Определение № 922 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2789/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез юрисконсулт Ан. С., срещу постановеното в производство по чл. 432 КЗ въззивно решение № 50 от 13.02.2023 г. по в. т. д. № 526/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Касаторът оспорва решението в частта му, с която след частична отмяна на постановеното решение № 260001 от 06.01.2022 г. по гр. д. № 357/2020 г. на Казанлъшкия окръжен съд, дружеството е осъдено да заплати на З. Ф. А. сумата 20 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при ПТП от 21.03.2019 г., ведно със законната лихва от 01.04.2019 г., както и съдебно-деловодни разноски съобразно уважения размер на иска. Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и при превратно тълкуване на събрания доказателствен материал, без да е извършена всестранна и обективна оценка на всички правнорелевантни факти. Моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли претенцията, евентуално да се намали размерът на присъденото обезщетение.

Ищцата З. Ф. А., представлявана от адв. П.К., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за нейната неоснователност, съответно необоснованост на поддържаните основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Претендира разноски за адвокатска защита.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба. Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

По делото е прието за установено, че на 21.03.2019 г., около 06.35 часа, по ПП 1-6 на пътен възел „Петрол – Запад“, [населено място], при управление на л.а.Опел „Корса“ водачът Ф. Р. нарушила правилата за движение по пътищата, като отнела предимството на л. а. Тойота „Корола Версо“ управляван от Т. А., вследствие на което между тях настъпил сблъсък. Ищцата З. А. била пътник в л. а. Опел „Корса“ на предна дясна седалка, който се преобърнал по таван в резултат от произшествието. Като безспорно е посочено обстоятелството, че водачът на този лек автомобил, причинил виновно ПТП, е бил застрахован при ответното застрахователно дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При тези констатации е възприета за установена материалноправната легитимация на ищцата да претендира застрахователно обезщетение като увредено лице по смисъла на чл. 432 ГПК.

Пред настоящата инстанция не се оспорват механизма на увреждането, и основанията за отговорност на застрахователя. Всички оплаквания са сведени до несъгласие с определения размер на дължимото обезщетение, който касаторът намира за необосновано завишен и неотговарящ на действително претърпените болки и страдания от ищцата.

За да се произнесе по този въпрос, въззивният съд е обсъдил събраните писмени доказателства относно вида и характера на причинените увреждания, както и изслушаните свидетелски показания.Въз основа заключението по СМЕ, приема за установено, че ищцата е получила разкъсноконтузна рана на главата тип „скалп“, сътресение на мозъка и кръвонасядане на лявото бедро.Описаните травматични увреждания наложили провеждането на консервативно и оперативно лечение – ревизия на раната и реинплантация на скалп с четиридневно болнично лечение и издадени болнични листи за общо 60 дни.Настъпилите след инцидента оплаквания от главоболие били пряко следствие от причинените травми на главата и претърпяното мозъчно сътресение. Към момента на постановяване на въззивното решение съдебният състав приема,че ищцата е напълно възстановена от травматичните увреждания,без да се констатират усложнения или остатъчни явления.

Съгласно мотивите към решението, гласните доказателства свидетелстват за това, че през последвалите инцидента месец - два ищцата изпитвала силен стрес, повръщала, имала главоболие. Освен това главата ѝ била обръсната и имала рана. Произшествието оставило тежко отражение върху психиката ѝ – не спирала да плаче, била разстроена, изпитвала страх, когато излиза на пътя,пресича или трябва да се вози в автомобил. Споменавала още, че сънува кошмари, като била значително по-затворена и унила след инцидента.Дълго време посещавала психолог

В подкрепа на тези показания е цитирана и приетата СПЕ по делото, по смисъла която вследствие на ПТП ищцата преживяла физическа болка, душевни страдания и силен емоционален стрес, който е в процес на обратно развитие.Същата е умерен интроверт, насочен към своите мисли, чувства, преживявания. Трудно понася стресови ситуации.Често е в плен на безпокойство, напрегнатост и страх. Към настоящия момент има изразени симптоми, но те не повлияват поведението и не водят до значим субективен дистрес. Налице е емоционална лабилност, тревожност. Персистират психични промени като бърза уморяемост, отпадналост, намалена активност и инициативност, напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено самочувствие. Личностово и социално функциониране с лека затормозеност,която не е с клинична значимост.Отчетена е индивидуалната предразположеност за справяне спрямо проблемните събития,нива на устойчивост и издръжливост и времевия процес ,при установената вследствие инцидента напрегнатост и безпокойство, потиснато настроение, понижено самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност и нерешителност, нарушение на съня, затруднения в личностното и социално функциониране.Заключението е дадено към дата 19.03.2021 г. – почти две години след настъпване на инцидента /21.03.2019 г./.

При така установените данни и след като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, окръжният съд е възприел за справедливо определеното обезщетение за неимуществените вреди в размер на 20 000 лв. Като правнорелевантна досежно задължението за заплащане на законна лихва за забава е определена датата на уведомяване на застрахователя за претенцията на ищцата – 01.04.2019 г.

В контекста на тези мотиви към обжалваното решение касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на трудовите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?“;

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“;

3. „Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?“.

Според касатора необосновано до момента в практиката на съдилища не се изследват конкретния икономически принос на пострадалия за семейството/ домакинството и обществото като реален и обективен критерий при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Касаело се за очевиден законодателен пропуск, който следвало да се преодолее чрез съдебната практика.В случая съдът многократно надценил обема на претърпените от ищцата вреди, не отчел в достатъчна степен социално-икономическите условия на живот в страната като цяло и в частност в населеното място, където пострадалата живее.Не били съобразени лимитите на застрахователните обезщетения като ориентир за икономическата конюнктура в страната и на последно място – присъденото обезщетение не съответствало на обичайно определяните такива в аналогични случаи към процесния период.Вследствие на всичко това, решението се явявало и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По отношение на поставените въпроси не се обосновава нито противоречие с практиката на ВС и ВКС, нито предпоставки, които да налагат разглеждането им с оглед точното приложение на закона и развитието на правото. Неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост и според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението не е абстрактно понятие,а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни установени по делото обстоятелства, засвидетелстващи реално причинените морални вреди – в каква степен и колко продължително са засегнати неимуществените блага на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Като база за определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди следва да служи още икономическият растеж,стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности в страната към датата на увреждането, а не доходите на конкретно увреденото лице, респективно стандартът на живот в конкретното населено място, където то живее. Именно поради това ВКС в практиката си приема, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, без да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Не следва да се допуска неравно третиране при обезщетяването на едни и същи нематериални блага в зависимост от социалното и финансово положение на увредения ,което е противно на закона.Загубата на работоспособност на дадена личност, размерът на трудовите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, биха били относими критерии за определяне евентуалното обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на деликта, в случай че такива са претендирани.

В разглежданата хипотеза съдът е изследвал и обсъдил от една страна характера и естеството на претърпените травматични увреждания, проведеното лечение и възстановителния период. Взети са предвид данните за сериозното отражение, което е оставило настъпилото ПТП върху психиката на пострадалата, емоционалното ѝ състояние, начина ѝ на живот, професионалната ѝ реализация и способността за социална активност. Непренебрежими са установените със заключение на вещо лице увреждания върху психо-емоционалното състояние на пострадалата, констатирани в един сравнително отдалечен от катастрофата момент – цели две години по-късно. Оплакванията за несъобразяване на определеното на тази база обезщетение с икономическата конюнктура в страната, израз на която са и утвърдените лимити на застрахователни обезщетения,съответно за завишаване паричната оценка на претърпените вреди в сравнение с присъжданите в сходни случаи обезщетения остават бланкетни и неаргументирани. Касаторът цитира трайно установени постулати и тълкувания във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД, като не се позовава на конкретни решения,които могат да бъдат съотнесени към спецификите на разглеждания случай, с което не удовлетворява изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както същото е заложено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Присъдената сума в случая не дава основание да се приеме, че да е нарушено изискването за сходно разрешаване на аналогични случаи, без да се констатират съответни различния в казуистиката на разглежданите правни спорове.Така например в решение № 57 от 27.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 432/2021 г., ІІ т. о., при сходство при някои травматични увреждания и при възстановителния период, вследствие на ПТП от 2018 г., е определено обезщетение в размер на 10 000 лв.,но без да са установени трайни последици върху психиката и начина на живот на ищеца и без контузията в областта на главата да засегнала скалпа ,съответно да е извършвана реизплантация на скалп както при ищцата,която е на 33 години; с решение № 35 от 22.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 116/2020 г., ІІ т. о., е определено обезщетение в размер на 36 000 лв. за ПТП от 2015 г., при причинени по-тежки травматични увреждания / счупване на лявата ключица в средната трета с дислокация, контузия на главата с наличие на фрактурна ивица на двете ламии, мозъчно сътресение и контузии с охлузване на двете колена/,без да е имало идентични увреждания в областта на главата /скалпиране/,както и данни за причинен посттравматичен стрес.

От анализа на цитираната съдебна практика се налага изводът за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси в контекста на въведените оплаквания. В разглежданата хипотеза произнасянето на въззивния съд е изцяло съобразено с установените указания относно приложението на закона /чл. 52 ЗЗД/, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства, и без да се установява несъответствие между конкретно определения размер на обезщетението и присъжданите от съдилищата такива в сходни случаи, при съблюдаване съответната социално-икономическа конюнктура в страната към датата на увреждането.

При горепосочените констатации е изключено и наличието на поддържаната от касатора очевидна неправилност,доколкото не се констатира явна необоснованост на обжалваното решение поради тежки нарушения на правилата на формалната логика, на установените императивни правни норми и/или основополагащи принципи в гражданското съдопроизводство.

Претенцията за разноски на ответницата следва да бъде уважена за сумата 3 200 лв. – заплатено в брой /с вкл. ДДС/ адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна помощ и съдействие от 21.06.2023 г.

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.