Определение № 1457 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2010/2023 г.

ВКСI търговско отделение03.06.2024 г.докладчик Елена Арнаучкова

Диспозитив

Допуска касационно обжалване на решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на САС в обжалваната от ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], част, с която, след частична отмяна на решение № 3241/15.11.2022г. по гр.д.№ 63165/2022г. на СГС в частта за отхвърляне на иска, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, за размера от 16 000лв., се осъжда ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./, да заплати на Д. Д. Т. от [населено място], обезщетение за допълнителни неимуществени вреди при операцията на 21.06.2021г. за възстановяване от травматично увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016г., в размер на 16 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане. Указва на ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], да представи в едноседмичен срок от съобщаването на плратежен документ за внесена по сметката на ВКС ДТ в размер на 320лв., като го предупреждава, че при неизпълнение науказанията в срок делото подлежи на прекратяване. След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на I т.о. за определяне на дата за открито съдебно заседание, а в противен случай – на състава за прекратяване. Определението е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. А. И. касационна жалба на ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], срещу решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на САС в частта, с която, след частична отмяна на решение № 3241/15.11.2022г. по гр.д.№ 63165/2022г. на СГС в частта за отхвърляне на иска, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, за размера от 16 000лв., се осъжда ЗД „Бул Инс“АД, [населено място], на осн. чл.226, ал.1 КЗ/отм./, да заплати на Д. Д. Т. от [населено място], обезщетение за допълнителни неимуществени вреди при операцията на 21.06.2021г. за възстановяване от травматично увреждане, получено при ПТП на 27.02.2016г., в размер на 16 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021г. до окончателното изплащане. В касационната жалба на ответника се поддържа, че решението в обжалваната част противоречи на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3, предл.1 и 2 ГПК.Касаторът счита, че присъденото с въззивното решение обезщетение за неимуществени вреди от операцията от 21.06.2021г. дублира обезщетението, което е определено с влязлото в сила решение по възз.гр.д.№ 3479/2020г. на САС във връзка с представената по настоящото дело епикриза.Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевираното възражение за погасителна давност. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска.Претендира за присъждане на разноски. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси: 1.Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от ексцес от застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите, ако е получил обезщетение по предходно дело между същите страни за същите вреди. 2.За изтеклата погасителна давност при иск срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите за вреди от ексцес. 3.Относно задължението на съда да изчерпи в мотивите си всички възражения на страните и представените в тази връзка доказателства. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна, ищеца Д. Д. Т.. Срещу решение № 936/06.07.2023г. по възз.гр.д.№ 6/2023г. на САС е подадена и насрещна касационна жалба от ищеца Д. Д. Т., чрез адв.К. Н. - в частта, с която е потвърдено решение № 3241/15.11.2022г. по гр.д.№ 63165/2022г. на СГС в отхвърлителната част за размера над 16 000лв. до 40 000лв. с доводи за неправилност.Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на иска.Претендира за присъждане на разноски. В инкорпорираното в насрещната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса: О тносно приложението на заложения в чл.51, ал.1 ЗЗД принцип за пълна обезвреда на всички вреди .По него касаторът се позовава на т.10 от ППВС № 4/1975г. Не е постъпил в срок отговор от насрещната страна, ответника ЗД „Бул Инс“АД, [населено място]. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е сезиран с жалба на ищеца Д. Д. Т. срещу първоинстанционното решение за отхвърляне изцяло на предявеният от него иск, с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, в размер на 40 000лв.за обезщетение за репариране на неимуществени вреди в резултат от настъпилото след определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди с влязло в сила решение по воденото между същите страни гр.д.№ 9739/2018г. на СГС влошаване на състоянието на дясното му коляно, във връзка с претърпените две нови операции - на 17.09.2019г. и на 26.06.2021г. Решаващите мотиви на първоинстанционни съд да отхвърли изцяло иска за неимуществени вреди от влошаване на състоянието във връзка с претърпените операции на 17.09.2019г. и на 26.06.2021г. са, че не е доказан есцес – състояние, което съществено се отклонява от прогнозираното при определяне на първоначалното обезщетение с влязлото в сила решение. По отношение на болките и страданията от оперативна интервенция на 17.09.2019г.въззивният съд е споделил крайния извод за неоснователност на иска.Приел е, че вредите от тази операция са обезщетени с присъденото обезщетение с влязлото в сила решение. Изложил е съображения, че в предходното производство ищецът е претендирал обезщетение за всички вреди от ПТП и е бил длъжен да изчерпи всички обстоятелства, на които основава иска си, съответно - не може да търси в ново производство обезщетение за вреди от състояние, което е съществувало към датата на устните състезания пред въззивната инстанция.Наред с това, съставът на апелативния съд е приел, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди с влязлото в сила решение извършването на предстояща артроскопска операция за възстановяване на скъсаните лигаменти/ставни връзки/ е било предвидено. По отношение на болките и страданията от операцията на 21.06.2021г. въззивният съд е приел, че не са репарирани с присъденото обезщетение, тъй като те не са били предвидени при определянето му, предвид на това, че тази операция не е обсъждана от СМЕ и не е посочена в мотивите на влязлото в сила решение.Намерил е, че тези болки и страдания са в пряка причинна връзка с травмата при ПТП на 27.02.2016г. и за лечение на последващите усложнения и за подобряване на състоянието на ищеца.Дължимото за тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. е определено от съда по справедливост при отчитане на продължителността на страданията, техния интензитет и характер.Обсъдил е релевираното възражение за съпричиняване.Зачитайки формираната сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е приет 20% принос на ищеца, съставът на апелативния съд съответно е намалил размера на присъденото обезщетение. В обжалваното решение е прието изрично, че е направено и възражение за погасителна давност.Видно от мотивите, това възражение е останало необсъдено. При служебната проверка, за която касационният съд не е ограничен от посочените от касатора основания (мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС), не се констатира вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Извън случаите по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Поставените от застрахователя материалноправни въпроси № 1 и № 2 не са значими за крайния изход на делото в смисъла, изяснен с т.1 на ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.Същите са общи и теоретични и не предпоставят възможен еднозначен, общоважим във всички хипотези отговор, извън конкретиката на всеки отделен спор.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по тях произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Процесуалноправният въпрос № 3 е относим за всяко въззивно производство.В случая касаторът е обосновал значимостта му за крайния изход на делото с доводи за необсъждане на релевираното възражение за погасителна давност.По този въпрос е налице и въведената допълнителната предпоставка за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Ето защо решението в обжалваната от ответника част следва да се допусне до касационно обжалване за преценка дали даденото по него разрешение по въпрос № 3 съответства на формираната съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от ищеца част произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.Въпросът е израз на несъгласието на касатора с извода на въззивния съд, че липсва основание за репариране на вредите от операцията от 17.09.2019г.Както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, правилността на съдебния акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство и не може да обоснове допускане до обжалване. Делото следва да се разгледа в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се дадат указания за внасяне на дължимата ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Цитирани разпоредби

8