Определение № 3663 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Л. К., приподписана от адв. Н. М., против решение № 432 от 4.11.2022 г. на Окръжен съд- Велико Търново, постановено по в. гр. д. № 585/2022 г., с което е потвърдено решение № 288/17.05.2022 г. по гр. д. № 1709/2021 г. по описа на РС- Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от Н. Л. К. против И. Н. Кундевски, иск с правно основание чл. 108 ЗС за 1/56 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в землището на с. Л., м. Стопански двор, с площ 2, 86 дка, съставляващ имот с № ..... по плана на [населено място], [община], ведно с построените в него мелница с площ от 137 кв. м. и склад за зърнени храни с площ 89 кв. м., Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. От ответника по касационната жалба И. Н. Кундевски, чрез адв. Н. В., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че с решение № 3/12.09.2002 г. на ОСЗГ, [населено място] на наследниците на А. К. К.,починал на 28.04.1953г., е възстановена собствеността върху процесния недвижим имот. Ищцата, както и С. П. К. /праводателка на ответника/ са сънаследници на А. К.. Съдът е приел за установено също, че ищцата и синовете й Д. Н. Д. и Л. Н. Д. е осъществявала фактическата власт върху имота и сградите в него и използвала същите по предназначение /за съхранение на фураж/ до 2004 г. След 2004 г., имотът, ведно със сградите започнал да се владее и да се използва по предназначение от С. П. К.. С н отариален акт № ., рег. № 4647/2016 г. С. К. е призната за собственик на имота и находящите се в него сгради на основание давностно владение. С нотариален акт № ...., рег. № 4650/2016 г. С. К. е дарила имота на ответника И. К.. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск. Съдът е посочил, че към 2002г., когато е влязло в сила решението на ОСЗГ ищцата е била собственик на 1/56 ид. ч. от процесния имот. Съдът е приел, че от събраните доказателства, в т. ч. от обясненията на ищцата, съдържащи признание за неизгоден за нея факт, по безспорен начин се установява, че след 2004 г. праводателката на ответника е установила фактическа власт върху имота, като го е владяла и към 2016г., когато се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Предвид на това за неоснователни са счетени твърденията на ищцата, че сключеният през 2016г. договор за дарение не е породил своя вещнопрехвърлителен ефект и ответникът не се легитимира като собственик на имота. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора правен въпрос, отнасящ се до предпоставките за придобиване на имот по давност от сънаследник. Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи, че праводателката на ответника е придобила собствеността на основание давностно владение. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и сочената от касатора / решение № 347 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 546/2009 г., I г. о./, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение