Определение № 478 от 25.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4054/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение25.07.2013 г.докладчик Олга Керелска
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение № VІ-1119/ 09.05.2013 год. по ч. гр.д. №124/2013 год. на Бургаски окръжен съд, ГО, ІV състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] / Б./, [населено място] против определение № VІ-1119/ 09.05.2013 год. по ч. гр.д. №124/2013 год. на Бургаски окръжен съд, ГО, ІV състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] ,гр. София против определение №1/07.01.2013 год., постановено от съдия по вписванията при Районен съд [населено място], с което е постановен отказ да се извърши вписване наново на учредена в полза на банката законна ипотека, вписана първоначално на 20.12.2012 год., акт №279, т.І на Агенцията по вписванията [населено място]. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че разпоредбите на чл. 172,ал.2 ЗЗД /чл. 18.,ал.4 ПВ/ предвиждат особена процедура в полза на ипотекарния кредитор да впише наново първоначалната ипотека, чийто 10 годишен срок на действие на вписването е изтекъл, без да е извършено подновяване на същата, при която процедура декларация по чл. 264,ал.1 ДОПК, не следва да се представя. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил своя съдебен акт в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът - частен жалбоподател е формулирал следния правен въпрос: „Изисква ли се представяне на декларация по чл. 264,ал.1 ДОПК от ипотекарните длъжници във всеки случай на вписване на ипотека, включително такова, свързано с подновяване на ипотеката / чл. 172,ал.1 и 3 ЗЗД/ или извършване на ново вписване по реда на чл. 172,ал.2 ЗЗД. Касаторът счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата. В тази връзка се позовава на актове на различни по степен съдилища, копия от които представя. С оглед на това счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Позовава се и на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК като счита, че посочения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото е необходимо определяне на действителното съдържание и смисъл на разпоредбите на чл. 172 и чл. 179,ал.3 ЗЗД във вр. чл. 18 ПВ по тълкувателен път. Поставеният правен въпрос е бил предмет на разглеждане от въззивния съд и неговото разрешаване е обусловило изхода на спора. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 264,ал.1 ДОПК изрично предвижда, че вписване на ипотека се допуска след представяне на писмена декларация от ипотекарния длъжник, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.Прието е, че цитираната разпоредба не прави разграничение дали вписването на ипотеката е първоначално, или такова, свързано с подновяване на ипотеката или ново вписване по реда на чл. 172,ал.2 или чл. 179,ал.3, изр.2 ЗЗД. В случая е поискано наново вписване на ипотеката след като десетгодишния срок на нейното действие по чл. 172,ал.2 ГПК е изтекъл, без да е извършено подновяване. Независимо от това касационното обжалване не следва да се допуска, доколкото не са изпълнение допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Представените съдебни актове не установяват различно решаване на поставения правен въпрос. Предмет на разглеждане в същите е въпроса следва ли при наново вписване на ипотеката след изтичане на срока по чл. 172,ал.2 ЗЗД, през който ипотеката не е подновена, да се сключва и представя нов договор за ипотека. Същевременно касаторът е посочил, но не е обосновал критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Разпоредбите на чл. 172 и чл. 179,ал.3 ЗЗД във вр. чл. 18 ПВ са ясни н и не се налага тяхното изрично тълкуване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,
Цитирани разпоредби
15- чл. 172, ал. 2 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 264, ал. 1 ДОПК
- чл. 172, ал. 2 ЗЗД
- чл. 179, ал. 3 ЗЗД
- чл. 18 ПВ
- чл. 172, ал. 1
- чл. 172, ал. 2
- чл. 172
- чл. 179, ал. 3
- чл. 18
- чл. 280, ал. 1, т. 2