Определение № 251 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г.
ВКСIV гражданско отделение16.05.2012 г.докладчик Йорданов
Диспозитив
ВРЪЩА касационната жалба от 15.11.2011 г. на [фирма] срещу въззивно решение от 03.10.2011 г. по въззивно гр.д. № 680 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о.. Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Б. А. И. с ЕГН [ЕГН], от гр.. П., [улица], сумата 1,185 (хиляда сто осемдесет и пет) лева разноски за адвокатски хонорар в касационното производство. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 03.10.2011 г. по въззивно гр.д. № 680 /2011 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 18.03.2011 г. по гр.д. № 7900/2010 г. на Пернишкия районен съд в обжалваната част, с която са уважени искове на Б. А. И. срещу жалбоподателя с правно основание чл.200,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от професионално заболяване в размер на 4,000 лева, ведно със законната лихва от 24.09.2010 г. и за изтекли лихви върху присъденото обезщетение за периода от 12.02.2010 г. до 24.09.2010 г. в размер на 254.57 лева. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. В отговор на касационната жалба насрещната страна Б. А. И. твърди, че касационната жалба е недопустима съгласно нормата на чл.280,ал.2 ГПК, т.к. разгледаните във въззивното производство искове са с цена под 5,000 лева всеки. Настоящият състав намира, че възражението е основателно и че жалбата е недопустима, тъй като касационната жалба е подадена на 15.11.2011 г., а паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е под 5,000 лева – разгледани са два оценяеми иска за парични вземания, чиято цена съгласно чл.69,ал.1,т.1 ГПК пред въззивната инстанция е 4,000 лева и 254.57 лева; съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в действащата от 21.12.2010 г. редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., която съгласно пар.26 от ПЗР ЗИДГПК е в сила от същия ден (21.12.2010 г.), въззивни решения по искове с цена до 5,000 лева не подлежат на касационно обжалване, а съгласно правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК касационните жалби срещу такива решения следва да бъдат върнати. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за осъждане на жалбоподателя да и заплати направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение е основателно за сумата 1,185 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Воден от изложеното съдът