Определение № 314 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 20.07.2012г. по гр.д.№1119/2012г. на ОС Пловдив в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че в обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът А. Т. К. чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил дружеството да заплати на А. Т. сумата от 80 000лв. на основание чл.200 КТ, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди поради настъпилата смърт на нейния син И. С., вследствие на трудова злополука на 27.03.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на смъртта – 04.04.2007г. до окончателното плащане на сумата, и Съдът е счел, че е доказано, че е станала трудова злополука на 27.03.2007г., наследодателят на ищцата, пострадалият И. С., е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, налице е причинна връзка между увреждането на здравето на И. С., вследствие на трудовата злополука и неговата смърт. Прието е, че са претърпени неимуществени вреди от неговата майка, с която са живеели в една къща, която преживява изключително тежко смъртта на сина си, непрекъснато плаче и е получила е много заболявания, рухнала е психически, и физически. Прието е за неоснователно възражението на работодателя, че не следва да носи отговорност, тъй като работникът сам е предизвикал инцидента. Съдът е счел, че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 80 000 лева ще обезщети претърпените от майката неимуществени вреди. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят - работодател поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, за това следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, за това откога тече погасителната давност по чл.328, ал.1, т.3 КТ за наследниците на починали работници, за това допустимо ли е установяване на причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата смърт с помощта на съдебно-техническа експертиза и налице ли е основание за отпадане или намаляване на имуществена отговорност на предприятието при евентуален умисъл, респ. груба небрежност от проявена от страна на работника. Поддържа, че тези въпроси са разрешение в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противореч5иво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Позовава се на Постановление №4/1968г. на Пленум на ВС, представя решение от 28.04.2010г. по гр.д.№3972/2008г.ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че осъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им е задължение на съда, решение от 09.06.2011г.по гр.д.№761/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което също е прието, че съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и решение от 29.06.2010г.по гр.д.№599/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ е определен в чл. 57 и сл. на Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /Д.В. бр.6/2000 г./. Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване само по процесуалния въпрос за това следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед и на дадените разрешения на същия в представените от жалбоподателя решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода на спора, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателност на предявения иск с правно основание чл.200 КТ до посочения в решението размер. Предвид изложените съображения, съдът