Определение № 106 от 19.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 891/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. Д. срещу решение № 2786/12.12.2019 г. по в. гр. д. № 4 361/2019 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 4687/26.06.2019 г. по гр. д. № 11 257/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие реализирано на 24.03.2017 г. ПТП, за разликата над 7 000 лв. до 26 000 лв. В подадената от Р. Ц. Д. жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на на материалния закон. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Няма изрично формулиран въпрос, за отговор на който да бъде обоснован достъп до факултативен касационен контрол. Най – общо твърденията в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се свеждат до приложението на принципа за справедливост, закрепен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Твърди се отклонение от казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 14/09.02.2018 г. по т. д. № 834/2017 г. на ТК. Цитирано е и ППВС № 4/23.12.1968 г. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен за още 8 000 лв. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба като недопустима, евентуално като неоснователна. Посочено е, че не е налице основание, предпоставящо развитие на касационно производство. Изтъкнат е довод, че решението на въззивния съд е правилно. Не се претендират разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Предвид изрично заявеното в касационната жалба искане за доприсъждане на 8 000 лв., настоящата инстанция счита, че решението на Апелативен съд София е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение над 15 000 лв. до заявения размер от 26 000 лв. С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявеният от Р. Ц. Д. срещу „ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до приетия от Софийски градски съд размер, а именно 7 000 лв. За останалия предявен размер от 26 000 лв. е счел иска за неоснователен, съответно за неоснователна и подадената от ищеца въззивна жалба. В мотивите на въззивното решение съдът е анализирал установените по делото претърпени от ищеца увреждания - разкъсно-контузна рана на лицето, мозъчно сътресение без паталогичен рефлекс, счупване на 4-то ребро по предната мишнична линия вляво при липса на данни за наличие на пневмоторакс или контузия на белия дроб, както и счупване на основата на палеца на левия крак. При възприемане на експертното заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза съдът е приел, че общата продължителност на лечебния и възстановителния период е продължила около месец и половина по отношение фрактурата на левия палец, а останалите увреждания са отшумели за срок до един месец. Сравнително леките увреждания, краткия срок на възстановяване без данни за остатъчни явления и проведеното единствено консервативно лечение са мотивирали въззивния съд да възприеме извода на първоинстанционния съд относно основателността на размера на предявения от ищеца въззивник пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Наред с това въззивният съд не е установил данни по делото за изживян голям по интензитет психически стрес от страна на увреденото лице. Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се изпълни изискването, въведено в чл. 52 ЗЗД – то да бъде справедливо, са разяснени в задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г., ППВС № 2/1984 г. Това са действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Основните разрешения, дадени в цитираните постановления, са съобразени и в постановени впоследствие по реда на чл. 290 ГПК решения. Касаторът не излага твърдения какви релевантни за определяне на справедливо обезщетение обстоятелства Апелативен съд София не е взел в предвид. Настоящата инстанция счита, че анализът на въззивния съд е свързан с осъществени и доказани по делото конкретни факти – видът на травмите, интензитетът и продължителността на болките, благоприятната прогноза, липсата на функционален дефицит и т. н. Сочената от касатора практика по чл. 290 ГПК има своето основание в установените по конкретното дело фактически обстоятелства, които по никакъв начин не съвпадат с доказаните по настоящото дело такива. По т. д. № 834/2017 г. съставът на ВКС е преценявал наличието на страхова невроза, невъзвратими травми, персистиращи болки в челюстите в дълъг период от време след ПТП, предприетото от увреденото лице лечение, продължило близо две години, прекъсване на сценични изяви заради неестетичен външен вид, преустановяване изобщо на занимания по пеене – обстоятелства, които по никакъв начин не се покриват от установената от въззивния съд фактическа обстановка по в. гр. д. № 4361/2019 г. Ето защо, не следва да се счита релевантна сочената от касатора касационна практика. Настоящият състав на съда счита, че не е удовлетворен селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е обосновал приложение на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а го е посочил само като цифрово обозначение. Последното действие не е достатъчно, за да обоснове достъп до касационен контрол, с оглед разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС