Определение № 2709 от 27.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адвокат Р. Д. от АК-Варна, срещу решение № 1541 от 01.12.2022 г. по гр.д.№ 1804/2022 г. на Окръжен съд Варна в частта, в която се изменя определения с решение № 260090 от 14.02.2022 г. по гр.д.№ 13246/2020 г. на Районен съд Варна режим на лични отношения на бащата С. С. Й. с детето В. С. С. и се отхвърля претенцията за присъждане на месечна издръжка в полза на детето за разликата над 200 лева до 250 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, включително и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?“ Отделно се поддържа очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради нарушаване на основополагащите за съдопроизводството логически, опитни и общоприложими правила при формиране правните изводи на съда. От С. С. Й., чрез адвокат П. Л. от АК- София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че издръжката на детето и определения режим за лични контакти с бащата са съобразени изцяло с интереса на детето, а въззивното решение е обосновано и претендира разноски по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.. От данните по делото е видно, че спорът пред въззивната инстанция е останал висящ относно определения режим на лични отношения на детето В., род.на 30.12.2019г. и размера на дължимата от бащата месечна издръжка. При определяне режима на лични отношения, според съда, водещ критерий е „най-добрият интерес“ на детето, но следва да бъдат съобразени също възрастта на детето, установения по отношение на него режим, нужди и емоционални потребности, както и отношенията между двамата родители и социалното им обкръжение. Ниската възраст на детето /ненавършило три години/ и необходимостта от запазване на връзката с бащата, с оглед правилното емоционално и психическо развитие на детето, което до този момент е отглеждано само от своята майка, съдът е приел, че следва да бъде отчетена при осъществяване на личните контакти с бащата. Съобразявайки изводите на вещи лица, че срещите следва да се осъществяват регулярно, да са предвидими и кратки в началото, въззивният съд е определил режима на личните отношения да се изпълнява в присъствие на майката през първите шест месеца, след което бащата да може да контактува и самостоятелно с детето, а режимът постепенно се разширява до обичайния. Според мотивите на решението, в интерес на детето е провеждането на срещите да става в присъствие на двамата родители, а отказа им да си партнират, като обсъждат проблемите на детето е пасив в родителския капацитет на всеки от тях. По отношение на дължимата издръжка, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че месечната издръжка на детето следва да е 300 лева, а с оглед на обстоятелството, че преките и непосредствени грижи се полагат от майката, по-голямата част от тази сума следва да се поемат от бащата, а именно - 200 лева, които ежемесечно да бъдат заплащани до първо число на съответния месец чрез майката на детето, ведно със законната лихва за всяко просрочено задължение, като претенцията за разликата до пълния размер е неоснователна. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския исков процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с разпределение на доказателствената тежест и дължимите от съда процесуални действия при решаване на спорове по молби за определяне режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а постановеното решение съдържа конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Ето защо не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в която е изяснено, че съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Въззивният съд има задължение да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, а наличието на ясни и убедителни мотиви е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. В случая, въззивният съд е обсъдил относимите доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти за спора, като е изложил собствени мотиви по въведените доводи във въззивната жалба - възприемайки изводите на вещи лица и констатациите в социалните доклади на Дирекция „Социално подпомагане“, съдът е посочил необходимостта да се укрепи връзката между бащата и детето, за което и двамата родители следва да положат усилия. Предоставената възможност, режима на лични отношения с бащата да бъде осъществяван в присъствието на майката на детето, социален работник или психолог, за да се гарантира „най-добрият интерес на детето“, с оглед особеностите на конкретния случай, е изцяло в съответствие с дадените указания в ППВС № 1/12.11.1974 г., р.1У, според които съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя, при когото не живее постоянно. Преценката на съда се основава на релевантните за случая обстоятелства, че и двамата родители следва да положат усилия да бъдат осигурени подходящи условия на детето да има пълноценен контакт с тях, за което е необходимо да няма противопоставяне на срещите помежду им и в интерес на детето да запазят нормалните отношения при общуване, като проява на отговорно родителско поведение. Поставеният процесуалноправен въпрос, в тази връзка, не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като по същността си преповтаря доводите за необоснованост на решението, които не подлежат на проверка в производството по селектиране на касационните жалби, а след допускане на касация по конкретно поставен правен въпрос, обуславящ изхода на делото и правните изводи на съда в постановеното от него решение. Въззивният съд е обсъдил доказателствата, относими при определяне на подходящи мерки за детето, с оглед на неговия интерес и дължимата издръжка, като е отчетена липсата на данни за непосредствена опасност от поведението на бащата, както се твърди в исковата молба, така и отговорността на двамата родители за даването на издръжка на детето. В този смисъл, формулираният въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изхода на делото, молбата за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат П. Л. от АК-София в касационното производство е основателно за сумата от 1200 лева, съгласно представения договор за защита и съдействие от 13.04.2023 г., при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение