Определение № 50653 от 30.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 207/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Производствена кооперация „Дивдядово“ [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв. Р. С., против решение №114/12.11.2021г. по в.гр.д.№351/21г. на Шуменски окръжен съд, с което след отмяна на решение №260300/01.07.21г. по гр.д.№2072/20г. на Районен съд Шумен, са отменени по предявените от В. Б. К. срещу ПК“Дивдядово“ искове с правно основание чл.58 ЗК решения на общото събрание на пълномощниците на кооператорите, проведено на 19.09.2020г.: за приемане на ГФО за 2019г.; за приемане на годишния отчет на Контролния съвет за 2019г.; за освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията и на членовете на Контролния съвет и за избор на И. Н. Х. за председател на кооперацията. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на окръжния съд, поради противоречието му с материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита,че съдът неправилно е възприел установените с доказателствата по делото факти, като е направил погрешния извод,че събранието е било свикано като такова на пълномощниците /делегатите/, а не на член-кооператорите. Поддържа,че за общото събрание са били поканени всички членове на кооперацията, като включително и ищецът е взел участие в него. Обосновавайки по този начин тезата си за редовно проведено общо събрание, кооперацията – касатор поддържа становище за липса на предпоставки за отмяна на взетите от него решения, като прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт, с който същите са отменени и за отхвърляне на предявените срещу нея искове. Претендира разноски за всички инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в обосноваване общата предпоставка за допустимост на разглеждането ѝ по същество касаторът формулира въпросите 1. Когато в устава на кооперацията се предвижда само два алтернативни начина на свикване на общо събрание – чрез избор на делегати и упълномощаване на пълномощници и невъзможност за избор на делегати и избор на пълномощници, поради независещи от кооперацията причини, допустимо ли е свикване на общото събрание на всички член- кооператори? и 2. Когато при свикване на общо събрание на кооперацията поканите за това са разгласени до всички член-кооператори може ли да се счита, че общото събрание е свикано като общо събрание на пълномощниците или като общо събрание на член-кооператорите? Твърди, че първият от въпросите въззивният съд е разрешил в противоречие с практика на Върховен касационен съд, обективирана в решение №191/13.12.2016г. по т.д.№3015/15г. на първо т.о. на ВКС /допълнително основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото / допълнително основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Ответникът по касационната жалба В. Б. К., чрез процесуалния си представител адв.Г. Г., в писмен отговор е оспорил същата, поддържайки в него становище за липса на обосновани от касатора предпоставки за извършване на селекцията. По същество излага доводи за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания, доводи и искания. Моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен, като в тежест на кооперацията бъдат присъдени направените в касационното производство разноски. Прави възражение за прекомерност на платения от насрещната страна адвокатски хонорар. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: При постановяване на решението си въззивният съд е приел за безспорно по делото, че ищецът е бил член на ответната кооперация към 19.09.2020г. и че на посочената дата е било проведено общо събрание, на което са били взети оспорените като незаконосъобразни решения.По единия от спорните въпроси, въведен в предмета на делото с исковата молба – нищожна ли е клаузата на чл.35 ал.2 от устава на кооперацията, въвеждаща допълнителни /освен посочените в закона/ изисквания, на които следва да отговаря кандидатът за неин председател, съдът е отговорил отрицателно, споделяйки направения в същия смисъл и от първоинстанционния съд извод. Обосновал се е с липсата на изрична забрана в закона за това, като се е позовал и на практика на ВКС в същия смисъл. Намерил е,че недопускането на ищеца с решението на управителния съвет, в качеството му на кандидат за този пост, до избор от общото събрание не е в нарушение със закона, доколкото същият не е бил представил необходимите документи, удостоверяващи обстоятелствата, свързани със забраните по чл.20 ал.2 ЗК. За основателно е намерено от съда възражението на ищеца, че събранието е свикано като такова на пълномощниците, а не на член-кооператорите и при провеждането му са присъствали лица, за които няма данни да са били избрани за такива, съгласно чл.15 ал.3 от устава. В мотивите си съставът е посочил, че ответникът и не е навел твърдения в отговора си на исковата молба,че събранието е свикано като общо събрание на член-кооператорите, а е поддържано,че избраните 82-ма делегати /пълномощници/ осигуряват по-широка представителност. Че събранието е свикано и проведено като общо събрание по чл.24 от устава /събрание на пълномощниците/ съдът е намерил за установено и от заглавието и съдържанието на самия протокол от събранието, както и от приложения към него списък на присъстващи делегати /28 от общо 82-ма, докато общият брой на членовете на кооперацията е 871/. Фактът,че на събранието ищецът е отразен като присъстващ в качеството му на член – кооператор, е възприет от съда като ирелевантен за формирането на извод относно вида на проведеното общо събрание с оглед персоналния му състав. Посочил е,че ответникът, не е представил /с оглед установяването на изгодния за него факт за законосъобразност на решенията с оглед наведените от ищеца пороци при вземането им/ съответните протоколи за избор на делегати, чието съставяне е изискуемо, съгласно чл.24 ал.3 от устава вр. чл.15 ал.1 и ал.3 ЗК. По отношение ангажираните от ответника в тази връзка гласни доказателства съдът е изложил мотиви,че със свидетелски показания не могат да бъдат установявани факти за проведени общи събрания за избор на делегати на членовете по населени места, но дори и да биха били допустими, с оглед общо направеното от ответника твърдение,че протоколите са били загубени и унищожени, съставът е приел,че от показанията на разпитаните за установяване на такива обстоятелства свидетели това не може да бъде прието за доказано по категоричен начин, тъй като показанията им не са конкретни и непосредствени, нито възпроизвеждат съдържанието на самите протоколи, за да би могъл да бъде направен извод,че именно присъствалите на събранието лица са били избрани за пълномощници на членовете на кооперацията. Въз основа на тези аргументи съдът е направил извода си за неосъществено от ответната кооперация пълно и главно доказване, че оспорените от ищеца решения са взети от законосъобразно свикано и проведено общо събрание. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер и по правилността на постановения съдебен акт. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Не отговаря на тези изисквания за обоснованост на общия критерий за допустимост първият от формулираните от касатора въпроси, тъй като не кореспондира с решаващите изводи на въззивния състав. В решението си същият не е приел за недопустимо свикването на общото събрание като такова на член –кооператорите, а при съобразяване защитната теза на ответника и след анализ на събраните доказателства е посочил,че в случая е било избрано то да бъде проведено чрез делегати /пълномощници/, съгласно предвидената в устава и закона възможност, но доказване, че явилите се и участвали в събранието лица са били избрани за пълномощници на съответните член-кооператори по места не е извършено. Липсва и предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване във връзка с поставения въпрос /дори да би могъл той да бъде преформулиран в съответствие с този решаващ извод на въззивния състав/, тъй като соченото като противоречаща на изводите на Шуменски окръжен съд съдебна практика решение на ВКС от една страна не съдържа разрешение на правен въпрос,обратно на дадените такива в обжалваното въззивно решение, а от друга – липсва и припокриване на разглежданите в двата случая конкретни обстоятелства. Според мотивите на решението на ВКС по т.д.3015/15г. на първо т.о., при оспорване законосъобразността на взетите органа на кооперацията решения ищците са поддържали твърдения за проведено общо събрание на всички член-кооператори при изискване на закона и устава то във всички случаи да се провежда като събрание на техните пълномощници, както и за допуснати нарушения на устава и закона при свикването му, доколкото това не е направено с нарочни покани до всеки от членовете или техните пълномощници.Поддържаната от ответника защитна теза е включвала доводи,че събранието на пълномощници е предвидено като възможност, а не е единствено допустим орган на кооперацията, както и че към датата на общото събрание не е бил извършен избор на пълномощници, поради което единствено възможният начин на свикване и провеждане на събранието е бил като събрание на член-кооператорите. С решението на касационната инстанция е възприето разрешение за възможност общото събрание да бъде провеждано както като събрание на членовете-кооператори, така и като такова на пълномощниците, като двата способа на функциониране на органа на кооперацията не се изключват взаимно, а във втората хипотеза пълномощниците следва да са избрани за провеждането на конкретното общо събрание, съгласно изрично обективираната воля на законодателя в този смисъл с разпоредбата на чл.15 ал.3 ЗК. Решението на въззивния съд в случая е отменено като незаконосъобразно и искът по чл.58 ЗК – отхвърлен, по съображения за липса на изискване в устава свикването на общото събрание да бъде извършено при кумулативно прилагане на двата предвидени в устава начина. В разглеждания по настоящото дело случай не е било оспорено от ответника твърдението на ищеца,че събранието е свикано и проведено като такова на пълномощниците на член-кооператорите, като в този смисъл са и представените по делото доказателства – присъствалите на събранието лица, съгласно списъка са били отчитани в качеството им на пълномощници /делегати/. С оглед така очертания от страните предмет съдът е бил задължен да преценява законосъобразността на взетите на това събрание решения от гледна точка на този начин на функциониране на върховния орган на кооперацията. Липсата на направени от въззивния съд /в решението по настоящото дело/ и от касационната инстанция /в решението по т.д.№3015/15г. на първо т.о./ разрешения на един и същи правен въпрос или на различен изход от двата спора при сходни фактически обстоятелства е основание за неприложимост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият въпрос също не би могъл да обоснове приложимост на общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Въпрос, свързан с начина на свикване на общото събрание на пълномощниците на член-кооператорите не е бил повдиган от страните пред първоинстанционния съд, следователно такъв не е част от предмета на спора и поради това не са събирани доказателства в тази насока, нито съдът е формирал свои изводи относно законосъобразността на свикването на събранието и начина, по който то е извършено. Наред с това настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необоснован и сочения във връзка с този въпрос допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос би бил „от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени”. В случая касаторът не сочи конкретна правна норма, която се нуждае от тълкуване по посочените причини и цели. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Шуменски окръжен съд. С оглед изхода на спора в настоящата фаза на производството пред Върховен касационен съд, в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за подаването на отговора срещу нея разноски,представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение