Определение № 5561 от 02.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4592/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. Р. П., срещу определение №15418/21.12.2023г. по ч.гр.д.№ 9232/23г. по описа на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 23.04.2023г. по гр.д.№ 2151/23г. по описа на СРС, 31ви състав за прекратяване на исковото производство на основание чл. 126 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Твърди, че предпоставките на чл. 126 ГПК в случая липсват, доколкото е налице разлика в периода на вредите, чието обезщетяване се търси. Сред поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси е и този за наличието на субективен и обективен идентитет между делата, когато предявените искове касаят различен период на претърпяване на вредите. За него касаторът твърди, че е разрешен в противоречие с определение № 2128/13.07.2023г. по ч.гр.д.№ 2471/23г. по описа на ВКС, ІІІ ГО и едновременно с това, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото липсвала практика на ВКС, а била налице и различна съдебна практика. Частната жалба е допустима, а по искането за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано пред СРС по предявен от Е. М. срещу ВКС иск за заплащане на обезщетение от 24 000 лева за неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в осъждане на ищеца по непредявено обвинение по нохд № 1018/2019г., ВКС, претърпени в периода 01.01.2023г.- 09.01.2023г. Установил е, че са висящи три заведени по – рано дела пред СРС, по които страните, фактическото основание на исковете и размера на исковите претенции са еднакви, а единствената разлика е в периода, за който се иска обезщетяване. В тази връзка и съобразно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД въззивният съд е приел, че при „първоначално предявен иск за вреди от деликт периодът на претърпяване на вредите не е елемент от основанието на иска“ и доколкото ищецът не сочи нови обстоятелства, довели до претърпяване на различни вреди /ексцес/, новият ( по – късно заведеният) иск е недопустим. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Посоченият по – горе въпрос на касатора е обуславящ извода на въззивния съд за недопустимост на производството, а допълнителният селективен критерий на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е налице. В практиката на ВКС последователно и категорично е изяснено, че отводът за висящ процес по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата; със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения – антиципира се отвода за пресъдено нещо; субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът, и които ще бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца; обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. В известни на настоящия състав определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, а именно – определение № 3580/11.07.2024г. по ч.гр.д. № 2484 /24г., ІV ГО; определение № 4137/19.09.2024г. по ч.гр.д.№ 2897/24г., ІV ГО; определение № 4921/31.10.2024г. по ч.гр.д.№ 3777/24г., ІІІ ГО - изрично се приема, че разликата в периода на претърпените вреди, за които се претендира обезщетение, изключва обективния идентитет между делата и съответно основанието на чл. 126, ал.1 ГПК. Опасността от постановяване на различни решения в случая е преодолима по друг процесуален ред - чрез спиране на производствата по по-късно заведените дела (вж. определение № 1035/07.03.2024г. по ч.гр.д.№ 699/24 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО). Така мотивиран, настоящият състав следва да допусне въззивното определение до касационен контрол и го отмени, и върне делото на СРС за следващи съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, съдът