Определение № 400 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 856/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. Л., чрез адв. Р. Г., срещу определение № 39/19.01.2023г. по ч.гр.д.№ 18/23г. по описа на ОС Габрово, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 22.11.2022г. по гр.д.№ 1696/22г. за изпращане на делото по подсъдност на РС Ловеч. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че в резултат от дадената й от съда възможност ищцата е направила избор по чл. 112 ГПК, като е поискала заведеното пред РС Габрово дело с предмет иск за издръжка (чл. 150 СК) да бъде препратено на РС Ловеч, където е постоянният й адрес. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че в случая отвод за местна подсъдност може да прави само ответникът, поради което, след като ищцата не е подала исковата молба в съда по постоянния й адрес, съдът не може, при направен от ответника отвод за местна подсъдност, да я препрати на различен от съда по неговия постоянен адрес съд. Не е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Насрещната страна по жалбата – Д. Л., я оспорва чрез адв. И. Б.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решения по въззивни дела по искове за издръжка не подлежат на касационно обжалване, а според разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Процесното определение, като такова по дело по иск за издръжка, не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство – прекратено. Мотивиран от изложеното, съдът