Определение № 1102 от 09.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2168/2024 г.

Производство по чл. 288 ТПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ц. срещу решение № 3234/31.05.2024 г. по в.гр.д. № 5006/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20077281/31.01.2023 г. по гр. д. № 7012/2021 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД искове с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 19 300 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 04.02.2021г., както и за за заплащане на мораторна лихва в размер на 900, 67 лв.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд неправилно е отчел наличието на изключен риск от застрахователно покритие по т. 14.5 от Общите условия на договора - причинени умишлени или с груба небрежност действия на водача на МПС,които са предизвикали застрахователното събитие. Според касатора груба небрежност не може да бъде обоснована с твърдяното нарушаване на правилата за движение на пътищата вследствие неправилно изпреварване, доколкото не всяко неправомерно поведение на водача съставлява груба небрежност. Жалбоподателят аргументира тезата си с теоретични постановки на понятието „груба небрежност“ в гражданското право, както и с разпоредбите на т. 17, раздел XVIII „Дефиниции“ от Общите условия на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, съдържащи примерно изброяване на действия и бездействия, възприети от застрахователя като проява на груба небрежност. Сочи процесуални пороци на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради необсъждане на доказателствата по делото в пълнота. Съдът е формирал неправилен извод за вина на водача на лекия автомобил за настъпване на ПТП. Счита, че от приетата АТЕ се установява шофьорът да е управлявал същия в рамките на ограничението, а от съвкупния доказателствен материал се установява, че на местопроизшествието са липсвали както пътна маркировка, така и знаци, регулиращи забрана за изпреварване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 EIIK жалбоподателят заявява, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС. Въпросите са следните:

1. "Представлява ли проява на груба небрежност нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в неправилно изпреварване на пътно превозно средство - нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП?

2. „Кога водачът на застраховано МПС проявява груба небрежност, която обуславя основание за отказ на застрахователя да изплати обезщетение, съгласно чл. 408 КЗ?“

3. „Какво е правното значение на нарушаването на правилата за движение по пътищата като проява на небрежност?“

4. „С оглед разпоредбата на чл. 396, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 395, ал. 4 от КЗ, следва ли да се обоснове извод, че застрахователното обезщетение при проявена груба небрежност може само да се намали, но не и да се откаже изцяло заплащането на същото? Във връзка с изложеното, следва ли застрахователят да намали размера на обезщетението, съобразно вида и степента на проявената небрежност?“

5. „С оглед на разпоредбата на чл. 408 КЗ, в която законодателят е предвидил единствено умисълът на застрахования като правно релевантно от субективна страна отношение, съставляващо основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, следва ли да се приеме, че и грубата небрежност е основание за цялостен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, предвид изричната правна регламентация, дадена в чл. 408 КЗ?“

Въпросите са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед твърдяно отклонение от казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 387/10 г. на ВКС, IV г. о., решение № 184 от 24.02.2016 г. по търг. д. № 3092/2014г. на ВКС, II т.о, решение №1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. на ВКС, IVг.о., решение № 135/08.05.2014 г. по гр. д. № 4075/2013г. на ВКС, IVг.о., решение № 291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011г. на ВКС, IVг.о.,решение № 62/24.02.2015 г. по гр. д. 2798/2014 г. на ВКС, IV г. о. На самостоятелно основание касаторът поддържа очевидна неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед неправилната преценка за положената грижа като „груба небрежност“. Формулира искане за отмяна на постановеното въззивно решение.

От ответника по касация ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е подаден отговор на касационната жалба, с който се заявява становище за нейната неоснователност. Изложени са доводи, че липсват предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като по поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси липсва каквото и да е противоречие в съдебната практика по приложение на относимите правни норми. По същество дружеството счита въззивното решение за правилно като постановено при съобразяване на всички релевантни към предмета на делото обстоятелства. В отговора се подчертава, че в рамките на застрахователния договор и Общите условия, неразделна част от него, съгласно нормата на чл.345, ал. 5, т. 1 КЗ страните отнапред са уговорили покритите рискове и изключенията от покритията, поради което изключенията на чл. 408 КЗ следва да се считат за дерогирани. Подробно се пресъздава фактическата обстановка около настъпилото застрахователно събитие, за да се обоснове становище за проявена от водача на застрахования автомобил груба небрежност, изразяваща се в нарушаване на редица правила от ЗДвП, които обезпечават основни правила за безопасност — предприета забранена маневра за изпреварване на кръстовище тип „остров“ при наличие на пътна маркировка, регулираща забраната, без съобразяване с останалите участници в движението и подадените светлинни сигнали за предприети от тях маневри по завиване. При изложените доводи от ответника по касация е формирано искане за постановяване на акт, с който да не бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение. Претендира се присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ТПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Установява се от материалите по делото, че пред Софийски районен съд са предявени искове от С. С. Ц., с които тя е претендира ангажиране отговорността на ответника ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД за заплащане на обезщетение по имуществена застраховка “Каско” за причинени вследствие ПТП, настъпило на 09.08.2020 г. на път П-81 км 87+100 в общ. Берковица, област Монтана, вреди на лек автомобил, собственост на ищцата, ведно със законната лихва.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е преценил за безспорно обстоятелството, че между страните съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, полица № 0306X0549810/26.03.2020 г. със срок на покритие от 30.03.2020 г. до 29.03.2021 г. при клауза „Пълно каско“ и застрахователна сума 19 300 лв., както и че на посочените от ищеца дата и място е настъпило процесното ПТП, в резултат на което са настъпили щети по застрахования автомобил, което съставлява застрахователно събитие, покрит застрахователен риск. Очертал е механизъм на ПТП, според който в светлата част на денонощието на прав пътен участък на път П-81 в района на км 87+100 в кръстовище с разклон за [населено място] водачът на МПС „Ивеко“ е предприел маневра ляв завой. По същото време и място в процес на изпреварване водачът на застрахованото МПС „Тойота Ланд Круизър“, Д. А. Ц., възприемайки извършената от водача на МПС „Ивеко“ маневра ляв завой, безуспешно опитвайки се да избегне настъпване на ПТП, преминал през островната част на кръстовището и реализирал удар с другото МПС. В резултат на удара настъпили щети по двете превозни средства. При изследване на спорния въпрос относно наличие на груба небрежност в поведението на водача на застрахованото МПС като изключващо отговорността на застрахователя обстоятелство съставът на Софийски градски съд е съобразил влязло в сила наказателно постановление № 20-0996-003327/13.10.2020 г„ съставено въз основа на АУАН GА/254813/09.08.2020 г. срещу Д. А. Ц. за виновно нарушаване на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т.1 ЗДвП, съгласно която водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и, че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Установил е съвпадение на констатациите с тези, обективирани в съставения между участниците в ПТП протокол, подписан и от делинквента. Счел е за удостоверена организацията на движението в тази част на пътя от писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление - [населено място], прието по делото като доказателство. Според съдържанието му в района на ПТП е бил монтиран знак В26 и А12, а през месец май 2017 г. върху пътното платно е била положена хоризонтална маркировка. Съобразявайки тези фактически данни, съставът е формирал правен извод за наличие на проявена от водача на застрахования автомобил груба небрежност, дефинирана като неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изрично в решението е подчертано, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата се квалифицира като проява на груба небрежност. В случая обаче същата се извежда от едновременното нарушаване на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗДвП. Последната предвижда, че при единична непрекъсната линия - М1 на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. Тези нарушения според състава демонстрират неспазване на основни, базисни правила за безопасност, които и най- небрежният водач би спазил. С оглед този извод съдът е счел за обосновано приложението на разпоредбите от раздел IV, т. 14.5 от Общите Условия за застраховка на МПС /Каско/, изключващи отговорността на застрахователя при пълна загуба или частична щета на застраховано МПС, когато вредите са причинени в резултат на груба небрежност от водача на МПС, предизвикал застрахователното събитие.

Не са налице сочените от касатора основания за достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият въпрос не удволетворява общата предпоставка за достъп до касационно обжалване поради своя фактологичен характер. Производството по чл. 288 ГПК при извършвана селекция за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който не е обвързан с правилността на обжалвания съдебен акт, с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка за наличие на груба небрежност, изразяваща се в неправилно изпреварване и нарушение на посочените от състава норми от ЗДвП, след анализ на събраните по делото доказателства и констатация на конкретни факти, което изключва правния характер на поставения от касатора въпрос съобразно задължителните постановки на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е и некоректно формулиран с оглед изричното отричане на самостоятелното значение на нарушението на чл. 42, ал.1, т.1 ЗДвП за комплексната преценка относно наличие на груба небрежност в поведението на водача на застрахования лек автомобил. Необосноваването на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК прави безпредметно разглеждането на допълнително поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпрос трети не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда. Отговор на същия се съдържа в изричните разпоредби на чл. 408, т. 3 КЗ, вр. с чл. 395, ал. 4 КЗ. Отделно, в практиката на касационната инстанция непротиворечиво се приема, че правното значение на грубата небрежност в областта на застрахователното право е обуславяща предпоставка за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, ако неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа е уговорено в застрахователния договор или приложимите към него общи условия (в този смисъл цитираното от касатора решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на II т.о. на ВКС и служебно известното на настоящия състав решение № 50118/27.03.2023 г. по т.д. № 1457/2021 г. на I т.о. на ВКС). С оглед наличието на казуална практика, от която не се констатира твърдяното отклонение, следва да се приеме за недоказан допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпроси втори, четвърти и пети могат да бъдат обобщени като въпрос относно законосъобразността на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при проявена груба небрежност спрямо застрахованото имущество с оглед разпоредбите на чл. 396, ал. 2, вр. чл. 395, ал. 4 КЗ, вр. чл. 408, т. 3 КЗ. Въпросът е предпоставен от некоректната теза на касатора, че размерът на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка “Каско” на лек автомобил в хипотезата на проявена от водача на същия груба небрежност, довела до настъпване на застрахователното събитие, следва да бъде намалено, но не и отказано, доколкото отказът противоречи на закона. Този довод въззивната инстанция е отрекла с аргументи, изведени от диспозитивния характер на цитираните разпоредби, както и от конкретно обвързващите страните Общи условия на застрахователя (раздел IV, т. 14.5., т. 50.2., т. 50.3., т.50.5. и т.50.9. от Общите Условия за застраховка на МПС (Каско)). Нормативната уредба не просто не въвежда забрана за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение в пълен размер при наличие на определени предварително договорени предпоставки, в каквато посока е поддържаната от касатора аргументация, но такава възможност се извежда пряко от нормата на чл. 395, ал. 4, изр. 1 КЗ. Съдебната практика на касационната инстанция по приложението на цитираните разпоредби също последователно поддържа тази възможност. Не се констатира твърдяното противоречие с цитираните актове на ВКС, обуславящо извод за липса на допълнително поддържаният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и самостоятелно поддържаното основание за директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК. Въззивното решение не страда от такъв съществен порок, който да бъде констатиран prima facie без проверка на правилността му. То не е постановено при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито въз основа на несъществуваща правна норма, нито е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

При липса на основание да се приеме, че формулираните въпроси са обуславящи произнасянето на въззивния съд или, че те се нуждаят от отговор, както и липсата на твърдяната квалифицирана форма на неправилност настоящият състав на съда счита, че следва да бъде отказан достъп до касация с цел проверка за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Софийски градски съд.

При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК, вр. е чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрПом., вр. чл. 25а, ал. 3 НЗПП касаторът следва да заплати на ответника по касация ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД сторените в настоящото производство разноски за изготвяне на отговор в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС