Определение № 259 от 15.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 229/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Г. А. и С. П. А. срещу разпореждане от 21.01.2012г. на СГС по гр.д.№2355/06г., с което е ПОСТАНОВЕНО връщане на подадената от тях касационна жалба вх.№86330 от 04.10.2011г. против постановеното по делото решение от 20.07.2011г. В частната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба Б. Г. Б. чрез настойника си Л. Г. Б. взема становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното: С разпореждане от 06.10.2011 г. въззивният съд е оставил без движение касационна жалба с вх.№86330 от 04.10.2011г. по гр.д.№2355/2006г. на СГС, като е дал подробни указания и срок за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК в което да посочи точно и ясно какъв е правният въпрос, от значение за изхода по делото, по който се е произнесъл въззивният съд, на коя от хипотезите по чл.280 ГПК се позовава и да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30лв. Указани са и последиците, които законът свързва с неизпълнение на дадените указания. С атакуваното разпореждане СГС е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, след като е констатирал, че не са отстранени нередовностите й, въпреки че указанията за отстраняването им са връчени на адв.Т.-процесуален представител на касаторите, на 18.10.2011г. при условията на чл.47 ал.2 ГПК. Разпореждането за връщане на касационната жалба е неправилно. Видно от данните по делото след постановяване на разпореждането, с което е оставена без движение касационната жалба, съдът е направил усилия за връчване на препис от разпореждането на процесуалните представители на жалбоподателите, но тази процедура не е приключила. В кориците на делото не се намира документ, удостоверяващ надлежно връчване на този съдебен акт. Няма данни и за това съдът да е разпоредил връчване на съдебните книжа по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на уведомление и на коя дата е осъществено същото, за да започне да тече срок за изпълнение на указанията. Въпреки отразеното в мотивите на атакуваното разпореждане, че указанията на съда са връчени на адв.Т. на 18.10.2011г. при условията на чл.47 ал.2 ГПК, настоящата инстанция не констатира наличието на доказателство в тази насока. Предвид това за касаторите не е започнал да тече срок за изпълнение на указанията, поради което и няма как същият да е изтекъл. С оглед изложеното частната жалба като основателна следва да бъде уважена, обжалваното определение, като неправилно следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за администриране на касационната жалба. При новата процедура по администриране на касационната жалба въззивният съд следва да съобрази и това, че в конкретния случай изложението на основанията е инкорпорирано в самата касационна жалба, където касаторите са посочили съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според тях са съществени за изхода на делото и по които се е произнесъл съдът, като са се позовали и на трите хипотези на чл.280 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I г.о.,