Определение № 122 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 834/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. Г. М. чрез адвокат Н. П. от АК-Сливен срещу решение № 211/10.12.2019 г. по в.гр.д. № 535/2019 г. на Окръжен съд Сливен, с което се потвърждава решение № 1366 от 23.11.2018 г. поправено с решение от 16.08.2019 г. по гр.д. № 64/2018 г. на Районен съд Сливен и е отхвърлен като погасен по давност предявеният от Н. Г. М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието иск на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.229, ал.1, т.9, вр. с чл.212, ал.5, т.2, предл. второ ЗМВР (обн. ДВ, бр.122 от 19.12.1997 г., отм. с ДВ бр.17 от 24.02.2006 г.), съответно чл.212, ал.1, т.3, вр. с чл.211, ал.5, т.2, предл. второ ЗМВР (обн. ДВ, бр.17 от 24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г.), вр. с чл.19, ал.2 ЗИНЗС, да се признае за установено по отношение на ответника правото на компенсация с допълнителен отпуск за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие в периода 25.02.2003 г. до 30.06.2013 г. В касационната жалба се твърди, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до правото на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд от държавните служители, които осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и възможността то да бъде погасено по давност поради неупражняването му в определен срок. Според касатора, въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана с решение № 235/08.11.2016 г. по гр.д. № 2082/2016 г. на ВКС, III г.о., както и на Съда на Европейския съюз и на Конституционния съд, а също и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез ст.юрисконсулт П. С. е подаден писмен отговор, в който се твърди, че жалбата е процесуално недопустима и не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим, а правният интерес се извежда от необходимостта ищецът да установи по надлежния ред предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен платен годишен отпуск за положения извънреден труд. Съдът е установил, че като държавен служител от надзорно-охранителния състав на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, през исковия период от 25.02.2003 г. до 30.06.2013 г., ищцата е била на длъжност „надзирател“ в затвора в гр. Сливен и е положила извънреден труд от 1056 часа, според заключение на вещото лице. За да отхвърли установителния иск, въззивният съд е достигнал до извод, че приложимите ЗИНЗС и ЗМВР (отм.) не съдържат норми, които да регламентират давностни срокове за вземанията на държавните служители, поради което по аналогия и приложим ЗДСл., към който препраща § 1а от ДР на ЗМВР (отм., обн. ДВ бр. 17 от 24.02.2006 г. в сила от 01.05.2006 г.) и чл.19, ал.2 ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.125 ЗДСл., имуществените спорове се предявяват в тригодишен срок по общия исков ред, а искът за установяване правото на компенсация на държавния служител за положен от него извънреден труд в периода от 25.02.2003 г. до 30.06.2013 г. е предявен на 05.01.2018 г., поради което е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен. Преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - дали правото на допълнителен платен отпуск за положен извънреден труд от държавните служители, които осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, може да бъде погасено по давност поради неупражняването му в определен срок, е обусловена от решението, което следва да приеме ОСГК на ВКС по тълкувателно дело № 6/2017 г., във връзка с поставения въпрос в разпореждането за образуване на тълкувателното дело, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение