Определение № 326 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 901/2011 г.

Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. Г. Н., чрез адв. С. С. срещу решение № 138/21.04.2011 г. по в.гр.дело № 198/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 386/23.12.2010 г. по гр. дело № 18/2010 г. на Радомирския районен съд и е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от жалбоподателя А. Г. Н. против Ц. Д. Д. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 15 кв.м., представляващи част от парцел * в кв.* по плана на [населено място], целият имот с площ от 820 кв.м., находящи се на граничната линия между двата парцела, която разделя *, собственост на ответницата и собствения на ищеца УПИ * в кв.*, представляващи придадени по регулация места, която не е приложена в срока по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. В изложението са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК. Ответницата по жалбата Ц. Д. Д., чрез адв.С Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че жалбоподателят-ищец е собственик на недвижим имот с площ от 15 кв.м. представляващи част от парцел * в кв.* по плана на [населено място], целият имот с площ от 820 кв.м., находящи се на граничната линия между двата парцела, която разделя УПИ *, собственост на ответницата и собствения на ищеца УПИ * в кв.*, представляващи придадени по регулация места, която не е приложена в срока по пар.6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на иска се определя възоснова на данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Видно от приложената на л. 8 от гр.дело № 18/2010 г. на Радомирския районен съд удостоверение рег. № [ЕГН]/08.09.2009 г., издадено от [община] данъчната оценка на целия имот с площ от 820 кв.м. е в размер на 1645.20 лв., съответно данъчната оценка на претендираната част от терена от 15 кв.м. е в размер на 30.10 лв. Като взема предвид изложеното съдът намира, че въззивното решение е постановено по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община] с цена на иска под 5000 лв. Поради това на осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о