Определение № 2858 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 999/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Р., чрез адв. Х. П. против решение № 327 от 14.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 403/2022 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което като е потвърдено решение № 180 от 29.04.2022 г. по гр.д. № 3262/2021 г. на Районен съд Казанлък, е унищожена на основание чл.31, ал.2 ЗЗД упълномощителна сделка /пълномощно с рег. № 095 и 096 от 04.08.2021 г. на кметство [населено място]/ по силата на която Р. Т. Н. е упълномощила Е. Р. Р. да я представлява пред нотариус като извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с нейното имущество, вкл. да подпише нот.акт при извършване а прехвърлянето на конкретно описани три земеделски имота и е прогласен на основание чл.42, а.2 ЗЗД за недействителен по отношение на Р. Р. Р. /законен наследник на Р. Т. Н., починала в хода на процеса/ договор за дарение, сключен между дарителката Р. Т. Н., действаща чрез пълномощника си Е. Р. Р. и последната в качеството й на надарена, обективиран в нот.акт № 144, том IV, дело № 677 от 11.08.2021 г., с предмет три недвижими имота. Ответната страна Р. Р. Р., чрез адв. Д. И., в отговора на жалбата поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения за неоснователност на наведените основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК, съдебен акт. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.31 ЗЗД и чл.42, ал.2 ЗЗД с цена на всеки от исковете 4 792,50 лв., видно от представената в първоинстанционното производство данъчна оценка на недвижимите имоти, предмет на упълномощителната сделка и на договора за дарение. Съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК цената на исковете е данъчната оценка на недвижимите имоти, предмет на договора т.е. цената на всеки от двата иска е 4 792,50 лв. Съобразно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, какъвто е и настоящия случай. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1, т.4 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, така че не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимост и редовност. Грешните указания и последващото администриране от въззивния съд не може да дерогира изричното правило на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК. Насрещната страна претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, което съгласно представените с отговора на жалбата доказателства е в размер на 800,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,