Определение № 4294 от 29.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.1 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. Ф.,представлявана от адв.Д. Л.,срещу определение №1605 от 20.06.2023г по ч. гр. дело № 16192023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 9263 от 27.04.2023 на Софийски градски съд, 8-ми брачен състав за връщане на искова молба с вх №38778/24.04.2023г с ищец П. Н. Ф./без посочен ответник/ и за прекратяване на производството по гражданско дело№4767/2023г по описа на СГС поради недопустимост на иска, който настоящата жалбоподателка е предявила на основание чл.118, ал.2 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/ за постановяване на решение ,с което да се допусне издаване на български акт за раждане на детето А. Н. Ф. ,родено на 12.12.2018г в Кралство Дания с родители П. А. Н. Ф. и Б. Р. К. Н. Ф. ,за което е издадено удостоверение за лични данни от Енория Грьондал, Община Копенхаген ,Кралство Дания. За да прекрати делото на основание чл.130 ГПК първоинстанционният съд е изтъкнал ,че исканото нарочно съдебно производство пред Софийски градски съд след влизане в сила на Кодекса за международно частно право /КМЧП /се запазва само за съдебни решения /чл.119 КМЧП/,като правилото на чл.118 КМЧП, уреждащ в двете алинеи на нормата пряко /без необходимост от съдебно производство /и непряко /в нарочен исков процес / признаване, извън обсега на правото на ЕС намира прложение само при решения или друг акт на правораздавателен орган, докато в случая не се търси признаване на съдебно решение.Касае се до процедура по издаване на акт за раждане на дете ,като се сочи да е бил съставен такъв в Кралство Дания, съобщен съгласно чл.72,ал.2 т.1 ЗГР със заявление направо пред длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес на майката и е последвало решение №5/05.04.2023г на Кмета на Община Плевен. Акт за раждане по Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ не се констатира да е съставен.В тази връзка, без собствено да определя какъв отказ материализира изтъкваното от ищцата решение на кмета на Община Плевен,Софийски градски съд е посочил ,че отказите на административния орган във вр. с чл.70, ал.2 ЗГР подлежат на обжалване по реда на чл.145 и сл.АПК.Също така, при несъставяне на акта за гражданско състояние лицето,което черпи права от твърдения факт може да поиска от районния съд в производство по чл.542 ГПК установяване на подлежащия на удостоверяване факт,а когато това е необходимо, и съдебно разпореждане да се състави съответния документ.В заключение е изтъкнато ,че целеният от ищцата правен разултат не изисква провеждане на установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП (или екзекватура по друг ред-Регламент №44/2001 на Съвета; Регламент(ЕО) 2201/2003 на Съвета,двустранен или многостранен договор), какъвто за актове за гражданско състояние не е приложим. Въззивният съд е препратил към тези съображения,като е подчертал две обстоятелства: защитата на ищцата следва да бъде проведена в рамките на друго производство,което е съдебно административно /по реда на АПК/; производство по чл. 118,ал.2 КМЧП е приложимо само за правораздавателни актове/решения / на чуждестранен съд. Определението е обжалвано като неправилно.Защитата счита,че чл.118,ал.2 КМЧП се прилага във връзка с чл.117 КМЧП при спор относно условията за признаване на акт на чуждестранен орган, какъвто е настоящият датски акт за раждане.В приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване не е формулиран правен въпрос. Посочен е чл. 280, ал.1 т.1 ГПК без да се изтъква практика на Върховен касационен съд на която въззивното определение противоречи. Оспорват се единствено съображенията на въззивния съд,че решение №5/05.04.2023г на кмета на Община Плевен подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.Касаторката счита,че това решение не представлява администранивен акт.С него е отказано признаване на чуждестранен акт,поради което същото има декларативно съдържание и обективира преценка относно условията по чл.117 КМЧП, затова спорът относно наличието на тези условия следва да се реши по специален исков ред чрез предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира,че касационно обжалване не следва да се допуска. В изложението не е формулиран правен въпрос, като общо изискване на чл.280 ал.1 от ГПК. При така изложените от въззивния съд съображения за недопустимост на иска и липсата на конкретно поставен от касатора въпрос в тази връзка,не е възможно да се допусне касационно обжалване,съгласно приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС.Съгласно цитираното тълкувателно решение, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил решаващата воля на съда и Върховен касационене съд не го извежда по собствена преценка. Възможността за искова защита въззивният съд не е отрекъл абсолютно,а конкретно и предвид обстоятелството,че иск по чл.118, ал.2 КМЧП не е допустим за признаване на чуждестранен акт, който не е правораздавателен. Поради това е изтъкнато ,че защитата следва да бъде проведена в друго производство за съдебен контрол при отказ,чрез обжалване по реда на АПК. Доводите на касаторката ,развити в изложението са единствено в оспорване на указателните мотиви на съда ,че актът от 05.04.2023г на кмета на Община Плевен подлежи контрол по реда на АПК.В изложението се застъпва обратното виждане с позоваване на специалното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,цитирано бланкетно. Не се обосновава в хипотезата на посочения от касатора селективен критерии да е допуснато противоречие със закона и неговото нормативно или казуално тълкуване, след като не се посочва, нито е налице формирана практика на Върховния касационнен съд, на която въззивното определение противоречи. По въпроса допустимо ли е обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ за актове ,които опредметяват отказ да се разгледа заявление по чл.70, ал.2 от Закона за гражданската регистрация(ЗГР) в това число откази мотивирани от съображения за противоречие с установения в страната обществен ред, съдебна практика са формирали административните съдилища,на които тези спорове са подсъдни съгласно АПК. Прегледът на формираната от Върховния административен съд практика при сходни случаи сочи обжалването на отказите по реда АПК за допустимо, след като при условията на 173, ал.1 от АПК въпросът за признаване действието на издаден в чужбина акт за раждане на лице-български гражданин е предоставен на преценката на административния орган ( Решение № 8761 /11.10.2022 г. по адм. дело № 2669 /2022 г., Трето отд. на ВАС), както и поради това ,че нормата на чл. 72, ал. 3, т. 1 от Закона за гражданската регистрация възлага на органа едно задължение (Решение №7489/2023 г.по адм. дело № 8702 / 2022 г. Трето отд ВАС, Решение №11833/2023 по адм. дело № 2939/2023 г. Трето отд., ВАС, Решение № 6724 /2021 г. по адм.д. № 13418/2020., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 8761/2022 г. по адм.д. № 2669/2022 г.,ІІІ отд. на ВАС) С приемането на Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017г. на ВАС по т.д.№ 1/2016г.е уеднаквена административно съдебната практика по въпроса подлежат ли на оспорване по реда на чл.128,ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/актовете за гражданско състояние,вече съставени по реда на Закона за гражданската регистрация и отговорът е отрицателен.Не подлежи на оспорване и отказа на длъжностното лице по гражданско състояние да поправи твърдяна грешка в акт за гражданско състояние.Но след като изводите на въззивния съд за обжалваемост на решението от 05.04.2023г на кмета на съответната община са допълващи,а не решаващи по допустимостта на предявния иск, неотносимо е да се разисква правилността им,още повече във фазата по селекция на касационните жалби. Предпоставките по чл. 117 КМЧП се проверяват служебно от съда в исков процес, условие за което е този процес да е допустим. По въпроса за положителните и отрицателни процесуални предпоставки на иска по чл.118, ал.2 КМЧП и приложното поле на нормата е формирана трайна и последователна практика на Върховен касационен съд,на която въззивното определение не противоречи в решаващото съображение,че производството предвидено в хипотезата на чл. 118, ал.2 КМЧП е приложимо само за правораздавателни актове /решения/на чуждестранен съд и за тяхното признаване,като соченият акт за раждане на дете ,издаден в Кралство Дания няма това качество,поради което искане за неговото признаване като решение на чуждестранен съд или орган, по реда на сочения законов текст,е процесуално недопустимо.Писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение се свързва с правния интерес като предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС ,но правен интерес е налице ,съответно искът е допустим само когато се касае за съдебно решение/чл.119, ал.3, във вр ал.2 КМЧП/,включително решение на безспорна юрисцикция или приравнен акт /чл.122 КМЧП/,без него производството няма предмет / реш. № 23/13.02.2006 г. по гр. д. № 638/2005 г., II г. о. на ВКС, реш. № 342/13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г., III г.о, опр.№ 416/23.07.2009 г. по ч. гр. д. № 149/2009 г. на III г. отд., реш. № 248/2012г по гр.д. №241 по описа за 2012 година ІІ г.о на ВКС, опр. № 79/25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7343/2014 г. на I г. о., опр. № 475/10.07.2012 г. по ч. гр. д. № 328/2012 г. на III г. о и др/.За съдебното решение на чуждестранен съд са приложими всички установени в практиката на ВКС тълкувания, отнасящи се до предмета и предпоставките на исковото производство по чл. 118, ал.2 КМЧП, а в това число и указанията, свързани с материалните предпоставки на чл. 117 т.1-5 КМЧП и тяхната проверка от съда по служебен почин, включително инцидентно,при решаване на друг спор за субективни права. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение