Определение № 530 от 17.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1939/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ" ООД против решение №15/14.05.2021г. по в.т.д. № 40/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 395/02.12.2020г. по т.д. № 134/2019г. на Окръжен съд - Бургас, съгласно което са отхвърлени предявените от търговското дружество-касатор искове против „Хензел и Гретел“ ЕООД, както следва: иск за разваляне на сключения между страните договор за покупко - продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 25, том I, рег. № 599, дело № 19 от 2017 година при нотариус Ф. И., с рег.№ 449 на НК, поради недостатъци на продадената вещ, а при условие на евентуалност иск за унищожаване на същата сделка поради измама, както и обективно съединени с всеки от горните искове осъдителни искове, както следва: за връщане на платеното по договора - частично за сумата в размер на 26 000 лева от 107 618,50 лева, представляваща първа вноска по нотариален акт; за заплащане на разноски по сключването на договора - за сумата в размер на 1 000 лева, частично от 9 680 лева, представляваща заплатена комисионна на дружество „Морски имоти“ ЕООД; за сумата в размер на 1 000 лева, частично от 12 340 лева, представляваща платени нотариални и други такси по сделката, преведени по банков път на нотариус Ф. И.; за сумата в размер на 200 лева, частично от 1 000 лева, представляваща платен адвокатски хонорар на адв.Д. Н., както и за заплащането на направените разноски за ремонти на имота за сума в размер на 1 000 лева, частично от 25 000 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, в които да посочи исканията, доводите и възраженията на страните като разгледа всички представени по делото доказателства и да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо приема едните и отхвърля другите, както и да обсъди всички доводи на страните във връзка с техните твърдения?; Твърди се противоречие на акта с: решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на III г.о. на ВКС; 2/ Може ли при постановяване па съдебното решение въззивният съд в мотивите да препраща към първоинстанционното решение?; Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество след като самостоятелно установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?; Опорочен ли е съдебният акт, ако въззивното производство е повторение на първоинстанционното и следва ли на това основание същият да бъде отменен?; Сочи се противоречие с решение № 283/14.11.2014 г. по д. № 1609/2014 г. на IV г.о. на ВКС.; 3/ Допуснато ли е нарушение на разпоредбата па чл.146, ал.1 от ГПК и от двете съдебни инстанции, поради неразпределяне на доказателствената тежест в производството?; Нарушение ли е да се постанови съдебен акт въз основа на факти и обстоятелства, за които не се указва в производството възможност на ищеца да бъдат доказани?; Какви са правомощията на въззивния съд при неправилно разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционният съд?; Поддържа се наличие на противоречие с решение № 74/25.07.2019 г. по д.№ 2999/2018 г. на IV г.о. на ВКС.; 4/ Какви са правомощията на купувача при установяване на скрити недостатъци на имота след неговото закупуване?; Носи ли отговорност за недостатъците на вещта продавачът, ако към момента на продажбата същият не е знаел за тях?; Твърди се противоречие с решение № 127/12.12.2017 г. по д. № 60365/2016 г. на I г.о. на ВКС.; 5/ С какъв давностен срок се преклудира правото на иск с правно основание чл.195, ал.1, вр. с чл.193, ал.1, вр.с чл.87, ал.З от ЗЗД?; Може ли да се приложи общата разпоредба за давностния срок по чл.87 от ЗЗД в настоящия казус?; Твърди се противоречие с решение № 151/11.06.2012 г. по гр.д. № 1055/2011 г. на III г.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1- т.З ГПК. Ответникът по жалбата и по делото, „Хензел и Гретел Бургас" ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна..Претендира направените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По делото е прието за безспорно установено, че страните по него са сключили договор за продажба на недвижими имоти на 02.02.2017г., обективиран в нотариален акт № 25, том I, рег.№ 599, дело № 19 от 2017г. на нотариус Ф. И., с рег.№ 449 на НК, вписан в Служба по вписвания при РС-Бургас на 03.02.2017г. в том 3, акт № 17, в.вх. рег. № 1018, предмет на който са находящите се в [населено място], Промишлена зона „Меден рудник“, м-с Върли бряг, поземлен имот с идентификатор 07079.665.45 и построените в него две производствени сгради с идентификатори 07079.665.45.1 и 07079.665.45.2, ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, срещу продажна цена в размер на 165 000 евро, от които: 8 400 евро за поземления имот и 156 600 евро за производствените сгради, платими както следва: 55 000 евро - изплатени преди подписване на нотариалния акт по банков път, а останалите 110 000 евро - по банков път, на две равни вноски, до 30.06.2017г. и до 29.12.2017г., като вторите две вноски не са платени. За да постанови атакуваното решение, въззивният състав е приел, че при липса на спор относно валидното сключване на процесния договор по нот. акт № 25, том I, рег. № 599, дело № 19 от 2017г. на нотариус Ф. И., с рег. № 449 на НК, както и за заплащане на претендираните за връщане суми, платени като цена и разноски по процесната сделка, от доказателствата по делото не се установява твърденият бутафорен характер на канализацията в имота, а доколкото разширението на постройката от 91 кв. м. до 115 кв. м. и пристройките са извършени без строителни книжа и документи, тези недостатъци не са скрити, респективно - не са такива, които да са премълчавани, както и не намаляват платената от купувача цена, нито възможността за ползване на имота по предназначението му. Съдът въз основа на заключенията на вещото лице Т. Ч. е счел за установено, че изградената в процесния имот канализация е работеща, начинът й на изграждане не нарушава строителни правила и норми и не засяга възможността имотът и построените в него производствени сгради да бъдат използвани по предназначение - за производство на храни, хляб и хлебни изделия. Възприел е представения по делото проект, относно вътрешно преустройство на производство на помещение в обект за производство на шишове с възложител „ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ БУРГАС“ ЕООД, в който е посочено, че отпадъчните води от новопроектираните санитарни прибори ще се отведат в съществуващата канализационна инсталация на сградата, вкопаната в хоризонтална канализация ще се изпълни от РVС тръби, новопроектираните санитарни прибори в обекта ще се захранват с вода от съществуващо водопроводно отклонение на сградата след съществуващия водомер. Съгласно приложено удостоверение № 84 от 29 май 2012г., след преустройството въз основа на издаденото разрешение за строеж, същият е въведен в експлоатация. Въз основа на заключението е установено още, че не се засяга външната канализация и отпадните води от сграда се отвеждат в черпателна септична яма, находяща се в съседен имот от 33, който към настоящия момент е частна собственост, като пред сградата на тротоара, представляващ публична общинска собственост, има изградена ревизионна шахта, залята в момента с асфалт. Констатирал е, че този клон от външната канализация и част от улична канализация са част от изградената от „Бургаски медни мини“ до 1983г. канализация, обслужваща целия район за която няма данни да е предадена на „ВиК“ ЕАД, [населено място]. Вещото лице е пояснило, че този начин е един от начините за заустване и канализацията не е бутафорна, а съществуващото решение на канализацията позволява постройките да се ползват по предназначение. При приватизацията на държавното имущество от активите на „Бургаски медни мини“ са били обособени отделни имоти. В конкретния случай липсва друга възможност за заустване на отпадните води. С изградената по този начин канализация в имота, за същия е било издадено удостоверение за регистрация на обект за производство на храни от неживотински произход от 18 май 2005г., от което следва изводът, че не се засяга възможността за използване на имота по предназначение. По отношение на извършеното без строителни книжа и документи разширение на сградата от 91 кв. м. до 115 кв. м. апелативният съд е намерил за установено, че имотът е бил придобит от продавача „ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ БУРГАС“ ЕООД в това състояние. Въз основа на допълнително заключение от 23-ти октомври 2020 г. е установено, че постройката, предназначена за фурна, е нанесена в неодобрения кадастрален план от 1983-та година с площ от 91 кв. м., а по кадастралната карта и кадастралният регистър, одобрени през 2009г., сградата е с площ от 115 квадратни метра, като е била разширена частично на запад и север. Констатирал е, че в приложението към АДС № 364 от 4 август 1999 г. фурната е с площ от 91 кв. м., като част от бившия баланс на „Бургаски медни мини“ ЕАД. С договор от 2-ри април 2000г. сключен с праводателя на продавача - ЕТ „ЕКОТЕКС Д. П.“, сградата е продадена с площ от 91 кв. м., но със заповед № РД-10-11 от 18 януари 2010г. е деактувана от областния управител с площ от 115 кв. м., с каквато площ имотът е бил придобит от „ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ БУРГАС“ ЕООД. Разширението е извършено в периода между 1983г. и 2009г., за което липсват строителни книжа и документи. След 2009г. е изградена спорната пристройка, която е свързана с основната сграда на фурната и технологично обслужва процеса по направа на хляб и хлебни изделия. Съдът е приел, за безспорно установено по делото, че пристройките са съществували по време на извършените огледи през 2017г., като представените при сключване на сделката схеми са еднакви със схемите, с които продавачът е разполагал и е предоставил на купувача по време на извършените огледи. Констатирал е, че няма данни по делото по отношение на извършеното пристрояване да са издадени заповеди от Кмета на [община] за премахването им, като съгласно § 53 ПЗР на ЗИД, ДВ, бр. 101 от 2015г. за търпимите строежи по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г. и бр. 98 от 2014 г.) независимо от устройственият им статут е допустимо извършването на преустройство в съответствие с предвижданията на устройствения план и изискванията на закона. Въз основа на това решаващият състав е заключил, че не може да се направи извод, че липсва възможност за узаконяване на пристройките, нито че премахването им би засегнало съществено цената на имота или неговото предназначение. Същите не попадат в площта на сградите - предмет на процесните сделки. Евентуалното им премахване би променило функционално начина, но не и предназначението за ползване на имота и възможността за извършване в него на дейност за производство на хляб и сладкарски изделия. Въз основа на изложеното решаващият състав е намерил, че с оглед съществуването на пристройките към момента на сделките, „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД, като купувач, е имал не само правото и възможността, но и задължението съгласно чл. 194, ал. 1 ЗЗД да прегледа - в широк смисъл да проучи начина на благоустрояване на имота; неговото предназначение; издадените строителни книжа и документи. Аргументирал се е, че правилото на чл.194 ЗЗД не търпи изключение, поради което от момента на сключване на процесния договор - 02.02.2017г. за „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД е възникнало задължението да извърши необходимите проверки и незабавно да уведоми за евентуални недостатъци на имота, каквито, без да засягат възможността да ползване на имота по предназначение, може да се считат липсата на строителни книжа и документи за извършеното в периода 1983 - 2009г. разширение на сградата, предназначена за фурна, както и на извършените след 2009 г. пристройки. Предвид съществуването на сградите, чието състояние е показано на „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД, и възможността му от деня на придобиване на имота, в качеството му на собственик, да извършва всички и всякакви справки относно благоустрояването и устройствения статут на имота, като липсват данни предоставените му при сключване на сделката документите да се различават от установените от него впоследствие като собственик, съдът е заключил, че по отношение на правата му като продавач би могло да намери приложение нормата на чл. 197, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но не и на чл. 197, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Счел е, че недостатъците - липса на строителни книжа и документи за разширяването на сградата до 2009 г. и извършеното по-късно пристрояване, не намаляват съществено стойността, нито възможността имотът да се ползва по предназначение. Посочил е, че дори да се приеме, че недостатъците са такива по смисъла на чл. 193, ал. 1 ЗЗД, които пораждат правата по на чл. 195, ал. 1 ЗЗД, предвид липсата на данни и обективно да е невъзможно премълчаването им, правото на купувача да иска връщане на цената и заплатените разноски по сделката, е погасено по давност с изтичането на една година, считано от датата на сключване на договора за продажба на имота - 02.02.2018г. До посочената дата „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД не е предявявал иск, като от своя страна не е и заплатил пълния размер на посочената в нотариалния акт цена, което е наложило и предприемането на действия от страна на продавача по принудително изпълнение на това задължение. Въз основа на установените по делото обстоятелства решаващият състав е заключил и, че не са налице предпоставките на чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на процесния договор поради измама. Аргументирал се е, че предвид изводите относно възможността на представителите на „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД да възприемат предварително и непосредствено състоянието на имота такова, каквото е било към момента на сключване на сделката, както и, че начинът на изграждане на канализацията в имота не представлява негов недостатък, обективно е невъзможно да са били въвеждани в заблуждение за тях. Относно пекарна „Овак“ и втасално е прието, че единствените данни, че управителят на „ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ БУРГАС“ ЕООД е заявявала същите на представители на „ГРАНДЕ ПИКОЛА ИТАЛИЯ“ ООД се съдържат в показанията на св. Г. В.. Съдът е счел, че показанията на свидетелката са вътрешно противоречиви по отношение на личността на управителя П. Т., като се твърди, че е коментирана стойност на машините около 20 - 30 хил. лева. Констатирал е, че за всички машини с фактура с № 1525 от 3 февруари 2017 година е била заплатена сумата от 5000, 40 лева. С оглед изтъкнатите противоречия е заключил, че показанията на свидетелката не могат да бъдат кредитирани в подкрепа на твърдението за въвеждане и поддържане на заблуда, поради което е счел, че предпоставките на този иск не са доказани по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Процесуалният въпрос № 1 не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като апелативният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните, като е установил фактите по делото въз основа на събраните доказателства, които е преценил поотделно и в тяхната съвкупност. Следва да се има предвид, че в касационната жалба липсва конкретно оплакване кои доводи на страните, съответно доказателства не са обсъдени / взети предвид от решаващия състав. По въпросите в сегмент 2, касаещи приложението на чл.272 ГПК, въззивният съд, не само не е налице наведеното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но и сочените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Въззивната инстанция в пълно съответствие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК, е изложил подробни мотиви относно спорните във въззивното производство въпроси, въведени като негов предмет с въззивната жалба и отговора на същата. По отношение на въпросите под № 3 не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Във въззивната жалба на касатора не е налице оплакване във връзка с пороци на доклада по делото на първата инстанция, изразяващи се в липса на разпределение на доказателствената тежест, нито се сочи по отношение на кои конкретни обстоятелства тя не е указана. Ето защо, въззивното решение е постановено в съответствие с дадените указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които в ъззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, доколкото въззивната жалба не съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. Въпрос № 4 не покрива общата предпоставка за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като съдът, противно на съдържащите се във въпроса твърдения, е приел, че извършеното разширение на сградата без строително разрешение, не представлява скрит недостатък, а по отношение на канализацията - че липсват сочените недостатъци. Отговорите на въпросите под № 5, свързани с продължителността на давностния срок, са предопределени от извода на съда относно обстоятелствата, дали има недостатъци и ако има такива, дали те са явни или скрити. В случая, както е посочено по-горе, решаващият състав е приел, че част от твърдените недостатъци не са налице, а другата част – че не са скрити, поради което и не могат да бъдат премълчани. С оглед на това, въпросите сами по себе си не могат да обусловят промяна на изхода на спора, тъй като отговорът на същите зависи от посочените факти по делото, така както са установени по него. Доколкото отговорът на въпросите по всяко дело зависи от установената по него конкретна фактическа обстановка, не е налице противоречие на обжалвания акт с цитираната практика на ВКС. Ето защо, спрямо въпросите под № 5 липсва, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и сочените допълнителни селективни критерии за допускане на касационния контрол. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване, като на ответника „Хензел и Гретел Бургас" ЕООД следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд