Определение № 132 от 02.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ю. М. срещу въззивно решение № 260020 /08.10.2020 г. по в. гр. д. № 185 /2020 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 215 /15.06.2020 г. по гр. д. № 677 /2019 г. на Търговищкия районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя Н. Ю. М. срещу А. М. И. и А. Т. М. с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху УПИ II-..... с площ 490 кв.м. в [населено място], заедно с построената в него къща и е отхвърлено искане по чл.537,ал.2 ГПК. Ответниците по касационната жалба А. М. И. и А. Т. М. в писмен отговор твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел следното: Искът е основан на твърдения, че ищцата е придобила собствеността поради изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, считано от 2002 г. В конкретния случай част от свидетелските показания са индиция за упражнено владение, но ищцата е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС – начален момент е и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години, в който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано именно с намерение за своене. В конкретния случай в доказателствата липсва конкретика не само относно началния момент на установяване на фактическа власт върху чуждия имот, но и относно субекта на тази фактическа власт, както и времетраенето на осъществяването и, за да се прецени и изтичането на срока на придобивната давност. Не е установено по несъмнен начин и субективното намерение на всяко едно от лицата, упражнявали фактическа власт – дали ответникът е отстъпил владението или само се е съгласил ищцата да ползва имота, докато плати цената, която негова теза не е опровергана. Не са събрани доказателства за уговорки между ищцата и първия ответник, единствената свидетелка, присъствала на тях, не възпроизвежда лични впечатления относно релевантни за спора факти. Въззивният съд е приел окончателния извод, че ищцата не е провела пълно и главно доказване на правнорелевантните обстоятелства, поради което не са налице предпоставките на чл.79,ал.1 ЗС и предявените искове по чл.108 ЗС и исканията по чл.537,ал.2 ГПК са неоснователни. Жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, защото не може да открие практика на ВКС именно по поставените въпроси: · Ако владелецът упражнява давностното владение посредством свой близък роднина – низходящ, възходящ, сестра или брат (съобразно възможността по чл.68 от ЗС) следва ли изрично да се установява на какво основание е предадена фактическата власт на това трето лице? · Ако давностното владение се упражнява непрекъснато и необезпокоявано чрез близък роднина (съобразно възможността по чл.68 от ЗС), налага ли се това трето лице да извършва някакви изрични демонстративни действия, за да манифестира в чия полза държи властта? · Когато въз основа на постигната договорка за продажба и платен задатък е предадена фактическата власт на продаваната вещ, необходимо ли е новият владелец да доказва субективното си отношение спрямо вещта за установяването състава на придобивната давност, в случаите когато владението му е продължило необезпокоявано през период по-дълъг от 10 години? Първият въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд, защото въззивният съд не е приел ищцата да е била владелец, нито да е предала фактическата власт на посочените роднини, нито да е упражнявала давностно владение посредством посочените във въпроса роднини, поради което и не е обсъждал на какво основание е предадена фактическата власт. Вторият въпросът не е обуславящ поради изложеното по първия въпрос – въззивният съд не е приел за установено по делото ищцата да е упражнявала давностно владение върху процесния имот. Третият въпрос също не е обуславящ, тъй като по делото не е установено първият ответник да е предал на ищцата владението на процесния имот въз основа на уговорка между тях, нито ищцата да е завладяла имота (не е доказано качеството и на владелец). В обобщение следва да се приеме, че въпросите са основани на твърдения, които не са установени по делото. С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски, а искането на В. Д., процесуален представител на А. М. И. и А. Т. М., жалбоподателката да бъде осъдена да и заплати адвокатско възнаграждение за касационното производство на основание чл.38,ал.1,т.2 вр. ал.2 ЗА вр. с чл.78 ГПК е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство и следва да бъде уважено за сумата 500 лева - минималния размер, определен с чл.9,ал.3 от Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното съдът