Определение № 50424 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1529/2022 г.
ВКС18.10.2022 г.докладчик Маргарита Соколова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 65/12.10.2021 г. по в. гр. д. № 365/2021 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, предявен от В. Г. А. срещу „ЕСИ - АД“ ООД [населено място], е отхвърлен за разликата над 6 000 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 65/12.10.2021 г. по в. гр. д. № 365/2021 г. Софийският окръжен съд е потвърдил решение № 260021/24.02.2021 г. по гр. д. № 929/2019 г. на Ихтиманския районен съд, с което „ЕСИ-АД“ ООД [населено място], Софийска област, е осъдено да заплати на В. Г. А. сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.10.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен. Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, е подала ищцата, която се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответника по касация - ответник по иска, не е получен отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното: Ищцата твърди, че на 23.10.2018 г. заедно със сестра си и нейното дете е била настанена в хотел „К.“ в курорта „В. К.“ срещу закупен ваучер от сайт. След излизане от басейна се подхлъзнала и счупила лъчевата кост на дясната си ръка на две места, китката ѝ била пукната. Подхлъзването било поради това, че площта около басейна не била почистена и подсушена. Била ѝ оказана помощ в УМБАЛ “С. А.“. Ръката ѝ била гипсирана в продължение на един месец, но неработоспособността продължила четири месеца и имала болки, подуване, намалена функция. Преживяла страх и битови неудобства. Ответникът е отрекъл инцидентът да е станал на територията на хотела и по описания в исковата молба начин. Пространството около басейна било естествено хлъзгаво поради конденз от топлата вода, но собственикът взел всички мерки за безопасност - облицовката била от матиран нехлъзгав гранитогрес, имало предупредителни табели, клиентите трябвало да носят нехлъзгащи се чехли, подът бил почистен в 9,12 и 17 ч. според приложения чек-лист. Въззивният съд е приел за безспорно, че ответникът е собственик и стопанисва басейна. Версията на ищцата, че е паднала именно в близост до басейна, се поддържа от свидетелката В. - нейна сестра, но според обстоятелствата е житейски логично очевидец да е от близкия кръг на пострадалата. Съдът посочил, че от съпоставка на единния граждански номер на ищцата с датата на инцидента не е трудно да се установи, че инцидентът е станал в навечерието на петдесетия ѝ рожден ден и е правдоподобно тя да го чества в семеен кръг. Съдебно-медицинската експертиза е установила, че травмата може да бъде получена по начина, описан в исковата молба - падане по гръб и контакт с терена. Убедително според съда е твърдението на свидетелката, че пострадалата е ползвала джапанки, но те били на разстояние от стъпалото на басейна и именно в този участък е станало падането. Основната и допълнителна съдебно-техническа експертиза е установила, че настилката е подходяща за басейн, но не е имало предупредителни табели към момента на огледа. Няма данни за друга причина /напр. влошено здраве/, поради която ищцата да е паднала. Независимо че документално зоната около басейна е била почиствана и подсушавана, съдът е посочил, че по метода на изключването се налага изводът, че тези действия не са били извършвани до степен, осигуряваща безопасност. Посочил е, че при граждански деликт вината на извършителя /в случая надлъжностното лице, натоварено да извършва почистването/ се презюмира и ответникът не е ангажирал доказателства, оборващи тази презумпция. При това положение въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице каузална връзка между поведението на ответника - собственик и стопанин на басейна, и претърпените вреди. Противоправността на бездействието се извежда от общото задължение да не се вреди другиму, възпроизведено в адекватни регламентации - в случая в Наредба за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи. Според чл. 10, ал. 1 от наредбата плувните басейни и участъците около тях подлежат на максимално обезопасяване. На отделно основание е регламентирано задължение за предоставяне на безопасни услуги на потребители в чл. 69 и 74 от Закона за защита на потребителите /З./. Относно увреждането на здравето на пострадалата въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд е основал извода си на заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което ищцата е претърпяла вътреставно счупване на дясната лъчева кост в горния ѝ край, причинило трайно затруднение при движението за повече от месец, интензивни болки и страдания, зависимост от чужда помощ в битовото обслужване за месец и половина. Видно от приложените амбулаторни листове за прегледи, до 14.02.2019 г. е имало умерен оток и болка на мястото на счупването. Функцията на крайника е била възстановена в пълен обем след около месец и половина. Не са налице други фрактури на лъчевата кост и на китката, в какъвто смисъл са изложени твърдения в исковата молба. Липсват данни за усложнения, а ищцата не се е явила пред вещото лице за преглед, който да установи дали действително страданията ѝ продължават. Според въззивния съд при тези данни обосновано първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за понесените болки, страдания, неудобства и страх възлиза на 6 000 лева и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 12 000 лева. Съобразно изложеното и като е посочил, че не са допуснати процесуални нарушения, в частност във връзка с редовността на призоваването и осигуряване възможност на ответника да ангажира доказателства, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно, поради което и двете въззивни жалби следва да се оставят без уважение. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, и за необоснованост на изводите на въззивния съд, който не е изброил всички факти и обстоятелства, имащи значение за размера на обезщетението, не ги е преценил в тяхната съвкупност и не е изложил мотиви относно това какво е тяхното значение и отражение върху битието и психиката на ищцата и промяната, която са наложили в начина ѝ на живот. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпроса: как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане при предявен иск по чл. 49 ЗЗД. Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, решение № 168/29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III-то г. о., и решение № 19/19.04.2019 г. по т. д. № 1408/2018 г. на ВКС, I-во т. о. В т. II на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В решение № 168/29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г. на ВКС, III-то г. о., към посочените в Постановление № 4/1968 г. са добавени продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, икономическа конюнктура, а според решение № 19/19.04.2019 г. по т. д. № 1408/2018 г. на ВКС, I-во т. о., при телесни увреждания биха могли да бъдат взети предвид обективно съществуващи конкретни обстоятелства, свързани и с начина на извършване на увреждането, произтичащите от увреждането физически и психически последици, личността на пострадалия - възраст, обществено и социално положение, среда и занятия; когато се е стигнало до разстройство на здравето от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и др. външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той. С оглед изложените от въззивния съд съображения настоящият състав на ВКС, I-во г. о., приема, че не е налице поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди е определен в съответствие с указанията по приложението на материалния закон, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства по конкретното дело, които носят обективни характеристики. В тази насока съдът в двете инстанции е очертал релевантните за определяне размера на обезщетението факти и обстоятелства в пълния им обем - характера на получената травма и обстоятелството, че недоказано се е оказало твърдението за причинени и други травми, неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалата, интензитета и продължителността на болките и страданията и проявлението им във времето, последвалите и продължаващи емоционални травми, стресови реакции, уплаха и страх от басейни, зависимостта от чужда помощ в битово обслужване, необходимостта да наеме допълнително хора, които да ѝ помагат в работата в счетоводния ѝ офис. Значението на всички тези обстоятелства, които са установени по делото като релевантни за размера на претърпените неимуществени вреди, е обсъдено и съобразено от съда, като преценката е извършена при съобразяване на състоянието на пострадалата в неговата цялост, продължителност и интензивност, както и на утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД. При това положение и като се вземе предвид и настъпилото според заключението на медицинската експертиза пълно възстановяване на пострадалата и неявяването ѝ за извършване на личен преглед от вещото лице, което да установи нейното състояние към момента на изготвяне на заключението, следва, че сумата от 6 000 лева се явява справедливо обезщетение по смисъла на закона. Действително, част от критериите по посочените от жалбоподателката решения на ВКС не са изрично споменати от съда като взети предвид /напр. възраст, обществено и социално положение, среда и занятия, икономическа конюнктура/. Те обаче в конкретния случай нямат такова водещо значение, което да обоснове основание за допускане на касационно обжалване с цел присъждане на по-голям размер обезщетение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.