Определение № 1460 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 158/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 210 от 30.03.2023г. по в.т.д. № 811/2022г. на Апелативен съд – София, като е отменено частично решение № 260044 от 14.01.2022г. по т.д. № 3161/2017г. на Софийски градски съд, са уважени предявените от „Зогра-Ф“ ООД срещу И. Х. Н. искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху празно неурегулирано място, съставляващо поземлен имот № 1372 от кв. 20 по плана на [населено място], местност „Кръстова вада“, с площ от 4 149 кв.м., при граници: ПИ № 2126, ПИ № 1373, улица, имот пл. № 1339, имот пл. № 305, както и върху празно неурегулирано място, съставляващо поземлен имот № 1373 от кв. 20 по плана на [населено място], местност „Кръстова вада“, с площ от 4 076 кв.м., при граници: ПИ № 1372, улица, ПИ № 289, ПИ № 290, ПИ № 1142, ПИ № 1527, ПИ № 1528.

Със същото решение, след частична отмяна на решението на Софийски градски съд, са уважени предявените от дружеството срещу „Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност искове по чл. 108 от ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху празно неурегулирано място, съставляващо поземлен имот № 1482 по плана на [населено място], местност „Кръстова вада", с площ от 2 693 кв.м., при граници: ПИ № 1519, ПИ № 1422, улица, ПИ № 1385, ПИ № 1466, както и върху празно неурегулирано място, съставляващо поземлен имот №1422 по плана на [населено място], местност „Кръстова вада", с площ от 2 923 кв.м., при граници: ПИ № 1385, ПИ № 95, ПИ № 94, ПИ № 93, ПИ № 1948, ПИ № 1947, улица, ПИ № 614, ПИ № 1482.

Срещу решението в частта на уважените искове за собственост с предмет поземлени имоти № 1372 и № 1373 е подадена касационна жалба с вх. № 12765/01.06.2023г. от И. Х. Н.. Според касатора въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на съда, че касаторът е надлежен ответник по предявените искове, независимо от обстоятелството, че отрича да е притежавал правото на собственост или владението върху имотите. Собственик и владелец на имотите е „Сердика Електроникс“ ЕООД в ликвидация. Към датата на постановяване на въззивното решение (30.03.2023г.) то е било вписано като съществуващо дружество, чиято процедура по ликвидация не е приключила. В имотният регистър при Агенция по вписванията никога не е било извършвано вписване на касатора като собственик на процесните имоти. Касаторът не разполага с пасивна легитимация по предявения иск. Решението срещу него не би произвело правно действие. Приложима е защитата по чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, като бъдат зачетени вещноправните последици, валидно настъпили в патримониума на последващия приобретател. „Екстрем“ ООД е трето за длъжника и кредитора лице, което няма качество на свързано лице, а е купувач по проведена публична продан, по която изпълнителното основание е отпаднало единствено за мнимия кредитор. „Екстрем“ ООД е осигурило и заплатило по сметка на ЧСИ М. К. продажната цена за придобиване по реда на публичното изпълнение на недвижимите имоти.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касация и отменено, с отхвърляне на предявените искове по чл. 108 от ЗС.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото правни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните въпроси са:

1. Допустимо ли е постановяване на решение по иск по чл. 108 от ЗС срещу лице, невладеещо ревандикираното имущество?

2. Допустимо ли е постановяване на решение по иск по чл. 108 от ЗС без произнасяне на съда по същество въпроса за пасивната легитимация на ответника, който отрича владението върху ревандикираното имущество?

3. Допустимо ли е съдът да постанови своето решение единствено въз основа на изграждане на хипотези, базирани на косвени доказателства, които съдът не приема за несъмнено установени, достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт, без да установи верига от косвени доказателства, която води до пълното доказване на главния факт и без да извърши преценка на доказателствата, така както го задължава чл.12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК?

4. Следва ли да се тълкува разширително даденото разрешение в отговора на въпрос първи в Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС относно последиците от отпадане на изпълнителното основание след влизане в сила на постановлението за възлагане на реализирания в процедурата по публична продан недвижим имот по отношение на купувачи, които не са кредитори на длъжника по индивидуалното принудително изпълнение?

Страната се позовава на Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, решение № 156 от 05.07.2016г. по гр.д. № 5972/2015г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 60157 от 16.03.2022г. по т.д. № 2062/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 141 от 04.01.2021г. по гр.д. № 478/2020г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 64 от 08.08.2022г. по гр.д. № 1679/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 105 от 06.01.2017г. по гр.д. № 1091/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 60113 от 13.01.2022г. по гр.д. № 104/2021г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 111 от 19.03.2018г. по гр.д. № 99/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

От насрещната страна по жалбата „Зогра-Ф“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от И. Х. Н. основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

С подадена касационна жалба с вх. № 11636/19.05.2023г. „Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност обжалва като неправилно решението на Апелативен съд – София в частта на уважените искове за собственост относно поземлени имоти № 1482 и № 1422. Подаването на жалбата с изложението е потвърдено от синдика на дружеството В. С. М., съгласно изрично дадени указания с разпореждане № 58 от 28.03.2025г. по делото.

По идентични с тези на И. Х. Н. съображения се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено като неправилно. Отделно от това се прави оплакване, че по делото никога не е бил призоваван синдикът В. С. М., който не знае и за съществуването на делото. Всички призовки и съобщения по делото са били изпращани на адреса на управление на дружеството в [населено място], а синдикът като негов представляващ не е бил конституиран за участие в производството. Налице е конституиране на ненадлежен ответник.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените от „Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност въпроси са:

1. Допустимо ли е постановяване на решение по ревандикационен иск срещу ответник – обявено в несъстоятелност дружество по отношение на недвижим имот, част от масата на несъстоятелността, без участието на синдика на дружеството в процеса?

Страната сочи ТР 2/2018г. на ОСТК на ВКС, решение № 143 от 09.08.2016г. по гр.д. № 195/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 185 от 09.03.2010г. по т.д. № 672/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

2. Допустимо ли е съдът да постанови своето решение единствено въз основа на изграждане на хипотези, базирани на косвени доказателства, които предвид липсата на безспорни доказателства не следва да се приемат като несъмнено установени, достоверни и/или в такава връзка с останалите обстоятелства, че да водят до установяване по безспорен начин на главния факт, без да се установи веригата от косвени доказателства, която води до пълното доказване на главния факт и без да се извърши от съда преценка на доказателствата по начина, по който съдът е задължен на основание чл.12 и чл. 236, ал. 2 от ГПК?

3. Следва ли да се тълкува разширително даденото разрешение в отговора на въпрос първи в Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС относно последиците от отпадане на изпълнителното основание след влизане в сила на постановлението за възлагане на реализирания в процедурата по публична продан недвижим имот по отношение на купувачи, които не са кредитори на длъжника по индивидуалното принудително изпълнение?

Вторият и третият от въпросите са идентични с третия и четвъртия от въпросите на касатора И. Х. Н., при което от касатора „Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност е посочена сходна съдебна практика.

„Зогра-Ф“ ООД е подало отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, съгласно който касационната жалба е неоснователна. Съображенията са сходни с тези, изложени в отговора срещу жалбата на И. Х. Н..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

В исковата си молба вх. № 156134 от 21.11.2017г. „Зогра-Ф“ ООД е изложило, че е собственик по договори за продажба от 1994г. на празни неурегулирани места, съставляващи поземлени имоти № 1372, № 1373, № 1482 и № 1422 в местността „Кръстова вада“, [населено място]. На 01.06.2007г. съдружникът и управител на дружеството И. И. З. е починал. След смъртта му с решение № 4 от 03.07.2007г. по фирменото дело на дружеството (ф.д. № 22097/1994г. на Софийски градски съд) са били вписани несъществуващи обстоятелства – заличаване на И. И. З. като управител и вписване като управител на И. Х. Х., както и промяна на адреса на управление на дружеството в[жк][жилищен адрес]01, [населено място].

На 19.07.2007г. „новоизбраният управител“ е сключил четири предварителни договора за продажба на собствените на дружеството имоти с един и същ купувач – „Алъш Вериш“ ЕООД. Продажбената цена е била няколко пъти по-ниска от пазарната и с предвидена несъразмерна неустойка от 50% от нея при неизпълнение на задълженията на „Зогра-Ф“ ООД по договорите. За обезпечението на вземанията за неустойка на 19.07.2007г. били подписани 4 записа на заповед, съответно за суми от 456 390 лева, 448 360 лева, 150 000 лева и 134 650 лева.

Въз основа на записите на заповед „Алъш Вериш“ ЕООД се снабдило с изпълнителни листове по гр.д. № 17868/2007г., гр.д. № 17869/2007г., гр.д. № 22735/2007г. и гр.д. № 22736/2007г. по описа на състави на Софийски районен съд. Били образувани изпълнителни производства пред ЧСИ М. К.. По извършените публични продани имотите били възложени на едно и също дружество – „Екстрем“ ООД, съответно с постановление от 03.01.2008г. по изпълнително дело № 20077880400345 за поземлен имот № 1372, с постановление от 04.12.2007г. по изпълнително дело № 20077880400324 за поземлен имот № 1373, с постановление от 21.02.2008г. по изпълнително дело № 20077880400427 за поземлен имот № 1482 и с постановление от 14.02.2008г. по изпълнително дело № 20077880400411 за поземлен имот № 1422.

От своя страна купувачът „Екстрем“ ООД продал поземлени имоти № 1372 и № 1373 на „Сердика“ ЕООД (в последствие с променено наименование „Сердика Електроникс“ ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала И. Х. Н.), а поземлени имоти № 1482 и № 1422 – на „Симеоново Сити“ ЕООД. Продажбите са били оформени с нотариални актове от 30.06.2009г. и от 31.07.2009г. на нотариус Р. Р.. Дружествата купувачи са били регистрирани на един и същ адрес, а по сделките не е била платена уговорената цена съответно от 1 200 000 евро без ДДС и 850 000 евро без ДДС.

Продавачът „Екстрем“ ООД е бил обявен в несъстоятелност с решение по т.д.н. № 1187/2012г. по описа на Софийски градски съд и заличен към датата на исковата молба на „Зогра-Ф“ ООД (решение от 27.11.2013г. по т.д.н. № 1187/2012г.). Към този момент заличен търговец е било и дружеството „Сердика Електроникс“ ЕООД. Проведена е била ликвидация и И. Х. Н. е разпределил придобитите имоти на себе си като активи, като имоти останали след ликвидацията (ликвидационен дял), видно от отчета на ликвидатора. „Симеоново Сити“ ЕООД също е било в производство по ликвидация.

Същевременно с влязло в сила решение от 11.12.2009г. на Софийски градски съд по ф.д. № 291/2008г. по иск с правно основание чл. 29 от ЗТР на съдружниците в „Зогра-Ф“ ООД е било прието за установено, че вписаните по партидата на дружеството обстоятелства относно новия управител и променения адрес на управление са несъществуващи към датата на постановяване на решението за вписването им (03.07.2007г.).

При тези изложени обстоятелства ищецът е поискал установяването по отношение на „Алъш Вериш“ ЕООД, че не дължи сумите по издадените записи на заповед. Тъй като целият процес по издаване на изпълнителни листове и провеждане на изпълнителните производства, при които е липсвал действителен кредитор и длъжник, са симулативни, както са симулативни и последващите сделки (налице е цялостна схема, включваща поредица от правни действия и сделки от подставени лица с цел отнемане на имотите на дружеството), е било поискано установяване на право на собственост върху имотите и предаване на тяхното владение от ответниците И. Х. Н. и „Симеоново Сити“ ЕООД.

С отговор на исковата молба И. Х. Н. е възразил, че публична продан не може да бъде атакувана. Същевременно не са представени доказателства, че е придобил собствеността на имотите по някои от способите, предвидени в чл. 77 от ЗС. Никъде в закон не е предвидено, че право на собственост се придобива въз основа на разпределение на активи, извършено от ликвидатора при приключване на ликвидацията, обстоятелство, което се сочи като титул на собственост в исковата молба. Дори да се приеме обратното, ответникът е възразил, че е придобил имотите по давност на основание чл. 82 от ЗС. Според изложеното в отговора, придобиването е от законен собственик и И. Х. Н. е добросъвестен владелец.

Ответникът „Симеоново Сити“ ЕООД (тогава в ликвидация) е възразил, че публичната продан не може да бъде отменена. Придобити са два от имотите от собственик, чиито права не са отпаднали, което означава, че са законно придобити. За претърпените вреди съдружниците следва да упражнят правата си срещу управителя, който е нанесъл вреди на дружеството (И. Х. Х.). И от това дружество е направено възражение, че е собственик на имотите по давност съгласно чл. 79 от ЗС.

В първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства. Изслушана е била съдебна оценителна експертиза за справедливата пазарна стойност на четирите процесни имота към месец юли 2007г., когато са били сключени предварителните договори за продажбата им, както и съдебна счетоводна експертиза относно това дали е платена цената по договорите за продажба от 30.06.2009г. и от 31.07.2009г. с купувачи „Сердика Електроникс“ ЕООД и „Симеоново Сити“ ЕООД. Съгласно заключенията по предварителните договори е била уговорена цена под пазарната цена на имотите, а плащания по договорите за продажба от 30.06.2009г. и от 31.07.2009г. не са били извършвани. Според допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, отново изслушано в първоинстанционното производство, по изпълнителните дела на ЧСИ М. К. са били преведени суми по сметка на „Алъш Вериш“ ЕООД (на 17.12.2007г., 21.12.2007г., 11.01.2008г. и 06.02.2008г.), общо 1 218 479. 26 лева. Сумите са били изтеглени касово от управителя на „Алъш Вериш“ ЕООД.

В хода на делото ищецът е уточнил, че по иск на Националната агенция за приходите е било образувано производство по чл. 29 ЗТР и срещу „Сердика Електроникс“ ЕООД за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговското дружество поради ликвидация (т.д. № 5143/2015г. на Софийски градски съд).

По отношение на „Симеоново Сити“ ЕООД е било открито производство по несъстоятелност и дружеството е било обявено в несъстоятелност съгласно постановено по реда на чл. 632, ал. 1 от ГПК решение № 167 от 23.10.2019г. по т.д. № 24/2019г. на Окръжен съд –Враца. По същото дело за постоянен синдик на дружеството е назначен В. С. М. (встъпил в правомощия от 06.07.2021г.).

С решение № 260044 от 14.01.2022г. по т.д. № 3161/2017г. на Софийски градски съд е било признато за установено, че „Зогра-Ф“ ООД не дължи сумите по издадените на 19.07.2007г. четири записа на заповед (в полза на „Алъш Вериш“ ЕООД не е съществувало изпълняемо право по образуваните пред ЧСИ М. К. изпълнителни дела). Прието е било, че сключените предварителни договори са противоречали на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) поради това, че уговорената продажбена цена е била почти два пъти по-ниска от действителната пазарна цена към момента на сключване на договорите. Налице е било и споразумение, което е във вреда на представлявания (чл. 40 от ЗЗД). Тъй като от нищожните предварителни договори не са произтичали задължения за страните, то издадените записи на заповед не са обезпечавали валиден дълг. Издадените изпълнителни листове срещу „Зогра-Ф“ ООД на несъдебно основание (записи на заповед), според първоинстанционния съд, не са обективирали изпълняемо право.

Исковете по чл. 108 от ЗС на „Зогра-Ф“ ООД са били отхвърлени изцяло. При потвърждаване на фактите, изложени в исковата молба на дружеството, първоинстанционният съд е отдал значимост на факта, че въпреки качеството на „Алъш Вериш“ ЕООД „привиден кредитор“, четирите имота, предмет на делото, са били закупени от участник в публичната продан, различен от това дружество – взискател. „Екстрем“ ООД (заличен търговец) е заплатило цена за имотите и тя е била преведена от ЧСИ по сметка на „Алъш Вериш“ ООД. Т.е придобиването е за трето за правоотношенията взискател – длъжник лице. По отношение на купувача „Екстрем“ ООД продажбата на имотите на публична продан е имала вещнотранслативен ефект. Според първоинстанционния съд поради това не е можело да се претендира връщане на имотите и от частните правоприемници на дружеството. Липсата на плащания от купувачите „Сердика Електроникс“ ЕООД и „Симеоново Сити“ ЕООД към „Екстрем“ ООД не е можело да опровергае доказателствената сила на нотариалния акт. Не са били ангажирани доказателства, че мнимият взискател „Алъш Вериш“ ЕООД е подставено лице на тези крайни купувачи.

Недоволно от първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е останало дружеството „Зогра-Ф“ ООД, което го е обжалвало с въззивна жалба вх. № 273864 от 10.03.2022г. Във въззивната жалба е било изложено, че сумите, реално платени на публичната продан, са осигурени на подставеното лице „Екстрем” ЕООД от „С. сити“ ЕООД и „Сердика Електроникс“ ЕООД, като в отношенията между тях, правата, придобити от публичната продан, са придобити от дружествата - ответници, а не от официалния купувач на публичните продани. Това е наложило извършването на т.нар. „отчетни сделки“ на дадения мандат - продажбата на четирите имота в полза на тези дружества, без да се заплаща тяхната цена. От друга страна, ответникът „Алъш Вериш“ ЕООД е подставеното лице на същите две дружества в отношенията им със „Зогра-Ф“ ООД. Това е видно от бързото „източване” на сумите от продажбата на имотите на публична продан и „изпразненото” от имущество „Алъш Вериш“ ЕООД, както и от финансовата история на средствата на това дружество. Дружеството „Алъш Вериш“ ЕООД е използвано само с тази цел - да прикрие действително договарящите със „Зогра¬Ф“ ЕООД. Подставеното лице за купувач на публична продан е било необходимо, в случай на установяване на липса на дълг (съответно изпълняемо право) и привидност на кредитора, същият да не бъде едновременно и официален купувач на публичната продан.

Препис от въззивната жалба е бил изпратен на И. Х. Н. (на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.“А“, Ап. 3, който е бил и адресът на управление на „Сердика Електроникс“ ЕООД) и на „Симеоново Сити“ ЕООД (на адреса, посочен в търговския регистър като такъв за кореспонденция с НАП - [населено място], [улица][жилищен адрес] вх.“Б“, ет. 3, ап. 37). Отговор е постъпил само от И. Х. Н.. С него въззивната жалба е била оспорена изцяло.

Открито съдебно заседание по делото е било насрочено на 07.12.2022г. и до „Симеоново Сити“ ЕООД е било изпратено съобщение на адреса на управление, вписан в търговския регистър – [населено място],[жк], [улица], ет. 1. За съобщението е прието, че е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. И. Х. Н. отново е бил призован на адреса в [населено място], [улица].

Това е било и по отношение на насроченото съдебно заседание на 15.02.2023г., когато делото е било обявено за решаване. „Симеоново Сити“ ЕООД не е било представлявано във въззивното производство. Представляван е бил ответникът И. Х. Н.. В това производство не са били събирани доказателства.

Междувременно е приключило производството по предявения от Национална агенция за приходите срещу „Сердика Електроникс“ ЕООД иск за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – заличаване на търговското дружество поради ликвидация. Решението по т.д. № 5143/2015г. на Софийски градски съд, с който искът е бил уважен, е влязло в сила след постановяването на определение от 16.11.2022г. по т.д. № 787/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. Възприето е било, че вписаното на основание чл. 273, ал. 1 от ТЗ заличаване на дружеството в ликвидация може да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелството, ако в действителност задълженията не са уредени и/или остатъкът от имуществото не е разпределен. Решението на Софийски градски съд е постъпило в Агенция по вписванията за оповестяване на 28.03.2023г. и е било оповестено на същата дата (вх. № 20230328125045).

С решение № 210 от 30.03.2023г. по в.т.д. № 811/2022г. на Апелативен съд – София първоинстанционното решение в обжалваната част е било отменено и предявените от „Зогра-Ф“ ООД искове по чл. 108 от ЗС – уважени.

За основателно е било прието твърдението на ищцовото дружество, че доколкото са отпаднали законовите предпоставки за принудително изпълнение върху процесните имоти, те следва да се считат собственост на „Зогра-Ф“ ООД, тъй като липсва изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността. Налице е верига от правни и фактически действия на неопределен брой лица, чрез които по противоправен начин имотите са били отнети. В правната действителност е осъществено недопустимо имуществено разместване, в резултат на което ищецът е бил ощетен. Осъществени са били координирани и организирани действия, водещи до възникването на несъществуващи задължения по нищожни договори, привидни изпълнителни производства, поредица от сделки, които имат за крайна цел прехвърлянето на собствеността върху имотите.

Използваните правни методи и механизми, включително въвличането на редица участници, дори и такива, натоварени с публичноправни функции, създава редица затруднения да бъдат доказани чрез преки доказателства по несъмнен начин всички връзки между фактите. Въпреки това, според въззивния съд, са били събрани множество косвени доказателства, както и голям брой индикиращи доказателства за злоупотреба с право, които дават възможност на съда да разкрие исканата от ответниците неправомерна цел. ГПК не изисква всеки факт по делото да бъде установен с преки доказателства, а допустими са и косвените такива, доколкото е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен в съда. Когато обаче липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави изводи, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали доказателства в тяхната взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. Правните си изводи съдът също гради въз основа на установените факти в тяхната логическа взаимовръзка.

По-конкретно съставът на Апелативен съд - София е акцентирал върху обстоятелствата, че съгласно представените по делото баланс и отчет за приходите и разходите за 2007 г. на „Алъш Вериш“ ЕООД, дружеството не е осъществявало активна търговска дейност и не притежава никакви дълготрайни материални активи, финансов или какъвто и да било друг ресурс, с който да заплати макар и два пъти по-ниската от пазарната цена за придобиване правото на собственост върху процесните имоти по предварителните договори. Сумите по публичните продани са внесени от страна на дружеството-купувач „Екстрем“ ООД по сметка на ЧСИ М. К., който впоследствие е превел дължимото на взискателя, и управителят на „Алъш Вериш“ЕООД е изтеглил на каса целия получен размер от реализираните продани, равняващ се на 1 218 479 лева. След като е придобило имотите, „Екстрем“ ЕООД е сключило два договора за покупко-продажба във формата на нотариален акт. Двете дружества – купувачи (ответниците) са били регистрирани с едно и също седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], обслужвани са били от един и същи счетоводител (Р. А.), установимо от публичните данни, обявени по партидите на дружествата в търговския регистър (представения по делото ГФО за 2009г.) Съгласно съдържанието на двата нотариална акта, страните са се споразумели, че продажната цена следва да бъде заплатена в срок до 6 месеца, считано от подписването им. Нито в предвидените срокове, нито след тяхното изтичане купувачите са заплатили продажната цена на имотите. Продавачът също не е предприел действия, с които да претендира плащането на цената или да ангажира отговорността на купувачите. Търговците-купувачи не са притежавали достатъчен финансов или материален ресурс, нито активи, които да подсигурят възможността за заплащането на договорените цени за придобиването на имотите. От страна на купувачите по двата нотариални акта не се и твърди дружествата да са привлекли чужд ресурс, който на някакво основание да ползват за плащане на договорената продажна цена. Пряко доказателство за общността на интересите на ответниците е фактът, че са придобили имотите от един продавач, по идентични договори, като и двете дружества не са изпълнили задължението си да заплатят продажната цена. При посоченото развитие на отношенията между страните и по-специално финансовите им отношения не може да бъде намерена каквато и да било житейска логика или пък правен интерес, едно търговско дружество („Екстрем“ ЕООД), което не е обявило в търговския регистър нито един ГФО, но същевременно притежава крупни суми, да участва в публична продан, в резултат на която да закупи имоти на стойност надхвърляща 2 000 000 лева, впоследствие да ги отчужди, без да получи на практика тази стойност. Впоследствие дружеството е бързо заличено. Дори от формална гледна точка следва да се възприеме, че е налице симулативност в действията на страните по така сключените договори. След сключването на договора за покупко-продажба „Сердика Електроникс“ ЕООД е било обявено в ликвидация. Вследствие на проведената ликвидацията, управителят и едноличен собственик на капитала И. Х. Н. е приел ликвидационния отчет и доклад на ликвидатора и е взел решение да разпредели в своя полза като ликвидационен дял собствеността върху собствените на дружеството поземлени имоти № 1372 и № 1373, закупени от „Екстрем“ ЕООД. Това е видно от Протокол с решения на едноличния собственик на капитала от 04.02.2014 г. По партидата на дружеството „Сердика Електроникс“ ЕООД в търговския регистър се установява, че И. Х. Н. е и взискател на „Симеоново сити“ ЕООД за вземане, произтичащо от неплатена цена по договора за покупко-продажба на недвижими имоти, изповядан с нотариалния акт от 31.07.2009г. (нотариалния акт,с който двата имота са закупени от „Симеоново сити“ ЕООД). Първоначално вземането не е било включено в списъка на вземанията на кредиторите на „Симеоново сити“ ЕООД, но с определение № 260242/07.05.2021г., постановено по т. д. № 24/2019 г. по описа на Окръжния съд – Враца (съда по несъстоятелността), това вземане е включено в списъка на предявените вземания.

Всички тези факти, според въззивния съд, безспорно установяват неестествените и необичайни уговорки, инкорпорирани както в предварителните договори, така и в последващите нотариални актове, както и в осъществената публична продан. При сключването на предварителните договори и издаването на записите на заповед, крайната цел на незаконно вписания управител на „Зогра-Ф“ ООД и на управителя на „Алъш Вериш“ ЕООД е била да се създадат привидни предпоставки за образуване на изпълнителни дела. Създадени са били условия за образуването на изпълнителни дела, като се е преследвал принципният стабилитет на публичната продан като придобивен способ. За да бъде осуетено евентуалното ангажиране на отговорността на възложителя, в случай че се докаже неговата привидност, се е явило трето лице, което да се ползва от защитата на презумираната добросъвестност. Краткото време, за което са създадени всички, изискващи се по закон условия и предпоставки за образуването на делата, е допълнителна индиция за предварително обмисленото и изпълнено намерение. Избраният подход и начин на действие се обосновава най-вече от последиците на публичната продан, а именно: преследваната цел – имотите да бъдат закупени от трето лице, на което впоследствие правата на длъжника да не могат да му бъдат противопоставени и вещнопрехвърлителният ефект да бъде съхранен. Възприетите фактически съображения, според въззивния съд, са водили до единствения възможен извод, а именно - недобросъвестност както у купувача по предварителните договори, така и за недобросъвестност у купувача по публичните продани, а от там и до купувачите по нотариалните актове, и в крайна сметка – до последния приобретател на процесните недвижими имоти.

Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение, като тогава удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект, като последният не може да запази никакви права, придобити от материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Прехвърлянето, извършено от съдебния изпълнител в полза на привидния кредитор, е лишено от правно основание, вследствие на което е недействително. Липсата на правно основание води до неправомерност на създаденото икономическо състояние и задължение за възстановяване на предишното положение.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидните договори са нищожни. По правило нищожните договори не пораждат правно действие. Когато такъв договор има за предмет прехвърляне на вещни права, той не поражда вещнопрехвърлително действие и приобретателят по него не придобива правото на собственост. Поради това и последващият приобретател, който

придобива права от приобретателя по нищожната сделка, също не придобива право на собственост, тъй като никой не може да прехвърли права, каквито няма. В случаите на нищожност на сделките законодателят не е предвидил запазване на правата на трети лица. Съгласно чл.17, ал.2 от ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД е приложима по отношение на трети добросъвестни лица, придобили недвижим имот от приобретател по привидна сделка (относително или абсолютно симулативна) преди вписване на исковата молба за установяване на привидността. Правилото е създадено в интерес на правната сигурност и за защита правата на третите добросъвестни лица. Добросъвестността по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗЗД се изразява в това третото лице - приобретател да не е знаело, че прехвърлителят му черпи права от привидна сделка. В настоящия случай, с оглед гореизложеното относно действията на третите лица, не може да става въпрос за каквато и добросъвестност, която да брани интереса на същите. Целта на поредицата от привидни правни сделки и действия е била да се стигне до придобиване на собствеността върху имотите, без реално постигане на съгласие между насрещните страни, без взаимно изразяване на воля, без реален дълг, без вземане и без изпълняемо право. „Екстрем“ ООД е участвало в производството, прикривайки реалния приобретател на правата, с оглед да се избегнат негативните неблагоприятни за него последици. Следва да бъдат приложени правилата относно привидния-кредитор. В противен случай би се стигнало до възможността за заобикаляне на закона и на постулата на т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК и всеки купувач, различен от привидния кредитор, да може да придобие необезпокоявано собствеността върху продаваните имоти, въпреки пряката му обвързаност с привидния кредитор. По тези съображения въззивният съд е стигнал до обобщаващия извод, че при наличието на посочената недобросъвестност вещнопрехвърлителният ефект на продажбата през публичната продан и впоследствие препродажбата с двата нотариални акта не е настъпил, т.е. собственик на процесните имоти е „Зогра-Ф“ ООД.

Също съгласно изложеното във въззивното решение по делото от страна на ответниците И. Х. Н. и „Симеоново Сити“ ЕООД не се е оспорвало обстоятелството, че към момента на предявяване на исковете владеят процесните имоти по начина, посочен в исковата молба. Напротив, поддържали са упражнявано владение, при което имотите са придобити по давност. Възражението за придобиване на имотите по давност е прието от въззивния съд за неоснователно. Имотите са били предадени на ответниците въз основа на нотариални актове от 30.06.2009г. и 31.07.2009г., а исковата молба, по която е образувано делото по исковете за собственост, е била предявена на 21.11.2017г. Предвидената в закона десетгодишна давност не е изтекла. При тези обстоятелства за основателно е било прието искането освен да бъде признато правото на собственост, процесните имоти да бъдат предадени на ищеца „Зогра-Ф“ ООД.

По касационната жалба на И. Х. Н.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Първият и вторият от поставените от касатора въпроси не могат да бъдат определени като правни, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Те са предпоставени от обстоятелства, които въззивният съд не е възприемал, съответно не съответстват на изложените от този съд мотиви. Дори да се приеме, че въпросите отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК, въззивното решение не е постановено в противоречие на практиката на ВКС.

Първият въпрос е основан на възражението, че касаторът е лице, което не владее ревандикираното имущество, а вторият – че макар такова владение да е било отречено, съдът не се е произнесъл по същество за пасивната легитимация на ответника. Напротив, въззивният съд се е произнесъл относно осъществяваното от ответника владение, като е счел, че към датата на исковата молба (21.11.2017г.) И. Х. Н. е упражнявал фактическа власт върху поземлен имот № 1372 и поземлен имот № 1373 от кв. 20 по плана на [населено място], местност „Кръстова вада“. Към този момент „Сердика Електроникс“ ЕООД е било заличен търговец. Изрично от въззивния съд е било посочено, че владението на касатора И. Х. Н. не само не е било оспорвано от него, но в тази връзка той е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Изводите на въззивната инстанция съответстват на изложеното в подадения от И. Х. Н. отговор на исковата молба по делото. Съобразена е и практиката на ВКС по приложението на чл. 108 от ЗС, съгласно която, за да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл. 108 от ЗС е достатъчно ответникът да владее имота към предявяване на иска (решение № 88 от 29.07.2016г. по гр.д. № 5719/15г. на ВКС, ТК, І г.о.).

Заличаването на „Сердика Електроникс“ ЕООД е било въз основа на предприето от И. Х. Н., едноличен собственик на капитала на дружеството, производство по ликвидация. Заличаването е било обявено за несъществуващо обстоятелство съгласно влязло в сила на 16.11.2022г. решение по т.д. № 5143/2015г. на Софийски градски съд, но съдебното решение, с действие занапред, е постъпило в Агенция по вписванията за оповестяване на 28.03.2023г., когато е било и обявено. Въззивният съд не е имал задължение да съобразява обявяването. Съобразими са фактите, настъпили до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция (15.02.2023г.). По общото правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска до приключване на съдебното дирене (така мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС). Това е моментът, към който се формира силата на пресъдено нещо (приключване на съдебното дирене), след което решението е влязло в сила. В този смисъл също са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС.

Посочената от касатора във връзка с въпросите съдебна практика (решения по гр.д. № 5972/2015г. на ВКС, ГК, І г.о. и по т.д. № 2062/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) се явява неотносима.

Това е по отношение и на третия поставен въпрос. Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е удовлетворен допълнителният критерий на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въпросът се основава на оплакването на касатора, че за да отрече вещнопрехвърлителното действие на публичните продани, въззивният съд е изградил хипотези, базирани на косвени доказателства, за които не е прието да са несъмнено установени, достоверни и в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. Напротив, съгласно възприетото от въззивния съд, е била налице верига от косвени доказателства. „Сердика Електроникс“ ЕООД е било заличено след производство по ликвидация, в което И. Х. Н. е декларирал разпределение на придобитите имоти в [населено място], местност „Кръстова вада“ като активи (ликвидационен дял). При придобиване на имотите от дружеството не е била плащана цена (нито уговорената цена е била търсена от също междувременно заличеният прехвърлител „Екстрем“ ООД). Това дружество е придобило имотите на публична продан за парични задължения на ищеца „Зогра-Ф“ ООД към „Алъш Вериш“ ЕООД, каквито задължения не са съществували. „Екстрем“ ООД и „Алъш Вериш“ ЕООД са били дружества без дейност и без имущество. По идентичен начин останалите имоти на „Зогра-Ф“ ООД са били придобити от ответника „Симеоново Сити“ ЕООД (също с предприета първоначално процедура по ликвидация), при посочената от въззивния съд връзка между ответните дружества (сходен адрес на управление и обслужващ ги счетоводител).

С оглед тези изводи на въззивния съд не е налице нарушение на практиката на ВКС, обективирана от посочените от касатора съдебни решения по гр.д. № 478/2020г. на ВКС, ГК, І г.о., гр.д. № 1679/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., както и решение № 22 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., предвиждащи, че пълно доказване може да се осъществи и въз основа на косвени доказателства (верига от косвени доказателства), стига тези доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства по делото, че главният факт да се установява несъмнено.

С оглед извода на въззивния съд, че „Екстрем“ ООД и „Алъш Вериш“ ЕООД са били подставени лица на крайните приобретатели на имотите „Сердика Електроникс“ ЕООД и „Симеоново Сити“ ЕООД, не отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК четвъртият въпрос на касатора. Той е основан на обстоятелството, че купувачът по публичните продани „Екстрем“ ООД не е кредитор на длъжника по индивидуалното принудително изпълнение, което въззивният съд е отрекъл. В този смисъл въззивното решение не е постановено в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 4/2017 от 11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС. С тълкувателното решение е възприето, че привидният кредитор не може да запази никакви права, придобити от материално незаконосъобразния изпълнителен процес. Той винаги дължи да върне всичко получено, дори и в качеството на купувач на публична продан, тъй като е получено без основание.

Поради възприетата недобросъвестност на „Екстрем“ ООД, „Сердика Електроникс“ ЕООД и „Симеоново Сити“ ЕООД, за неприложима е счетена разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. В този смисъл е съобразена практиката на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД е приложима по отношение на трети лица, придобили добросъвестно имот от приобретател по привидно съглашение преди вписване на исковата молба (решение № 847 от 08.12.2009г. по гр.д. № 1861/2008г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 87 от 02.02.2021г. по гр.д. № 1266/2018г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 50120 от 10.01.2023г. по гр.д. № 71/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.). Посочените от касатора решения по гр.д. № 1091/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., гр.д. № 104/2021г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и гр.д. № 99/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. касаят случаи, различни от процесния. При тях се е касаело за добросъвестност на последващите приобретатели.

По касационната жалба на „Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност

Както се посочи, вторият и третият от въпросите на дружеството са идентични с трети и четвърти от тези на касатора И. Х. Н., при което по идентични съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Първият поставен въпрос е основан на разбирането на „Симеоново Сити“ ЕООД, че след назначаването на синдик в производството по несъстоятелност на дружеството, по делото по исковете по чл. 108 от ЗС като самостоятелна страна е следвало да бъде конституиран синдикът В. С. М., встъпил в правомощия от 06.07.2021г.

Дори са се приеме осъществена предпоставката по чл. 280, ал. 1 от ГПК във връзка с въпроса, не е налице допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава касаторът. Няма нормативно основание за конституирането на синдика като страна в производството. Страна (ответник) е несъстоятелното дружество, а синдикът единствено го представлява (чл. 658, ал. 1, т. 7 от ТЗ). В случая във въззивното производство дружеството е било призовавано на адреса, вписан в търговския регистър, съответно този, посочен като такъв за кореспонденция с НАП. За призоваването е прието, че е редовно, при което от преценката на синдика е зависило дали ще представлява дружеството в производството и какви действия от негово име да предприеме.

Посочените от касатора съдебни решения са постановени при различни обстоятелства – в специалните производства по чл. 649, ал. 1 от ТЗ и производствата по установителни искове по чл. 694, ал. 1 – ал. 3 от ТЗ, за които относно синдика изрично е предвидено, че участва като самостоятелна страна. Друг извод не може да бъде направен и от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020г. по тълк. дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС, също посочено от касатора.

Поради изложеното липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите на „Симеоново Сити“ ЕООД - в несъстоятелност Не се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от този касатор част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От името на „Зогра-Ф“ ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски – заплатен адвокатски хонорар от 456 000 лева с ДДС по Договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023г., сключен с Адвокатско дружество „К. и В.“. Исканите разноски не могат да бъдат присъдени, тъй като не се установява такова възнаграждение да е заплатено. Съгласно уговорките в договора възнаграждението е трябвало да бъде платено по банков път, в седемдневен спор след издаване на фактура. Доказателства за издаване на такава фактура (данъчна с начислен ДДС) и извършено плащане не са представени по делото.

Воден от горното съдът