на основание използвания език /италиански, а не български/, за което е попълнено приложение II от 18.07.2018г. Приел е за неоснователно възражението, че заповедта за изпълнение не следва да се счита за връчена, тъй като длъжникът е отказал да я получи поради незнание на италиански език. Изложил е съображения, че застрахователната компания не може да се позовава формално на непознаване на езика, с цел да избегне плащането, за което е осъдена, предвид обстоятелството, че е оторизирана да оперира на италианския застрахователен пазар, както и че е посочила за свое генерално представителство и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения в Република Италия – [населено място], Студио Легале „Де Лучия“, виа „Дел Корсо“ № 101. Позовавайки се на чл. 21, параграф 2 и съображение 18 от Регламент /ЕО/ № 805/2004г., съдебният състав е приел, че дори заповедта да не е била надлежно връчена на ответника, няма основание да преразгледа УЕИО. Изтъкнал е, че зачитането на издаденото удостоверение означава, че съдържащите се в него условия не могат да са предмет на преразглеждане и удостовереното от съда по произход следва да се приеме от съда по принудително изпълнение, като последният може само да провери формалните изисквания на Регламента. С оглед на това Софийски апелативен съд е споделил извода на първоинстанционния съд за обвързаността му от Удостоверението за европейско изпълнително основание, сочещо сумата и длъжника на вземането, в съответствие със заповед № 1099/2018г. от 04.05.2018г., както и че същото отговаря формално на изискванията на Регламента, като е заключил, че правилно СГС е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на [община].

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните от касатора в раздел II от изложението първи и втори процесуалноправни въпроси касаят задължителните реквизити, предвидени в Регламент /ЕО/ № 805/2004г., за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следи служебно, както и обхвата на проверката на представените документи съгласно чл. 20 от същия регламент. Въпросите са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, но по отношение на тях не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС.

В решение № 136 от 10.11.2011г. по т. дело № 867/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. е прието, че съобразно чл. 20, параграф 2 от Регламент /ЕО/ № 805/2004г. за иницииране на процедура по изпълнение е необходимо кредиторът да представи на съда по изпълнение препис от решението, което отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила и препис от Удостоверение /сертификат/ за европейско изпълнително основание /УЕИО/, което да отговаря на необходимите изисквания за доказателствена сила. Съдът по изпълнението е този, който следи дали представените му документи отговарят на поставените от Регламента изисквания за доказателствена сила, като Регламент № 805/2004г. свързва наличието на доказателствена сила на решението и УЕИО с установяване на тяхната безспорна автентичност или истинност. С оглед на това представеното в съда по изпълнение решение и УЕИО не трябва да създават никакво съмнение за наличието на каквито и да било пороци. Принудително изпълнение не може да бъде допуснато, ако при една външна формална проверка се установи, че УЕИО е опорочено, като например то не е било издадено от компетентен орган или не съответства на решението, което отразява, или не е попълнено изцяло и/или неточно. Едно такова УЕИО е неавтентично по смисъла на чл. 20, параграф 2 от Регламент № 805/2004г., поради което няма доказателствена сила на европейско изпълнително основание за безспорно вземане и въз основа на него не следва да бъде издаден изпълнителен лист.

В този смисъл е и решение № 230 от 29.05.2017г. по т. дело № 2055/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., съгласно което, след като от външна страна и съобразно чл. 406 ГПК съдът прецени спазени ли са условията на чл. 20, параграф 2 от Регламент № 805/2004г., той следва да извърши преценка на съдържанието на удостоверението, но само относно това дали представеният по делото препис съответства на всички изисквания за попълване на формуляра от приложението към Регламента, както и следва да установи връзката между решението и удостоверението. За спазването на тези формални изисквания съдът е длъжен да следи служебно. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС, тъй като изводът, че удостоверението отговаря на формалните изисквания на Регламента, е предшестван от служебно извършена външна формална проверка на представените в превод и в оригинал заповед и удостоверение, както и на констатацията, че удостоверението съответства на заповедта.

Поставените от касатора в раздел II от изложението трети и четвърти въпроси не отговарят на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК поради това, че по начина, по който са формулирани предпоставят непълно и неточно попълнено УЕИО и наличие на несъответствия между оригинала и превода на документа, което не е прието от въззивната инстанция.

Следва да се отбележи, че при формулиране на въпросите не е отчетен един от решаващите аргументи на въззивния съд относно потвърждаване на извода на Софийски градски съд за издаване на изпълнителен лист, а именно че условията, удостоверени в УЕИО, не могат да са предмет на преразглеждане, като удостовереното от съда по произход следва да се приеме от съда по принудителното изпълнение. Освен това касаторът не е съобразил и обстоятелството, че ако УЕИО е издадено, без да са спазени условията на Регламент /ЕО/ № 805/2004, същото може да бъде оттеглено чрез заявяване пред съда на произход съобразно правото на държавата-членка по произход, чрез стандартния формуляр, посочен в приложение IV – аргумент от чл. 10 от Регламента.

Що се отнася до поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение