Определение № 3641 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1791/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Б. Д. чрез адв. В. против решение № 359 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 420/2022 г. на Окръжен съд – Русе. Ответникът „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. К. е подало отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалба е цитираното въззивно решение (постановено при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция) в частта, в която след отмяна на решение № 260427 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 1857/2020 г. на Районен съд – Русе в частта, с която е признато за установено, че Х. Б. Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД парична сума, въз основа на извършена корекция цена на потребена електроенергия за периода 23.05.2017г. - 21.02.2020г., както и в частта за разноските, е отхвърлен предявения от Х. Б. Д. срещу „Електроразпределение Север“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимост на сумата 5779. 10 лева с ДДС, претендирана като коригирана цена на консумирана ел. енергия за периода 23.05.2017 г. - 21.02.2020 г. и са присъдени на страните разноски. В частта за уважаване на предявения установителен иск - за недължимост на сумата 354. 10 лв. за периода от 15.02.2017 г. до 22.05.2020 г. въззивното решение и потвърденото с него в тази част първоинстанционно решение са влезли в сила като необжалвани. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищецът Х. Д. е абонат на „Електроразпределение Север“ АД за доставка на ел. енергия за битови нужди за недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. .., ет. ... При техническа проверка на СТИ на абоната, съгласно съставения протокол от 21.02.2020 г., били констатирани отклонения в измерването на потребената ел. енергия. На демонтирания електромер била извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел [населено място], при която при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема - наличие на преминала ел. енергия в тарифа 1. 8.3, която не е визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ № 57880/27.03.2020 г. било отразено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Преминалата енергия в тарифа 1. 8.3 е 032462. 659 KWh. Посочено е, че въз основа на този протокол било съставено становище за начисление на допълнително количество ел. енергия за периода 15.02.2017 г.- 21.02.2020 г. като за задължението е била издадена фактура № [ЕГН]/31.03.2020 г. на стойност 6 113. 72 лева. Съобразено е заключението на приетата по делото съдебна техническа експертиза (допусната според указанията в отменителното решение № 99/07.07.2022 г. по гр. д. № 2615/2021 г. на ВКС, III г. о.), според което натрупаното количество ел. енергия в третата тарифа на СТИ е резултат от препрограмиране на устройството. Дадено е становище, че не е възможно измерените количества електрическа енергия в невизуализиран регистър на процесното СТИ да бъдат натрупани без софтуерна намеса в тарифната му схема или да са резултат на друга причина, при която обективно да не са потребени от абоната. Посочено е още, че не е възможно за един и същ период част от ел. енергия да се натрупа в един регистър, а останалата - в друг, като от препрограмирането на СТИ то започва да работи постоянно по нова времева схема, различна от изискванията в Тарифата за заплащане на ел. енергия в България; не е константно и равномерно пренасоченото измерено количество ел. енергия, няма пропорционалност при отчитането на ел. енергия в трети регистър. При така установените фактически данни въззивната инстанция е приела, че според датата на извършване на процесната проверка на СТИ - 21.02.2020 г. приложими са Правилата за измерване на количествата електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Изтъкнато е, че съставеният констативен протокол съответства на чл. 49 ПИКЕЕ, поради което е налице основанието на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ за преизчисляване на измереното количество ел. енергия поради наличие на измерени количества от същата в невизуализиран регистър на СТИ след неговия монтаж. Установено е от заключението на назначената съдебна експертиза, че е налице реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия. Намесата е умишлена, чрез използване на специализиран софтуер, който извършва препрограмирането на СТИ - извършва се промяна на времената на отчитане в съответния регистър, и така отчитането на част от консумираната електрическа енергия става в регистър, който не се използва и не се визуализира. Тъй като ел. енергията е реално преминала през електромера, т. е. е доставена, но не е заплатена от абоната поради неправилното й отчитане, същият дължи нейното заплащане - след като е заплатил по-малка цена от реално дължимата, следва да доплати дължимата сума. Посочено е, че процесното СТИ е монтирано в обекта на абоната на 14.02.2017 г., считано от когато следва да се извърши преизчислението по смисъла на чл. 55 ПИКЕЕ на потребената, но неотчетена електроенергия до датата на демонтажа му -21.02.2020 г. Изложени са мотиви, че вземането за цената й е погасено по давност (предвид твърденията на ищеца за недължимост на сумата и на това основание) за периода 15.02.2017 г. - 22.05.2017 г., тъй като се касае за периодично вземане, за което се прилага 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. То възлиза на обща стойност 354. 10 лева с ДДС, като от абоната за периода 23.05.2017 г. - 21.02.2020 г. се дължи сумата 5779. 10 лева. Затова е прието, че претенцията за недължимост на тази именно сума е неоснователна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, който счита да е обусловил изхода по делото и разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“ По въпроса са сочи отклонение с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава, опредметена с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д. № 24/2019 г., решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г., и двете по описа на I г.о. на ВКС, решение № 74/02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2019 г. на ВКС, III г.о., решение № 133/23.10.2019 г. по гр. д. № 3565/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 139/17.07.2019 г. по гр. д. № 4375/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 248/07.01.2020 г. по гр. д. № 4193/2018 г., решение № 815/15.02.2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г., и двете по описа на IV г.о. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о. Страната обосновава искането си за селектиране на касационната жалба с твърденията, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че не бил потребил процесното количество ел. енергия, тъй като измервателния уред в обекта на потребление не бил с нулеви показания по скрития регистър към 14.02. на неустановена година; че не е подложил на обсъждане протокола за монтаж/демотаж на електромер на 14.02. самостоятелно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, вкл. и със заключението на съдебно – електротехническата експертиза, което еднозначно сочело, че не може да установи момента във времето, когато СТИ е бил препрограмиран. Предпоставки за допускане на обжалването в случая липсват. Поставеният процесуалноправен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и тази, на която страната се позовава. Според възприетото в тази практика еднозначно разрешение задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 2 на Конституцията на Република България, съответно чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК. Съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Първоинстанцонният, и въззивният съд дължат произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения на абоната, че не дължи стойността на доставена до средството за търговско измерване електроенергия, цената на която е била коригирана след констатирано несъответствие с реално отчетената ел. енергия, съдът следва да даде отговор на всички доводи и възражения във връзка с правнорелевантните факти по спора, след което да се произнесе налице ли е основание да бъде уважен иска. В случая, второинстанционният съд е взел отношение по всички поддържани в хода на производството възражения за неустановеност на реално потребеното количество енергия през исковия период и въз основа на приетите експертни заключения (вкл. и на назначената съгласно отменителното решение на ВКС съдебна експертиза) е достигнал до извод за неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е отчетена правилно цялата преминала ел. енергия (налице е софтуерна намеса в програмата на измервателния уред), която е реално потребена в обекта на абоната. Затова се дължи нейното заплащане с изключение на сумата, представляваща цена на ел. енергията за период от време, за който вземането на дружеството е погасено по давност. Оплакванията на касатора, в тази връзка, че електромерът не е монтиран с нулеви показатели на тарифите и неправилно са преценени събраните по делото доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти, по същността си представляват касационни доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които са извън предмета на настоящото производство (по чл. 288 ГПК), където се проверяват правните разрешения на въззивния съд. За да може да обуслови допускане на обжалването, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – така разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС. В този смисъл, липсва основание за допускане на касационен контрол по поставеното питане. При този изход на делото касаторът дължи на ответната страна по жалбата заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 2100 лв. и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане по банков път е документално установено със съответните документи – издадена от упълномощеното адвокатско дружество фактура, както и платежно нареждане за кредитен превод. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г.о.