Определение № 2833 от 03.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 323/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител И. В. (с юридическо образование), срещу въззивното решение № 203/31.10.2024г. на Апелативен съд – Б., постановено по в.гр.д.№167/2024г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона, в противоречие с практиката на ВКС и очевидно неправилно. Насрещните страни Й. С. Х. и Н. А. Хр. с писмен отговор, чрез адвокат Б. К., оспорват жалбата. Твърдят, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и установената практика на ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ искове, както следва: 1/ срещу Й. С. Х. и Н. А. Хр. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на основание чл.142, ал.2, т.1 вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, представляващо 23,21/88,50 кв.м. иделни части от сграда с идентификатор 07079.655.137.1 с адрес на имота: [населено място], п.к. ...., [улица] пазарна стойност 31 559, 72лв. и лек автомобил, марка „...“, модел „....“, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., ДВИГАТЕЛ С № ....., с дата на първоначална регистрация 01.06.1999г., придобит с договор за покупко-продажба от 17.01.2019г.; 2/ срещу Й. С. Х. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на основание чл.142, ал.2, т.1 вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, както следва: 1/ лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Е...“, рег.№ А., рама № W., двигател № R., с дата на първоначална регистрация 19.04.1996г., придобит с договор за покупко-продажба от 03.10.2013г.; 2/ лек автомобил, марка “...“, модел „...“, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № ...., с дата на първоначална регистрация 19.06.1996г., придобит с договор за покупко-продажба от 21.12.2015г.; 3/ лек автомобил, марка “...“, модел „....“, рег. [рег.номер на МПС], рама № W., двигател № 3...., с дата на първоначална регистрация 24.08.1994г., придобит с договор за покупко-продажба от 20.05.2016 г. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: През 2019г. КОНПИ била сезирана с уведомление от Районна прокуратура – Б. за повдигнато обвинение на Й. С. Х. за престъпление по чл.210, ал.1, т.1 вр. чл.209, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. С постигнато споразумение по НОХД № 1321/2019г. на Районен съд – Бургас, ответникът се признал за виновен по повдигнатото му обвинение, което съдът приел за достатъчно основание за започване на проверката. Констатирал, че периодът на проверката по отношение на ответника Й. Х. бил съобразен с предвидения в закона период от датата на образуването й, а именно от 07.06.2009г. до 07.06.2019г. Съдът приел, че след направените от ищеца изменения на предявените искове, предмет на същите останали идеални части от подробно описан недвижим имот и четири леки автомобила. Определил правната квалификация на предявените искове по чл.154, ал.1 вр. чл. 153, ал. 1 и ал.2 от ЗПКОНПИ и направил извод, че „значително несъответствие“ по смисъла на закона ще е налице, когато размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица надхвърля 150 000 лв. за целия проверяван период. Позовал се на дадените в трайно установената съдебна практика разрешения, според които отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на периода се е увеличило в сравнение с това в началото, и това увеличение е над посочения в закона размер. Приел, че едва при установяване на такова превишение, на изследване подлежи въпросът, дали даден доход има законен характер, който се установява въз основа на събраните по делото доказателства за основанието на получаване на дохода. Позовал се и на установената практика на ВКС (решение №50130/03.01.2024г. на ВКС по гр.д. № 5134/2021г., IV г. о., ГК), според която нетният доход може да бъде нулев, но не и отрицателна величина. Въз основа на тези принципни разрешения, въззивният съд приел, че по делото е установено, че за целия проверяван период ответниците са били във фактическо съжителство. Обосновал този извод с обстоятелствата, че те имали две деца, били регистрирани на общ адрес в проверявания период, заедно живели и работили в една и съща друга държава, пътували в един и същи лек автомобил или с един и същи полет, при напускане и връщане в България. Направил извод, че показанията на свидетелите в обратен смисъл – за установена между ответниците фактическа раздяла в периода от раждането на второто им дете до сключване на гражданският им брак, не били убедителни. Въззивният съд направил извод, че по пазарни цени общата стойност на имуществото възлиза на 39 860лв. През проверявания период ответниците са закупили един недвижим имот на стойност 59 000лв. и леки автомобили на обща стойност 15 180лв. Заключил, че общата стойност на придобитото и налично в края на периода имущество била в размер на 74 180лв. Констатирал, че доходът на ответниците за проверявания период бил нулев, поради което приел, че несъответствието между него и придобитото имущество е в размер на стойността на това имущество. Доколкото същата е под изискуемия от закона праг от 150 000лв., направил извод, че не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемането му и за уважаване на предявените искове. Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с твърдения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Навежда довод, че решаването им ще допринесе за уеднаквяване на съдебната практика и ще осигури правна сигурност при прилагането на ЗОНПИ, предоставяйки по-голяма гъвкавост и адаптивност на съдебната система към променените форми на незаконно обогатяване. Твърди, че въпросите не са намерили разрешение в разясненията дадени с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС и са подкрепени от съображенията в определение №4810/24.10.2024г. по гр.д.№704/2024г. на ІІІ г.о. и определение №50228/08.06.2023г. по гр.д.№3094/2023г. на ІІІ г.о. Поставените в изложението въпроси са, както следва: Съставна част от определянето на несъответствието ли е установеният недостиг на парични средства (отрицателен нетен доход), получен при съпоставяне на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи и източници на финансиране? Този въпрос е намерил своето разрешение в практиката на ВКС (решение №50130/03.01.2024г. по гр.д.№5134/2021г. на IV г.о. и решение №732/12.12.2024г. по гр.д. № 2652/2023г. на ВКС, III г.о.). Според същата, отрицателната разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране от една страна, и обичайните и извънредни разходи от друга страна не представлява „отрицателен нетен доход“. Разяснено е, че съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т. нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Прието е още, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер не представлява обогатяване, което да е налично, респ. не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Касаторът е формулирал и въпросът: Следва ли липсата на имущество над 150 000лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обоснованото предположение за произхода на имуществото. Същият, както и доводите обосновали искането за допускане на обжалването се свеждат до принципните въпроси: представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и за необходимостта от извършване на икономически анализ, при липса на разлика между имуществото в началото и в края на периода в размер на 150 000лв. Те са намерили своето разрешение в мотивите към т.1 от ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС. Според дадените в него разяснения, паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, съответно по чл.63, чл.64, чл.65, чл.66 и чл.67 от ЗОПДНПИ /отм./, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, съответно чл.62 и чл.63 ал.2 ЗОПДНПИ /отм./, не подлежат на отнемане и не участват при формиране на несъответствието. В тълкувателното решение е разяснено още, че предмет на отнемане е незаконно имущество (за което не е установен законен източник на доходи), налично към датата на проверката и формиращо стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Наличието на трайно установена съдебна практика по поставените от страната въпроси, която не се нуждае от осъвременяване или изменение, обосновава извод за липса на предвидените в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основания за допускане на обжалването. Последният формулиран в изложението въпрос е: Възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието, съответства ли на легитимната цел на специалния закон – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Този въпрос е неотносим към предмета на спора, тъй като не е обуславящ правните изводи на съда в обжалваното решение. Същият е обоснован с несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд, които възражения подлежат на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице и сочената очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като от същото не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите, нито същите са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Решението е мотивирано, обосновано и постановено в съответствие с формираната задължителна съдебна практика, която не може да бъде ревизирана по реда на чл.288, ал.1, т.3 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. Предвид липсата на представени доказателства за разноски, такива не следва да се присъждат за осъщественото процесуално представителство на ответниците по жалбата пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,