Определение № 236 от 24.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1509/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Л. Б., срещу решение № 378/22.06.2023г., постановено по гр. д. № 157/2023 на Окръжен съд – София, с което е потвърдено решение № 174 от 02.11.2022г. по гр.д.№ 416/21г. на РС – Сливница, и е признато за установено съществуването на вземане на „ПИБ“ АД срещу касаторката за сумата 10 785,05 лв., включваща: 7 254,06 лв. - непогасена главница, 1238,83 лв. - договорна лихва за периода от 28.11.2016г. до 27.01.2020г., 2050,32 лв. - обезщетение за забава на просрочени задължения за периода от 29.07.2014г. до 12.03.2020г., 174,28 лв. - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 67,56 лв. - обезщетение за забава на просрочените задължения за периода от 14.05.2020г. до 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 28.05.2020г. до окончателното плащане на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 316/2020г. на РС - Сливница. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че исковата молба била недопустима, тъй като ищецът е прехвърлил вземанията си на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД още преди подаването й, но нито първоинстанционният съд, нито въззивният е констатирал това. Твърди, че неправилно СОС приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран, въпреки цесията на вземанията. Счита, че е неправилен изводът на въззивния съд, че погасителната давност тече от датата на крайния падеж на кредита, тъй като в договора била уговорена автоматична предсрочна изискуемост по т. 30 от Общите условия, считано от 151-ия ден от неплащането, в случая от 29.12.2014г., и оттогава тече петгодишнен давностен срок, който е изтекъл на 29.12.2019г., и вземането било погасено по давност. Претендира допускане на касационно обжалване на решението, прекратяване на производството като недопустимо, и евентуално отхвърляне на исковите претенции. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като излага, че според нея съдът се бил произнесъл по следния въпрос в противоречие с практиката, като същият бил и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“, като се позовава на тълк. дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба - „ПИБ“ АД, е подал писмен отговор чрез процесуалния си представител – адв. Г. В., от 19.09.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата. Счита, че не са формулирани въпроси, по които да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски окръжен съд е приел, че е безспорно, че е сключен договор за потребителски кредит № 328-143/10.04.2012г. между Ц. Б. и универсалния праводател на „ПИБ“ АД - „МКБ Юнионбанк“ АД, с последващо наименование “Юнионбанк“ ЕАД, като е предоставена сумата 9 000лв., със срок за връщане - 27.01.2020г. Приел е, че длъжницата е изпаднала в просрочие на 28.07.2014г., и били просрочени 67 вноски по главница и 39 вноски по лихва. Въззивният съд е приел, че няма изрично обявяване на предсрочна изискуемост по кредита, поради което е необоснован доводът, че погасителната давност е започнала да тече през декември 2014г. и изтекла на 29.12.2019г. Приел е, че падежът на кредита е настъпил на 27.01.2020г., на основание раздел Първи, т.10.1 от договора, а искът е предявен на 28.05.2020г., поради което петгодишният давностен срок не е изтекъл, и с оглед горното е потвърдил първоинстанционното решение за признаване за установено, че ответницата дължи описаните суми. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Твърденията на касаторката, че банката не е надлежна страна в процеса и искането й в тази връзка за прекратяване на производството, обосновано с довод, че вземането е цедирано на „Фонтекс интернешънъл“ ЕАД преди исковата молба, са неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в случая от 28.05.2020г., а цесията е от 08.06.2021г., т.е. в хода на производството и с действието по чл. 226, ал.1 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. Поставеният от касаторката въпрос, а именно: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“, отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Софийски окръжен съд е приел, че крайният падеж на кредита е настъпил на 27.01.2020г., на основание раздел Първи, т.10.1 от договора, а искът е предявен на 28.05.2020г. и петгодишният давностен срок не е изтекъл, т.е. счел е, че давността тече от датата на крайния падеж на договора. Въпросът е предмет на постановеното Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по т.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС и именно с оглед преценката дали е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС, следва да бъде допуснато касационно обжалване. С оглед горното съдът намира, че е налице и допълнителният селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа на всяка вноска, или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. На касаторката следва да бъде указано да заплати държавна такса, съгласно чл. 18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК, в размер на 185,70 лв. – съобразно интереса, в едноседмичен срок със съответните последици. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да бъде докладвано за насрочване в открито съдебно заседание. Воден от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение